село Мирково - връх Баба - връх Мара Гидия - село Мирково
Еднодневен преход по маршрута: село Мирково през върховете Етрополска Баба 1787м.н.в. и Мара Гидия 1790м.н.в.
Не бях ходил по тази част на Стара планина, освен до връх Свищиплаз над град Златица в една люта зима и с хубавото септемврийско време след проучване на маршрута, се запътих натам. В общ план дилемата бе, дали да се кача на връх Етрополска Баба през с. Буново и да се върна пак там, или както направих, да се кача от село Мирково и кръгово да затворя маршрута през обзорният и най-висок в Етрополска Стара планина връх Мара Гидия-1790м.н.в. Получи се интересен 22км. кръг и въпреки късното ми тръгване преди обяд, успях да сляза в Мирково преди залез. Много ходене и две дълги почивки, в които да се насладя на почти есенната планина с чановете на стадата и прохладният вятър.
Вече с грайферите съм "захапал" черният път извеждащ от центъра на селото към подножието на планината. След нелекият преход в неделя до водопад Търниченско пръскало закусил само с две ябълки, нямах никакъв power, а бях само в началото! Ако се загледа човек в планинарските карти, тази част на Стара планина е прорязана от стотици километри черни пътища, правени още по онова време за щяло и нещяло.
Улисан и слушайки песента на птиците изведнъж попаднах на този "бисер" обозначаващ за наличието на ж.п. прелез.
Извадих късмет в последният момент да изкарам фотоапарата и да документирам последните вагони и локомотивa на преминаващият товарен влак. Небето беше толкова синьо, а прогнозите предвещаваха невероятен за преходи ден!
След пресичането на прелеза, се хваща по левият бряг на Мирковска река и се следва пътя и почти до излизането под билото.
Реката беше доста буйна след падналият скоро сняг и на моменти пресичането и беше под въпрос дали ще е със сухи крака!
Скоро наближих и къща с чешма, огледах се. По билото се разхождаха облаци, типичното Старопланинско поведение по обяд. Тъй като бях сам, наложих доста сериозно темпо, защото не знаех дали горепосочените облаци няма да ми изиграят лоша шега, а не исках да се отказвам ако се прецака времето! Този връх доста му се канех с времето, но все не се насочвах насам.
Набрал височина излязох под билото, връх Баба с военните постройки загрозяват планината, но ако човек се абстрахира от цялото това човешко "присъствие" - сгради, пътища, фургони, военна техника, прехода е обзорен и има невероятни панорами на всички страни. Тук някъде закусих набързо, запасите от ябълките бяха се изчерпали отдавна.
Зареден с нови сили включих 4*4-о и запраших да набирам височина!
Чановете по поляните ехтяха, има идилия в западните части на Стара планина, и въпреки че билата са по-ниски и разляти, се преодоляват немалки денивелации, а за капак на това и безброй километри. Покривите на къщите в село Буново, откъдето замислях да тръгна червенеят в ниското.
По снимките измамно личи как върхът е ехехеййй там, но само оставащите метри денивелация показани на екрана на гпс-а представят обективно случващото се... От тук до върха имах да преодолея, около 400м. възходяща денивелация.
По едно време зарязах пътя и тръгнах стръмно нагоре по реброто към връх Баба. И ето ме на върха, военните постройки са заградени с телена мрежа. Имаше куче, което ме усети и се разлая, облаците през това време продължаваха да се трупат и дори прикапа дъжд.
Подсякох оградата от югоизток и слязох на пътя, от който веднага се разкри гледка към рудник Елаците.
Не може да се опише с думи за какви мащаби става дума. Огромните машини и камиони, които са с големината на немалки сгради се виждаха като глави на карфици.
Рудник Елаците в по-близък план.
Качих се и на връх Мара Гидия - 1790м.н.в., най-високият връх в Етрополска Стара планина. На изток ясно се откроиха върховете Челопечка Баба - 1722м.н.в. и Мургана - 1639м.н.в. Зад рудник Елаците по билото синеят върховете Капалу, Кордуна и Свищиплаз.
И на запад към връх Баба, от връх Мара Гидия. Отне ми, около половин час да се добера дотук. На върха имаше кросов мотор и собственика му! Побъбрихме, разказа ми че е работил в рудник Елаците и почакахме да стане 14ч., защото тогава в дните понеделник, сряда и петък взривявали в мината. Явно не ни беше ден, защото изпуснахме "шоуто"... Междувременно облаците придобиха онзи черно-плашещ вид, но така и не заваля
Към град Етрополе на север.
Последен по-близък план към рудник Елаците и поемам по билото към село Мирково.
Моториста остана още на връх Мара Гидия, силуета му е като точка, вляво връх Баба и вдясно град Етрополе.
Лунният пейзаж ме съпроводи през целият ден.
Острото ребро, което се вижда в далечината, оттам поех надолу. Денят беше пред мен, направих втората почивка с обяд.
Слизайки надолу попаднах отново в Рая, нежни звуци от чанове на стада се носеха меланхолично наоколо. Реших да не бързам и направих доста дълга почивка тук, слушайки, снимайки и зяпайки.
Есента и тук почуква на вратата, а тази година е вероятно и да подрани.
Марто хубава расотка си си направил, маркировка има ли или се следва пътя нагоре?
А надолу?
Маркировка няма, следва се пътя! Надолу също импровизирах, слизайки по обширни поляни, по които чат пат се засичах с черен път, който вероятно се ползва само от мотористи, защото е изоран и обрасъл!
