Регистриран на: 21 Сеп 2012 Мнения: 296 Местожителство: София
Зимно-есенна приказка около Рибните езера
Доста се колебаех какво заглавие да сложа на темата, a за 3 дни времето и планината ни показаха кой владее истински силата. Тръгнахме в събота, не много рано от Сф към Кирилова поляна, заради лошото време. Целта ни беше да стигнем поне до х.Рибни езера, и да чакаме там хубавото време за следващия ден. Още на отиване разбрахме какво е било положението предната нощ, шосето към Кирилова поляна беше цялото в клони и шума, бурята беше минала преди нас. Запалихме свещи в светинята преди да тръгнем към Кирилова поляна, и въпреки лекият дъждец, имаше доста хора в двора на манастира. Оставихме колата на Кирилова поляна и тръгнахме към Тиха Рила, като ни заваля почти веднага. Сложихме си дъждобраните и така беше почти до Тиха Рила. Нещо средно между дъжд и сняг, а на отбивката за Манастирските езера, вече газехме в снега, който се задържаше. На кантона се скрихме на сушина, хапнахме си малко баница, да похваля моята жена, все така да ни угажда. Тръгнахме нагоре и след малко за наш късмет, спря да вали. Колкото отивахме по нагоре, снегът ставаше все повече, на места стигаше до около 30 см, а може би и повече. Благодарско на кравите, че бяха разчистили доста добре пътеката, по едно време ги настигнахме и вървяхме около 15 мин. със стадото нагоре. Не се чувствах много уютно, като знам че и Бико вървеше с нас, то и къде ли да се разминем в тая теснотия. По едно време животните свърнаха в ляво и ние продължихме нагоре към хижата. Ей, след известно време, насреща ни слизат двамата кравари, с една крава и теле, големи симпатяги бяха, краварите де. Вчера животните били около Рибните езера, но телето си убило крака, и кравата останала с него, като майка, та сега ходили да ги търсят и прибират обратно. Това бяха краварите от Маринковица, разпитах ги за пътеката, която тръгва зад кантона и излиза на Маринковица (реката), казаха че я ползват редовно и е прочистена. Разбрах също, че преди няколко дни е просичана и маркираната пътека от кантона към Смрадльо. А съседната пътека към Смрадливото, по която много хора се объркват и тръгват, щели да я затрупат с клеко . Намират се и полезни приложения и за негово величество Клеко. На хижата пристигнахме в мъгла, а там естествено няма никой, само баба Йорданка брани хижата. Направихме си една софра, както си му е в реда на нещата. Сложи ни бабата да спим във ВИП-а тройка, и печка получихме, като бонус. За последно по Живково време съм се грял на ток без пари, по цяла нощ в Студентски град. .
На другата сутрин в неделя имахме големи очаквания, но времето все още не отстъпваше, стана почти 8.30, а беше студено, вятър, мъгли. Направо да се побъркаш, оправихме се и решихме да вървим към Рилецо, а пък ще решаваме дали да се връщаме, ако стане много зле работата. Нагоре къде по коловете за Македония, къде по лятната пътека, издрапахме, затъвахме. Преди да започне катеренето на билото на Кьоравица, бяха най-големите преспи, почти над коляното се затъваше. А нагоре по билото на Кьоравица като ни задуха вятъра, стана голяма веселба. Около върха беше и най-ветровито, искаше му се, да ни откаже. Особено много се забавихме след котата на Кьоравица, когато започнахме да катерим скалите по Рилецкото било. Покрито и навято със сняг, няма стъпване, не се вижда къде е скала, къде дупка между камъните. Метър по метър се лази, и се избира къде да се стъпи, риска да си счупиш крака е много голям. Около 4.20 мин. ни трябваше да се качим на един от най-убавите, да си го кажа направо, за мен най-убавия връх. Стигайки почти на върха, мъглите се дигнаха, и макар и все още ветровито, това що видяха очите ни беше уникално. След като се освестихме от това което ни поднася Рила, започнахме да слизаме внимателно надолу. Скоро вятъра стихна и времето рязко се промени. В ниското вече снегът беше почнал да се топи усилено, слънцето грееше все едно че сме били на друго място. Следобяда се опънахме на слънце пред хижата на бобец и суджук, а Канарата и Зъбците бяха само за нас, стояхме на масата до залеза, сега съм червен рак.
