Октомврийски Централeн Балкан

Стъмваше се вече в събота вечерта, а на вън дъждът валеше и като че ли нямаше намерение да спира. Сенки на съмнение и безпокойство преминаваха през съзнанието ми относно прогнозата за утрешния ден.
В тъмните часове на утрото, на следващия ден, се качих в колата и обнадежден това, че дъждът беше спрял потеглих за Априлци. В седем и половина бях паркирал колата някъде на центъра и пеш продължих към кв. Острец. Планът за деня беше доста смел - връх Марагидик, в.Юрушка грамада, в.Параджика, Ботев, а нощувката - на х. В.Левски. Пресметнати по картата тридесет и седем километра.
След два часа вървене покрай Острешка река, наклонът се увеличи и започна изкачване. Преминах по преките участъци на серпентините и скоро бях на превала на Русалийския проход. От там продължих на запад по билото до в. Марагидик. Междувременно слънцето се бе показало и само вдигащата се мъгла от ниските части все още галеше върха. На изток ясно се виждаха Кадемлиите, а на юг слънцето огряваше множество гънки на Стара планина. От Марагидик маршрута беше ясен, само дето не го бях минавал преди. Бях преценил, че няма да ме затрудни много. Плановете ми почти се припокриха с реалността, въпреки усложнението от почти липсващата пътека от в.Марагидик към в.Юрушка грамада, където се наложи да пълзя бавно през хвойните обрасли североизточния стръмен склон. Въпреки това ентусиазмът ми не се сломи, бързо превалих върха и хванах коловата маркировка по рида на Параджика. От там пътеката беше добра, но силите ми започнаха да намаляват и изкачването на в.Ботев беше трудно. Наложи се да направя две - три почивки докато стигна до горе. В крайна сметка около 14:15ч. обядвах до предавателите. Времето беше слънчево, за кратко облаци преминаваха през върха, духаше и вятър от север. След няколко любителски опита на тема фотография продължих към заслона. Там нямаше никой, но печката беше още топла, а един котарак пред заслона веднага започна да ме обикаля. При все прекрасните условия реших да продължа по предварителния план. Така и направих. Около 17ч стигнах до х.В.Левски. Там ме посрещнаха и останах доволен от условията. Имаше топла вода, възможност за баня и всичко останало, което е нужно на изморени туристи. Побъбрих с трима гости от Стара Загора, вечерях и спах.
Планът за следващата сутрин беше значително по-лек, в сравнение със физическия „мазохизъм” от предния ден: изкачване на в.Жълтец по зимната маркировка, в.Дюз Чал и слизане към гр. Априлци през хижа Плевен. Наистина усетих удоволствието от премерения преход. Не бързах за никъде, изкачвайки се към върха попаднах на храсти с червени боровинки и похапвайки стигнах до горе. Направих още няколко опита за снимки от двата върха и поех към хижата. Там не се мяркаше никой. Само едно семейство тъкмо пристигна, малко преди да подължа към Априлци. Следващите часове ми се сториха най-приятни от целия преход. В по-високите части дърветата вече се бяха оголили, докато по-долу беше есенна приказка. Пъстрота и красота на всякъде. Чудесните гледки ме споходиха чак до гр.Априлци. След седем часова разходка в есенната планина вече бях в центъра на селото.
Ето и линк с несполучливите ми фотографски опити:
http://whitestarr.snimka.bg/nature/ekskurziya-do-v-botev.845629

_________________
И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Laughing

Сър Т.Пратчет

Последната промяна е направена от Whitestar на Пон Дек 08, 2014 9:44 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Да, ти ако не се лъжа, идваше от х.Рай по лятната. Колебаех се дали да не остана на заслона, но си бях наумил вече за хижата. Случихме на хубаво време тези два дни.

_________________
И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Laughing

Сър Т.Пратчет

ZCEZBPM написа:

А бе и аз този ден се озорих.
Само осем часа ходене, но беше уморително заради денивелацията.
Тръгнах от хижа Плевен през заслона и връх Ботев, после слязох на Рай по зимната и от там тръгнах по лятната в посока Петолъчката, но свърнах по-рано през Башмандра към заслона.

Изкачването, си е проблем като се съберат пвече метри Smile

, добре че си бях починал добре преди прехода.
А как е пътеката от Башмандра, не съм минавал по нея, има ли някаква маркировка?

_________________
И опитни планинари са загубвали пътя, но "Който не знае на къде е тръгнал, винаги стига другаде" .
Laughing

Сър Т.Пратчет