Като хипотермия се определя състояние , при което централната телесна температура е под 35 °С.
Етиология:
Най-често причината е продължително пребиваване в среда с ниска температура , без да е на лице първично увреждане на терморегулаторните мозъчни центрове.
Основните причини за хипотермия са :
- излагане на студ , особено в съчетание с вятър и висока влажност.Високата влажност прави въздуха по-добър проводник на топлина и така способства за охлаждането на тялото.Вятърът възпрепятства задържането на слой от затоплен въздух около кожата.Охлаждането се осъществява много бързо при престой в студена вода – водата е добър проводник на топлина.Освен изброените фактори на външната среда голяма роля играят и неподходящото облекло , общото състояние , изтощението , възрастта.Смята се , че децата са по-застрашени – при тях телесната повърхност , отнесена към обема е по-голяма в сравнение с възрастните.
- травма , водеща до обездвижване ,термична травма с обширни по площ изгаряния
- употреба на алкохол – чрез периферна вазодилатация води до повишено топлоотдаване.
- медикаменти – барбитурати , миорелаксанти и др.
- хронични заболявания , като сърдечна , бъбречна и чернодробна недостатъчност.
- ендокринни заболявания – диабет , хипогликемия , хипертиреоидизъм
- неврологични заболявания
- продължителни диагностични и лечебни процедури
Хипотермията може да бъде предизвикана изкуствено по медицински показания – напр. при кардиохирургични интервенции.В миналото са направени и опити за използването и в лечението на малигнени тумори.
Патогенеза:
Първоначално действието на ниската температура предизвиква включване на компенсаторни механизми , имащи за цел запазването на централната телесна температура.Те действат в две посоки – намаляване на топлоотдаването и повишаването на топлопродукцията на организма.
Основно значение за намаляване на топлинните загуби има изразената периферна вазоконстрикция , чрез която се изключва в известна степен терморегулаторната функция на кръвта – като добър проводник на топлина , циркулирайки в съдовете да я пренася от вътрешността към периферните части на тялото.
Топлопродукцията се повишава чрез първоначалното активиране на катаболизма на въглехидратите , повишен мускулен тонус и повишаване на минутният обем на сърцето поради отделяне на катехоламини.
Ако действието на ниските температури продължава тези компенсаторни механизми бързо се изчерпват и започва прогресивно спадане на централната телесна температура.
Продължителната вазоконстрикция води до тъканна исхемия с резултат метаболитна ацидоза.Спадането на температурата води до изместване на оксихемоглобиновата дисоциационна крива в ляво и понижено отдаване на кислород към тъканите.Този ефект частично си неутрализира при наличие на ацидоза.
Със задълбочаване на състоянието сърдечната честота и обем започват да намаляват- стига се до понижаване на средното АН.В крайна сметка при спадане на централната телесна температура до около 25°С настъпва клинична смърт поради камерни фибрилации.
При понижаване на телесната температура с около 2-3 °С настъпва т.нар “cold diuresis”.Обяснението е в повишаването на централният кръвен обем , поради периферният съдов спазъм.С напредване на хипотермията за високата диуреза са от значение и директното понижаване на секрецията на АДХ , инхибицията на тубулните ензими и хипергликемията.Олигурия и азотемия настъпват късно .
Хипотермията потиска директно освобождаването на инсулин от панкреаса , както и неговата активност в периферията , с последица умерено повишаване на кръвната захар.На практика често се наблюдава и хипогликемия – поради повишеният мускулен тонус.
Главният мозък сравнително добре толерира хипотермията.С понижаване на температурата мозъчният кръвоток се редуцира.При 30-35 °С се повишава мускулният тонус и се появява треперене.По този механизъм за кратко време топлопродукцията може да се повиши до четири пъти.Първоначалният положителен ефект на мускулните контракции по-късно се заменя от негативни – кислородната консумация води до последващо допълнително понижаване на телесната температура.
Понижения метаболизъм и хемодинамичните нарушения значително забавят чернодробният метаболизъм , което трябва да се има предвид при дозирането на медикаменти.
Изключително важен за поведението при болни с хипотермия е т.нар. „after drop” феномен.Той се изразява в това , че при затопляне и преодоляване на периферната вазоконстрикция , както и при активни и пасивни движения централната телесна температура рязко се понижава .Възможно е да се стигне до появата на камерни фибрилации , обикновено рефрактерни на лечение.Този феномен се обяснява с нахлуване на кръв от периферията , която е с ниска температура , освен това е богата на метаболити.
