Бе вече есен, месец Октомври, ден 11 от календара планински. От ранни зори се понесохме бясно с колата цяла тумба планинари – жената, децата и Тошко Карнобатски. За няколко часа на прохода Български бяхме. А там Божидар и Велина кафенцa допиваха тъкмо. По пътеката свещена бяха решили да минат. Тошко, нали и той е Ком-Еминееец, щом чу това веднага тоягите грабна и тръгнаха бодро да крачат нагоре. А ние нали сме с колата поехме отново по завои безкрайни. След час може би бяхме вече на обширните поляни Узански. Хотели, хотели навред - добре че имаше и табели, та бързо хижата ние открихме. Там бе само бай Коце с жена си, които тъкмяха багажа и скоро поеха нагоре.
Скоро и ние нагоре поехме. Към висини Исполински. Есен е вече - красиво и цветно
В гората бе влажно, а пътеката кална
След дългоооо изкачване пред нас се откри Исполина. Хлапето погледна нагоре и рече: "Това ли е връо бе тате?"
Това е. Върхът. Изгледаме ме странно и търти да бяга по пътя нагоре.
На запад Триглав се откри за минути и после отново сред облаците сви се. Може би се уплаши, че не е далече и може натам да поемем.
След мен, по-бързо бе охлюви бавни. Ей де го отсреща
Скоро излязохме горе до кръста
отвред наредиха се есенни гледки
За спомен
и хайде - надолу поехме
По пътя и гъбки намерихме малко
За кратко и по-ниската кота бе превзета от малчо
Висок е тоз връх и зор е голям - то се вижда
На горе припкаше бодро цяло семейство - Дориан, бат Петьо с жена си и своята щерка. Децата нападнаха кучето клето и снимка за спомен направиха с него
Надолу си беше все тъй красива есен
И в гората не бе по-малко красиво
Залисани в приказки достигнахме важен разклон, където минаваше пътеката свята. Ком-Еминето. Поехме по нея
с трепет в душите. За кратко поне се почувствах като тези, които се бъхтат по нея колко ли дена. Не е за мене си рекох и през дерето заслизах към хижата бодро. А там се вече бяха понасабрали мнозина. Заседнахме доста отрано с ей тези седмина
В гръб е на Стария булката мила, до нея пък Гърбев с Елисавета и Виолета. Насреща до мен са бат Петьо и Тошко. А най-накрая това е Ники EXIIIT-a. Ама за него по-после. Защото от горе се чуха стъпки тежки. Помислих си - да не би да е мечка. Каква ти мечка, Цецко пристъпва с бурето тежко. Затова и кънти земята куха. А гледам го носи и лука
След него Вангел се задава и тай мъкни багажи тежки. Веднага се урна и спретна таз луда клада
Не спира човека. Не спира и този майтапи да ръси. Генерал от запаса на планинарската рота. Това са значките на форума вече. Шеф Цецко ги спретна за всеки да има. Но Ники нали за малко остана вси взе и за вкъщи да окиче децата.
И Мишо помага нали е от парка, ама не тоз дето го плюем на запад. Иван пък го гледа с бира в ръката.
Туй буре защо ли стои си самичко и никой към него поглед не взира? Дали го изпиха?
Иван ме залъга да ходим на връо отново. Да снимаме залеза. И емнахме се в последния момент четирима. Ни залез видях, ни помен от него. То аз и не мога да снимам таквизи неща си признавам. На пробвах се малко де - нищо не стана
На връщане заварихме димящи мезета на скара и готови салати. И всичко започна се пак отново - наздраве, наздраве, а пак наздраве. В това време домакинята мила строи ни, с питка в ръка посрещна ни в нейната столова, където колега на отсрещната маса владееше силата май
За жалост от влагата апарата повече снимки не можа да направи и турих го горе да съхне самичък. В туй време навън край огъня се бяха строили кой с чаша в ръка, кой с бирено кенче. Истории всякакви се лееха на воля. Ком-Еминейски истории разни. За който не знае това е маршрута по който, малцина минават през студ и незгода. Другари остават накрая до край на живота. Е не винаги май така се получава. Изплака си мъката Дидо - готин пичага. Под безкрайното звездно небе завърши таз дълга сага.
Опс как щях да забравя таз торта красива на Яница. Мале. Прекрасно творение от което за жалост аз нямам си снимка, но има достатъчно много в другата тема. Още веднъж - хем красива, хем вкусна. За кратко останаха само трохите.
На другата сутрин успяхме да щракнем с някои снимка за спомен
Децата пък казаха сбогом на тоз нов приятел
И всеки понесе се в посока различна. Ние поснимахме още малко от таз есен красива
Тук казахме сбогом и на Узана
Ми то май друго съществено не остана. Така че до скоро.....
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
пред нас се откри Исполина. Хлапето погледна нагоре и рече: "Това ли е връо бе тате?"
