Добравица/Скакля-Годеч-Разбоище-Котлите-Букоровски манастир
В северозападна България има малко известни, въпреки достъпността си места. Заглавието изчерпва част от тях, но това да се озове човек там, е по-интересната част. По път за Сърбия, където планувахме да се озовем на следващият ден, в студеното декемврийско и ясно утро се запътихме натам. Десетките падащи звезди се изсипваха от кристалното небе доката шофирах, явно хванахме някакъв персеиден пик. Температурата беше доста под нулата, щяхме да съберем доста студ, освен гледки и емоции в този ден, въпреки слънчевото време.
И така, още по зазоряване вече пълзяхме нагоре към село Добравица с цел една - водопад Добравишка Скакля.
Цветовете на утрото ни свариха по неясната и немаркирана пътека.
Изоставени къщи има навсякъде в България. В северозападните и части са навсякъде.
Водопад Добравишка Скакля е характерен и интересен с това, че е обграден със скален венец, от който падат водите му и с това, че му се точа от няколко години! Да се снима от тази позиция без алпийска осигуровка не се препоръчва. Ободрих се бързо и качествено, въпреки че спрях кафето преди година (само как прозвуча - "спрях кафето")... Неприятният ветрец обаче ми разказа играта, бях запотен бъхтейки по склона за да се озова тук.
По екстремен терен вървях върху хлъзгавият и обледенен на места ръб и знаех, че най-малката грешка ще ми коства живота тук по тези скали. С една ръка държащ малко дърво до пропастта и фотоапарат в другата. Не, че снимките станаха кой знае какви, все пак всичко е пусто, с окапали отдавна листа, но тръпката да се озова тук почти по изгрев беше неописуема, а и водопада беше пълноводен!
После по нормалната пътека го видях и от тук. Хванахме го пълноводен, през пролетта и след дъждове се отчита, през другото време потъва в дън земи тилилейски. Районът е карстов и сух. Наоколо е пълно с десетки пещерни ниши и пещери.
Порядъчно закъснели по планът който бях начертал, се озовахме в град Годеч пред портите на Годечки манастир св. Дух.
В двора на манастира.
Манастирите, макар и обновени предлагат изобилие за фотографии. Винаги нещо ще хване окото, например подредбата,.....
чистотата наоколо,.........
както и разни абстрактни комбинации.
Манастирът се намира на 200м. от главният път Годеч-Разбоище.
До Букоровски манастир св. Георги Победоносец в тези условия след като миналата седмица неспирно валеше, знаехме ще има изпитания. От асвалтовият път до манастира се върви през поле, около километър и половина. Има табели за манастира и водопад Котлите до него на главният път Годеч-Разбоище. Нямаше да ми събуди интереса този манастир, ако не бях попаднал на интересната информация за него.
Букоровският манастир Св. Георги Победоносец е единственият манастир в България и втори в света с пет църкви. Засега действаща е само Св. Георги, другите от вътре все още не са завършени - Св. Петка, Св. св. Кирил и Методии, Св. Неделя и Вси Светии. Букоровски манастир днес е обновен, но за историята му почти нищо не се знае, освен че е построен върху основите на пет стари църкви. Там е намерен най-старият календар, откриван някога в Европа. Бил е с форма на костенурка и днес се съхранява в музей.
Двора на манастира с петте църкви.
Пред църквата има стари кръстове, на които са изписани имената на светци. Запазен е и камъка, върху който е намерена "костенурката".
Запътихме се към водопад Котлите. Интересен водопад само на 300-400 метра от манастира. Има табела сочеща посоката натам. Мястото е интересно с това, че почти насред равното поле може да се озовем на подобен терен!
Водопад Котлите би бил фотогеничен в суровата зима с накацали ледени двуметрови шушулки отстрани, а част от тях са родени от студа вече по скалите, остава екстремните температури тук през януари и февруари да си кажат последната дума. Бих му дал втори шанс! Очаквания ще има сходни с тези ТУК, когато изпълнихме приключението в каньона на Ледена Епоха. Мястото е идентично! http://martinpetrov555.blogspot.com/2012/02/blog-post_12.html
Котлите по хоризонтала!