На слизане си минал покрай голяма червена скала "Червен камик" пътя не се използва само от мотористи и за жалост разкопаха балкана яко с тези пътища и сега и боровинки не може да си набере човек от "братята" (не са виновни хората че нямат работа). Маркировки нема, има следи от маркировката за х. Чавдар но откъслечна. маршрутите по който може да се качите от Мирково към вр Баба са няколко като има един панорамен от който се вижда цялата долина заедно със София, Копитото и т.н Маршрута може да се изтегли от следния линк https://groups.google.com/a/googleproductforums.com/group/gec-member-centric-locations/attach/ceb35dba893f3f62/cdb828ab-76ad-4917-badc-923f60c6a7a6.kmz?part=0.1&authuser=0&view=1 Около 1ч 1:30ч е времето което е необходимо да се набере височина от северозападния край на селото до до билото на първия връх Сенокос и след това вече е само лек наклон.
Чет Окт 02, 2014 5:34 pm
Пчелата Жужа
Регистриран на: 29 Окт 2013 Мнения: 851
Повелител на водопадите и поет!
Чет Окт 02, 2014 8:36 pm
Петър
Регистриран на: 20 Авг 2012 Мнения: 425 Местожителство: София
Цитат:
Повелител на водопадите и поет!
Бих прибавил и фотограф. Хубави снимки от хубав маршрут.
Както беше споменато, за съжаление маркировка няма. Не, че е толкова необходима, но подхода към вр. Баба по Мирковската река през м. Калугера има две/три места, които биха създали объркване, най важното е при разклона за мандрата и реката, изкачваш се а от това място започва слизане, което не е много логично.
От снимките личи, че си слизал покрай м.Червения камък и по хребета надолу. Ако си записал трака съм любопитен да видя от къде си минал към селото. Само, като информация гледайки последната снимка, от подножието на Червения камък в ляво надолу се спуска гора, покрай нея има пътека/път ,трасе на водопровод/ която подсича хребета от запад и бързо слиза до чешмата Св. Врач. Пряк път, но позабравен вкл. от местните жители. Давам един мой трак по маршрута: ЖП гара Мирково-чешмата Св.Врач-м.Червения камък-вр.Марагидия-слизане покрай вр.Голям Прешивец-м.Джафирица- Кръста -чешмата Св.Врач-ЖП гара Мирково-малко над 14 км.
http://dox.bg/files/dw?a=3efa07e0cb
Бих прибавил и фотограф. Хубави снимки от хубав маршрут.
Както беше споменато, за съжаление маркировка няма. Не, че е толкова необходима, но подхода към вр. Баба по Мирковската река през м. Калугера има две/три места, които биха създали объркване, най важното е при разклона за мандрата и реката, изкачваш се а от това място започва слизане, което не е много логично.
От снимките личи, че си слизал покрай м.Червения камък и по хребета надолу. Ако си записал трака съм любопитен да видя от къде си минал към селото. Само, като информация гледайки последната снимка, от подножието на Червения камък в ляво надолу се спуска гора, покрай нея има пътека/път ,трасе на водопровод/ която подсича хребета от запад и бързо слиза до чешмата Св. Врач. Пряк път, но позабравен вкл. от местните жители. Давам един мой трак по маршрута: ЖП гара Мирково-чешмата Св.Врач-м.Червения камък-вр.Марагидия-слизане покрай вр.Голям Прешивец-м.Джафирица- Кръста -чешмата Св.Врач-ЖП гара Мирково-малко над 14 км.
http://dox.bg/files/dw?a=3efa07e0cb
Регистриран на: 20 Авг 2012 Мнения: 425 Местожителство: София
Мирчо,
останах с впечатлението, че си от този край, аз съм от Буново.
Предложеният трак е опит за идея на един възможен туристически приемлив ротиращ маршрут от Мирково към билото/ вр. Марагидия/
Може би това е най късият маршрут от и към описаните точки което го прави подходящ за еднодневен ненатоварен излет с използване на ЖП транспорт.Разбира се както и ти описваш има и други възможни маршрути,първият е доста по дълъг,вторият е къс, но след реката до изкачването към боровата гора под върха е доста стръмно.
Действително описаният панорамен маршрут предлага красиви гледки. Освен това независимо, че няма маркировка пътеката е обработена, по нея редовно се скарват животните оставени на паша по м.Калугера. Тъй като трака ти е частичен, възможният вариант за подход по ЖП линията след моста на Мирковската река не е подходящ,пътеките покрай релсите и от двете страни са обрасли и трудно се върви по тях.
Малко любопитство,с какъв модел GPS е записан трака?
Трак от м. март- ЖП спирка Буново-ЖП гара Мирково,избягва се ЖП линията по път паралелен на на нея:
http://dox.bg/files/dw?a=c130088f7e
Вто Окт 07, 2014 11:35 pm
IvayloG
Регистриран на: 04 Юни 2011 Мнения: 59 Местожителство: Плевен
Хубави фотоси от красив и не дотам посещаван край на Стара планина. С приятел в събота мислим да направим същото , но от с.Буново
Поздрави за снимките , а и времето е било с теб
Нед Окт 12, 2014 8:44 pm
mircho
Регистриран на: 05 Мар 2011 Мнения: 315
Петре, радвам се че в района има и още някой турист. Това го правя на Гугъл земя, ловиш мишката и чертаеш но трябва да знаеш от къде се минава де и да го намираш ясно на сателитната снимка. Ако се тръгне от ЖП гара с. Мирково ако говорим за пътеката на запад от гарата то това не е пътека а е път и е от северната страна на линията а след ЖП прелеза влиза по пътя в гората в западния край на ливадата/нивата от към балкана която е непосредствено след реката до прелеза.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Ако се загледа човек в планинарските карти, тази част на Стара планина е прорязана от стотици километри черни пътища, правени още по онова време за щяло и нещяло.