Клинична картина и диагностика:
Според централната телесна температура се различават следните степени на хипотермия:
Лека – 34-36.5 °С
Умерена-28-33.5°С
Изразена- 17-27.5°С
Дълбока-4-16.3°С
Измерва се не температурата на повърхността на тялото , а централната телесна температура.Това може да се осъществи например чрез поставянето на термосонда в хранопровода , или по-лесно в ректума или на тимпаничната мембрана.
Първоначално субективно болните имат чувство за студ , тръпки , стягане на мускулите , болки в периферните части на тялото поради исхемията в тях.Със спадане на телесната температура изпадат в състояние на безразличие , съзнанието им се замъглява.Поради отслабените жизнени функции и положените усилия се чувстват силно изтощени и се отпускат да полежат.Често получават халюцинации и говорят несвързано.Постепенно дишането става повърхностно и рядко.Сърдечната честота се забавя още повече , артериалното налягане спада , появяват се гърчове.Последователно в кратък период от време настъпват загуба на съзнанието , спиране на дишането и сърдечната дейност.
Най-типичните симптоми на хипотермия са:
-треперене от студ
-синкава и бледа кожа
-мидриаза
-прогресивно замъгляване на съзнанието , до загуба на съзнание
-брадиаритмия
-неритмично дишане
Диагностиката започва с физикално оценяване на жизнените функции и локалните поражения, което не винаги е лесно.Винаги трябва да се има предвид и възможността за асоцииран травматизъм, тъй като излагането на студ често е в следствие на пропадане във водата след счупване на лед , нещастни случаи в планината , падане на лавини и др. .Често доболничното измерване на телесната температура е трудно.
Желателно е още по време на транспорта да се мониторира сърдечната дейност и да се следи за появата на фатални ритъмни нарушения или на техни предвестници.
Оценява се съзнанието на болния – при наличие на количествени нарушения те се оценяват по GCS.Обикновено под 34 °С се появява амнезия , а под 30 болният трудно разпознава близките си.Под 25°С се наблюдава мидриаза и настъпва кома.Под 17 гр. ЕЕГ е изоелектрична.
Маншета на апарата за кръвно налягане се поставя на ръката на болния и остава там по време на целият транспорт , като през няколко минути се следи артериалното налягане.
Важни са качествата на пулса , определени палпаторно , както и отчитане на цвета на кожата и нейната температура при допир.
В болнична обстановка се катетеризира пикочният мехур за следене на диурезата , провеждат се по-нататъшни диагностични процедури , като рентгенографии , КАП , йонограма , HB , Ht , кръвна захар , урея , креатинин , осмоларитет и др.
Често е на лице хиперкалиемия , поради метаболитната ацидоза.Хематокритът може да е повишен поради студовата диуреза и отоците .
При ЕКГ-мониториране се установява синусова брадикардия , удължаване на проводното време, понякога инверсия на Т-вълната и S-T елевация. Характерна е вълната на Osbornе , наречена още J-вълна-купулообразно отклонение в терминалната част на камерния комплекс.При хипотермия се повишава чувствителността на миокарда и могат да се появят различни хетеретопни активни ритъмни нарушения – предсърдно мъждене , екстрасистоли , или камерни фибрилации , които най-често са причина за смъртта .
Правилното диагностициране на състоянието „клинична смърт” при хипотермия е изключително важно , тъй като неиндицираната ресусцитация сама по себе си може да отключи камерни фибрилации.
В диференциалнодиагностично отношение винаги трябва да се има предвид и интоксикация , неврологични заболявания , чернодробна и бъбречна недостатъчност, хипогликемия и др..
Клиничните характеристики на хипотермията могат да маскират най-различни заболявания – остър корем , менингит , остър миокарден инфаркт и др.
Лечение на болни с хипотермия:
І.Доболнично лечение.
Всички пациенти с хипотермия или съмнения за такава подлежат на хоспитализация.
Потрадалият се премества в топло помещение, където мокрите дрехи се отстраняват , като се избягват всякакви активни и пасивни движения, след което се завива с топли одеала.При запазено съзнание се дават през устата топли подсладени напитки - например кафе или танинов чай заради техният стимулиращ ефект.
Болните в по-тежко състояние се транспортират незабавно- в легнало положение , поради възможност от ортостатизъм.Ако на този етап не може да се изключи асоцииран травматизъм е удачно и да се протектира цервикалният отдел на гръбначния стълб, като се постави твърда шийна яка.
Подава се масково или назално овлажнен(евентуално затоплен до 40 °С) кислород- 4-6 l/min.