На другия ден още от рано слънцето грейна, хубав ден се очертаваше, но от топенето на снега нищо хубаво не можеше да се очаква. Решихме да отидем към Погледец през Маринковица, качихме се на билото почти право нагоре, като след реката напуснахме коловете. Отели ни се вола от газене на снега по Маринковица, изобщо целия ден имаше голям проблем със снега. Между другото едва успяхме да пресечем реката, събуването беше на косъм . Забавихме се от тежкия и мокър сняг и не качихме Погледец, но по-добре стана, че не го качвахме върха, че можеше и да замръкнем. Снимахме го от седловината тоя Убавец, и тръгнахме към Су чал. Там снегът беше още по мек от Маринковишкия, затъва се много, и пуфтяхме като волове. А гледки да искаш, време само за планина. На слизане към Кобилино бранище по склона на Су чал снега не беше много, но беше много заледено и се налагаше да слизаме бавно и много внимателно. На заслона седнахме за да се отморим, похапнахме и тръгнахме по пътеката към Сухото езеро, а там вода да искаш, отвсякъде тече гваца-маца, по едно време ми беше все тая къде стъпвам. И така полека-лека се смъкнахме на Кирилова поляна при чичо Киро. Направихме една чудесна разходка и благодарим на планината, за това, че ни допусна до своите красоти и тайни.
На Кобилино все същата мизерия ли е-мръсотия,изгнили останки от одеяла и пр.?
Сря Окт 01, 2014 9:49 am
iozkan
Регистриран на: 21 Сеп 2012 Мнения: 296 Местожителство: София
Да ти кажа не ми се видя да е толкова мръсно. Че е мизерия е ясно, но като че ли друг път е било по-мръсно и разхвърляно. Даже наровете бяха покрити с найлони, ако си на зор, ще си спиш не, ами.... И някое дръвце даже бяха оставили хората.
Както си забелязъл, от 28-ми бях на Пирин.
Чувствителна разлика в условията, в частност
по отношение на снежната покривка.
И така Рила е красива, но ходенето не е
толкова комфортно. Поне за тези, които не
са фенове на снега, дъжда и мъглите.
Аз съм от тях. Макар, че за снимки през
зимата условията са най-добри!
Поздрави и пожелания за хубави разходки
и през истинската зима!
Нед Окт 05, 2014 8:23 am
corbin
Регистриран на: 27 Сеп 2010 Мнения: 84 Местожителство: София, България
Споменаваш доста газенето из снега, не може да убегне от вниманието Това значи ли, че компанията бяхте без снегоходки? Ако да, то дано съумеете да си вземете скоро. Щото по-голяма оптимизация при ходенето в зимна планина май няма...
Сря Окт 08, 2014 2:33 pm
iozkan
Регистриран на: 21 Сеп 2012 Мнения: 296 Местожителство: София
Благодаря за съвета, но ако тръгна септември месец със снегоходките, със сигурност ще спечеля някоя награда за оригиналност или . Имаме, и си ги ползваме снегоходките, но когато му дойде времето, а и тоя сняг снегоходки го не ловят, требва си истински снег и студ. А действително, истината е у пантите май само, ама мечти .
Благодаря за съвета, но ако тръгна септември месец със снегоходките, със сигурност ще спечеля някоя награда за оригиналност или . Имаме, и си ги ползваме снегоходките, но когато му дойде времето, а и тоя сняг снегоходки го не ловят, требва си истински снег и студ. А действително, истината е у пантите май само, ама мечти .
Бе не баш.
За траверси не стават - тураш на раницата, докато ако си със снегоходки става. Стига да си опитен.
Отделно леките туринг сетове са скъпи и по-тежки. Минимум 2,250кг. на крак /ска, автомат и колан/, отделно по-тежките туринг обувки.
Но за различни от траверсиране маршрути е една идея по-лесно и бързо нагоре. Надолу - ясно.
Регистриран на: 04 Юли 2013 Мнения: 1263 Местожителство: 144 м денивелация под и на 580 м или 10 мин от Витоша 100
А ние балъчетата, дето все ни е свидно да си купим снегоходки бием пъртина, хем се морим, ама остава едно удовлетворение, че скоро може да мине някой и да се ориентира по нея. Скоро, скоро, ако не зафучи... инак чао, Пъртино Ските не работят с прецакани колена за съжаление.
Абе, дядо ми казва: "Път с вървене, борч с плащане." Тък че, който иска ако иска - прави го.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. Намират се и полезни приложения и за негово величество Клеко. На хижата пристигнахме в мъгла, а там естествено няма никой, само баба Йорданка брани хижата. Направихме си една софра, както си му е в реда на нещата. Сложи ни бабата да спим във ВИП-а тройка, и печка получихме, като бонус. За последно по Живково време съм се грял на ток без пари, по цяла нощ в Студентски град. 
Това значи ли, че компанията бяхте без снегоходки? Ако да, то дано съумеете да си вземете скоро. Щото по-голяма оптимизация при ходенето в зимна планина май няма...
. Имаме, и си ги ползваме снегоходките, но когато му дойде времето, а и тоя сняг снегоходки го не ловят, требва си истински снег и студ. А действително, истината е у пантите май само, ама мечти 
.