До село Разбоище се намира Разбоишки манастир "Въведение Богородично". Ограден от високи скали и дълбоката река Нишава, манастирът на времето е бил вероятно напълно непристъпен, освен по едва личащи пътечки. Релсов път минава по долината на река Нишава. Товарен влак извършва курс от тук веднъж дневно. Имахме късмет да го видим и снимаме, а и късмета после щеше да поработи още за нас, тъй като се придвижихме по релсите до друга света обител в района - манастир св. Петка.
Жилищните сгради на Разбоишки манастир "Въведение Богородично със заснежените вече покриви". Имам тихата лудост да си поставям грандиозни планове, трудно постижимо е в късият декемврийски ден да се посетят много обекти с тръгване по тъмно и пристигане по светло в търсене на място за палаткуване...
С движение по релсите попаднахме на тази находка! Неподдържана вече спирка в миналото Разбоище. Мирисът на старите напоени с масло траверси ни върнаха десетилетия назад във времето.
От манастирските постройки долу ни видя човекът стопанисващ манастира. Той ни поведе и ни отключи. Като казах отключи извърших грях, защото излъгах малко! Всъщност човекът подаде ключовете на Катя, с мотива че жените имали по-особено излъчване и настроение?
По стари и вкопани в скалата стълби се изкачихме до църквата. В началото на 20-и век манастира запустява и чак през 1947г. в него се заселват три монахини. Те намират всичко почти разрушено, а стенописите напълно унищожени...
Според манастирското предание, манастирът бива разрушаван три пъти, а при последното нападение, монасите били изклани, а манастира плячкосан. Тук неведнъж са отсядали Васил Левски и съратника му отец Матей Преображенски. Унищожените стенописи са защитен обект и се охраняват от Държавата. Ясно личат издраните със сила следи по изящните някогашни творения показващи епизоди от "Страшния съд".
Останала неразрушена била само църквата. Църквата в Разбоишки манастир е изградена в скалите. Тя е еднокорабна с полуцилиндрична апсида.
Ръка сочеща от стенописите съм оградил в червено. Едва ли можем да научим много по тези места. Времето винаги ни подпира, все бързаме, бягаме, надпреварваме се с него безпомощни, а човекът отключил ни манастира с доброта в очите ни каза, как днес ще засади поредното дръвче в двора на манастирските постройки долу... Тук веднага нещо жегва. Няма как човек да не се замисли... Ценностна система, идеали, мироглед, приоритети и замълчах, докато му обяснявах колко ми е важно да наснимам всичко наоколо...
Релефна икона с цветя.
Църквата вкопана в скалите.
Има и разбойници!!! Ако не нацапат всичко красиво с евтини реклами, няма да ги бъде. Идентичността отива в дън земи с тези нещица!
Манастир света Петка се намира на десетина минутки пеш. Минава се по релсите с товарният влак от горната снимка! Предварително проучили, че влак минава само веднъж дневно, пак не бяхме особено спокойни... Влакът е дизелов, няма електрически стълбове по линията Ослушвайки се и с движение на пръсти стигнахме до двора на манастира.
Представям си уюта с пълната камина и метър сняг наоколо, в това откъснато място и се замислих какъв студ ще берем цяла нощ в палатката.
Всяко нещо има своята цена! Красиви и откъснати манастири, мистични водопади, свещени земи. На сутринта разбрахме от компютъра в колата колко точно е било студено, въпреки че осезаемо нямаше проблеми, например почернели пръсти, окапали коси! Дори не прибягнах до пухеното яке в раницата, което ме навява на мисълта, че с трисезонният чувал и останалата екипировка ще се справя и във високата зимна планина, макар и компромисно, засега!
Устремени към Сърбия и девствените водопади по граничните села там, поехме към София да сменим транспорта и да се срещнем с Жоро, човек в главата на който е пълно с толкова информация, че дори чичко Гугъл би му завидял! До скоро!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Да се снима от тази позиция без алпийска осигуровка не се препоръчва. Ободрих се бързо и качествено, въпреки че спрях кафето преди година (само как прозвуча - "спрях кафето")... 
Дано се засечем някой ден по баирите! 