Започва се инфузионна терапия със затоплени до стайна температура кристалоидни разтвори(на практика е удачно някой да подържи сака с разтвор под мишница , преди той да бъде използван).Чист глюкозен разтвор не се използва , поради повишаване на риска от мозъчен едем.Предпочита се вливането да става през централен венозен източник , тъй като поставянето на абокат на измръзналият крайник може да го увреди допълнително , може да бъде затруднено , а постъпването на медикамента в кръвообращението забавено.
На болните в безсъзнание се прави ревизия на устната кухина – отстраняват се всякакви чужди тела , като протези , шини , хранителни остатъци , повърнати материи , секрети и т.н. Количествените нарушение на съзнанието , особено при неефективно дишане , представляват показание за ендотрахеална интубация..Използва се най-често оро-трахеална интубация .По този начин се обезпечава проходимостта на горните дихателни пътища (от падане на корена на езика), сепарират се дихателният от храносмилателният път и се избягва опасността от аспирация , намалява се анатомичното мъртво пространство.Ако ситуацията не позволява друго , то можем поне да поставим пострадалите в безсъзнание в странично стабилно положение , за да обезпечим проходимостта на горните дихателни пътища и да избегнем евентуална аспирация на стомашно съдържимо.Поставянето на въздуховод на Guedel е уместно само при кома и отпаднали рефлекси – в противен случаи той може да предизвика повръщане.
Ако хипотензията персистира след инфузионната терапия , се добавя и Dopamin , макар че във високи дози той повишава риска от камерни аритмии.
Брадикардията, макар и рядко може да се повлияе от 1mg атропин интравенозно.Тук определянето на употребата на медикамента като индицирана при „симптомна брадикардия” не е удачно – клиниката на самата хипотермия често не позволява такава преценка.
При поява на камерни фибрилации и състояние на клинична смърт приоритетно започва кардио-пулмонална ресусцитация по общоприетите правила – сърдечен масаж , обдишване , дефибрилация , медикаменти – адреналин , лидокаин.Ефекта от приложение на лидокаин при камерни фибрилации на фона на хипотермия е спорен.Използването на алкализиращи средства при продължителна реанимация , каквито са показанията по принцип , тук трябва да се избягва – при все още ниска телесна температура би довело до затруднено отделяне на кислорода от хемоглобина.
Обикновено при централна температура под 28 °С камерните фибрилаци са рефрактерни на лечение.Все пак при пациенти в хипотермия (включително давене в студена вода) трябва да се упорства , тъй като ниските температури повишават толерантността на нервните клетки към хипоксия – описани са случаи на успешна ресусцитация и след повече от 20 минути.
Препоръчително е в доболничният етап да не се предприема активно затопляне , поради опасноста от after drop ефект и циркулаторна недостатъчност.Ако предстои по-продължителен транспорт могат да се поставят затоплени банки в областта на аксилите.
За профилактика и лечение на мозъчен оток се прилагат 50-100 mg Dexamethason.
Тъй като възможни усложнения на хипотермията са илеус и панкреатит , се поставя на назо-гастрална сонда.При потиснато съзнание поставянето на стомашна сонда е допустима само при вече интубиран пациент.
Във всички случаи „лечението” с алкохол е противопоказано.
ІІ.Болнично лечение.
Успоредно с продължаващите терапевтични мерки се провеждат и по-разширени диагностични процедури – КАП , йонограма , HB , Ht , глюкоза , урея и др.
Съществуват няколко основни метода за затопляне – пасивно , активно- външно и централно:
1.Пасивно затопляне – изисква пациентът да се подсуши ,да бъде защитен от вятър и студ , завит с одеала или спален чувал.Този метод е подходящ при централна телесна температура над 30 °С. Същността му е в намаляване на топлинните загуби и създаване на условията термогенезата да изведе болния от състоянието на хипотермия.
2.Активно външно затопляне – централната телесна температура се повишава чрез затопляне на повърхността на тялото – поставят се електрически възглавници и одеала , бутилки с топла вода , или поставяне на болния във вана със затоплена до 41 °С вода.
3.Активно централно затопляне – това е най-бързият и инвазивен метод. Неговият най-лесен за изпълнение вариант е подаването на овлажнен и затоплен до 45 °С кислород и вливане на затоплени инфузионни разтвори.Описани са още и гастрален лаваж , както и лаваж на пикочният мехур със затоплени течности.Най-инвазивен вариант е перитонеалният лаваж със затоплен серум , за което се изисква и лапароцентеза.Възможно е и катетеризиране на a. или v. femoralis и затоплянето на кръвта чрез диализен апарат.Последният метод има недостатък – загубата на обем към диализния апарат може да срине хемодинамиката.Какъвто и метод да се използва , централната телесна температура трябва да се повишава с около 3-4 °С на час.
Методът на затопляне се избира според състоянието на болния и разбирасе според наличните технически възможности.
Тъй като едно от най-честите усложнения при болни с хипотермия е развитието на пневмония , се препоръчва след стабилезиране на състоянието им да се започне антибиотична профилактика.
Хипотермията е резултат от общото въздействие на студа , но често се съпътства и от неговите локални последици – измръзванията (congelatio).Голяма част от болните с измръзвания не са достигнали до хипотермия , но за сметка на това огромната част от тези с тежко общо охлаждане имат и локални увреждания.Най-уязвими са ушите , носа , брадичката , пръстите (особено на краката) , скротума и др.При висока влажност на въздуха и лошо кръвоснабдяване на тъканите до измръзвания може да се стигне и при температури около нулата .Най-характерен пример за това е т.нар . окопно (траншейно) стъпало.
Локалните поражения се степенуват според степента на тъканна увреда .По-тежките степени изискват при липса на противопоказания добавяне към терапията на антиагреганти , антикоагуланти и съдоразширяващи.Разтриването на засегнатите участъци е противопоказано поради риск от допълнителна механична травма.По принцип лечението е хирургическо – първична обработка , евентуално некректомия след известен период от време , необходим за демаркиране на некрозата , стимулиране на регенерацията и др.
Профилактика:
Профилактиката на хипотермията се състои в правилен подбор на облекло , въздържането от употреба на алкохол при престой на ниска температура , трезва преценка на метеорологичните условия и собствените възможности .Употребата на алкохол за „загряване” , както вече се каза е грешка-това става чрез топли напитки , въглехидратни храни и движение.
Прогноза:
Прогнозата при хипотермия зависи от нейната степен и продължителност , от възрастта и общото състояние на болния , от оказването на своевременна и ефективна помощ.В зависимост от тези фактори смъртността варира от 12 до 75%.Локалните поражения могат да доведат до лоши функционални и естетични последици , както и до смърт.
Нед Сеп 28, 2014 9:22 am
Tony__
Регистриран на: 24 Авг 2014 Мнения: 32
Реших да поста тази тема, тъй като дойде и този период от годината, особено в планините. Знам, че не е точно на ниво планинарски форум, но може да даде представа за някои важни неща на тези, които имат интерес и търпение да четат
Нед Сеп 28, 2014 9:29 am
Tony__
Регистриран на: 24 Авг 2014 Мнения: 32
Чак плашеща... по-скоро търпи критика, заради многото терминология и това че не е написана на популярен език, но с това разполагам като собствен материал по темата. Все пак се надявам, че може да е от полза. Най - важните изводи са относно връзката на хипотермията с употребата на алкохол и това, че в никакъв случай хора в хипотермия, близо до нея или съмнение за такава не бива да се разтриват и раздвиждат - така студената кръв от периферията изведнъж нахлува към сърцето и то спира - т.нар. " смърт при спасяване".
Иначе, полезни за такива моменти са самонагряващите химически грейки и термо фолиото. Идеята за приема на въглехидрати и топли напитки смятам е ясна.
"Първоначално субективно болните имат чувство за студ , тръпки , стягане на мускулите , болки в периферните части на тялото поради исхемията в тях." Точно за това става дума, това е компенсаторен механизъм, свиване на мускулите и треперене, за да се генерира топлина. За жалост това бързо изразходва глюкозата в кръвта и се изчерпва като механизъм.
Нед Сеп 28, 2014 11:40 am
Tony__
Регистриран на: 24 Авг 2014 Мнения: 32
Естествено, че може да бъде и чисто психогенно, както и да има много други причини освен хипотермия. А отделно това, че вече си в хижата не изключва възможността организма да продължава да използва механизмите си за поддържане на телесната температура, докато баланса се възстанови напълно. А и в тази фаза обикновено няма истинска хипотермия, има нормална телесна температура, но за сметка на включването на компенсаторни механизми - свиване на съдовете в периферията на тялото / където кръвта се охлажда най - силно/, треперене и повишен мускулен тонус / за генериране на топлина/, повишени разграждане на въглехидрати / термогенеза/. Тези неща се случват и в напълно нормални ситуации без човек да е в хипотермия, когато просто е изложен на студ.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети