Това е моят разказ за любимия Пирин - планината която винаги ме е зареждала, разказ за любимите места, които ме зоват непрестанно. Разказ от един Старопланинец, който две години мечтаеше за този момент. Благодаря ти Пирине, че отново бе благосклонен и видях твоите красоти и сбъднах някои стари мои мечти.
Ден първи - Мъглите на Папаз гьол
Този ден започна не както бе предвидено. След мнооооого късно тръгване от Хасково, бясно шофиране (с поне едно сигурно заснемане ) се изсипахме на паркинга над Добринище към 15:30. От еуфорията бях забравил да проверя дали този ден лифта работи. Е работеше, така че точно в 16:00 бяхме пред кръчмата на Славе, който тъкмо бе затворил и тръгваше към хижата.
Изгледа ни доста учудено и посъветва жените да не тръгваме към Тевно. Рано се било стъмвало. Малко поразлае кучетата, вся смут в редиците, но все пак бързо успях да въдворя ред и да укажа посоката. Нагоре мили дами, на мен на Безбог не ми се остава. Вече бе ясно, че Кременските езера остават за следващия път, така че се щракнахме за спомен
и поехме по пътеката към Папаз гьол.
Учудващо този път баира към превала вообще не ни измори. Явно адреналина се бе покачил още с първия допир с планината. Започна едно бясно спускане по магистралата към Папаз гьол. За съжаление мъглата ни настигна още в началото. Пейзажът покрай езерото бе по-скоро зимен
и някакво кофти чувство се прокрадна за миг, но бързо го отхвърлих. Не исках да повярвам, че красотите на Пирин ще останат скрити. До езерото учудващо срещнахме една двойка, която се любуваше на мъглата. Седнахме и ние. Вече бе ясно, че по светло няма да сме на Тевно, така че нямаше смисъл да бързаме. Жената погледна към Джангала
и отсече, че по този сипей няма да катерим. На мен пък през Лява Краледворска не ми се качваше, така че продължихме към Демиркапия. Надявахме се малко да се избистри и да отскочим на бързо до Джано. Точно в 19:00 бяхме на превала
Мераците за Джано се изпариха. Нямаше смисъл да качваме нещо от което нямаше да видим нищо. Поседяхме, полюбувахме се на Аргировото езеро и през мъглата се прокрадна за миг залеза.
Какво ли е да си тук при ясно време. Сигурно ще е приказка. След пряката пътечка към Митровото езеро надянахме челниците. В подножието на Дясната порта си бе пълен мрак. Нямаше луна, ни звезди. Видимостта в мъглата бе не повече от метър и половина. Имаше и вятър. Идилия. Не. Идилията бе малко по-късно. От портата си мислих, че ще видя заслона, но ядец. Добре, че от време на време пускаха лъч с фенера. Не че не знаехме посоката и нямаше да се оправим в мъглата, но друго си е да виждаш, че има някой, че те очакват.
В 21:30 най-сетне хвърлихме тежките раници и стиснахме ръце с Иван и Валя. В заслона бе малка лудница. Хората от ТД Руен я бяха подкарали явно от рано, щом песните звучаха вече заваляно. Не ми се стоеше много вътре, то и места нямаше много, така че се пробвах с улова на звездите. Не съм майстор явно, но горе долу се получи
Ракийката я почнахме от вънка
после песните поотихнаха и я довършихме на топло. После стана 22:30 и Валя дръпна шалтера. И настана тишина. Останаха само звездите, които бяха безброй. Идилията ....
Легнахме рано и станахме рано. Изгревът тъкмо бе започнал. Е поизтървахме началото но въпреки това бе красиво. Валявишкия чукар гордо се извисяваше над езерото
докато се пиеха първите кафета
Тоалетът набързо бе спретнат
мекиците на Валя отдавна излапани и бе време за атака на Красавицата
Откога го чакам този момент. Спазвайки традицията която си сътворихме последните няколко години все по Димитровден сме на Тевно и на втория ден завалява сняг, а Каменица остава непокорена. Е този път успяхме. Но затова после. Пътеката бързо ни отведе в подножието на малката й сестричка
От където се вижда огромния Белеметски циткус.
А най-отгоре червенее покрива на гостоприемния заслон
Малката сестричка
бързо бе изкачена от повечето
Гледките са неописуеми. От едната страна синее Митровото езеро
от другата Тевно
Това е една от любимите ми гледки в Пирин. Незнам защо
Остана само Тя. Каменица
Чувството да си горе и да се рееш в небесата е неповторимо
Предната вечер минахме по тъмно покрай него, сега му се наслаждавахме от високо
Да се слееш с камъните
Насреща малкото конче препускаше между Джано и Ченгелчал,
а облаците започнаха бързо да се надигат. Може би искаха да обвият тези красоти и да ни откажат, да ги запазят за себе си. Не успяха обаче.
Защото Тя ни зовеше отдавна
Пътеката бе стръмна но си заслужаваше
Винаги съм се чудил защо е задължително на Каменица да се пие Каменица. Аз пък обичам Загорка
Която с кеф си я изпих там горе
Стана нещо като Левски-ЦСКА май . Но нищо. В това време облаците настъпваха бясно следвани от пустата мъгла
Накрая остана само това
Нямаше смисъл да продължаваме към Яловарника и Зъбът, така че се спуснахме надолу по сипея. Уникално слизане. Стръмен склон, клатещи се и хлъзгави камъни, абе с две думи късметлия си ако не счупиш нещо. Ама ние внимавахме де. На долното езеро вече бе по-нормално за ходене
Там вече и облаци нямаше щото си бяхме тръгнали от Нейните владения
Красиво е нали?
Часът бе към 4 следобед. Групата от ТД Руен тръгна да качва и Джангала, но мен ме домързя. Е после съжалявах. Изпуснах уникална гледка. Малка дъга като ореол над статуетката която са поставили на върха, която после е преляла в сияние или сянка, наподобяваща легендарните изображения на Брокенския призрак. Хапех си задника като гледах снимките. Така е, когато човек го мързи изпуска красивото. Любимата на свечеряване
Вечерта бе тиха, нямаше песни, имаше много израелски туристи, които се чудеха на къде да поемат на следващия ден. Беше спокойна вечер, на чашка с нови приятели. А звездите отново бяха там горе и отново бяха безброй. Идилията ....
Този ден станахме още по-рано. Чакаше ни дълъг и непознат път, пък и искахме да хванем изгрева. Имаше доста облаци но въпреки това беше красиво
След бърза баня на чешмата и порция вкусни мекици се наредихме за снимка
Беше ми тъжно, че си тръгвахме от любимото място, но и интересно какво ни предстоеше. Не бях минавал през Спано поле, не бях ходил и на Синаница. Много хора кават, че Синаница е най-красивото място в Пирин. Дали наистина бе така щяхме да разберем много скоро. За последно казахме адиос на заслона
и на конете които пасяха на воля. Получи се интересна композиция с отраженията им мисля
Спомените от минали години започнаха да изплуват веднага след Мозговишката порта. Минахме висока над Превалските езера
и поехме по пътеката
По билото вече бях минавал няколко пъти, пък и жената се дърпаше заради малко трудния участък. Затова свихме в ляво през Чаирските езера
Не бях виждал толкова много червени мухоморки. Бяха буквално навсякъде. Що не ги берат хората незнам
От тук гледката е наистина красива
Към циркуса с Превалските езера
и към Мозговишкия чукар надвиснал над езерото
Започна едно безкрайно спускане покрай малкия поток,
където се редуваха красиви полянки
с безброй езерца
Скоро се показа и крайната цел за деня - Синаница. Може и да бъркам тук, но трябва да е тя
По целия път до заслон Спано поле срещнахме само двама овчари, които бяха зарязали своите крави и отиваха към Тевно. Може мекици да им се е преяло на хората. Единия особено беше колоритна личност. Утепахме 2-3 цигари време с тях и продължихме нататък.
Долината ми хареса, нищо че после всичкото това слизане щяхме да го качваме
По обед най-сетне мернахме "гъбките" и нахълтахме в заслона
Голям сладур е кучето на заслона
Всъщност редно е да кажа, че сладурите са двама - да не се обиди жената
Тук малко жените се поизложиха, от което мнението на хижаря за нас неможахме го промени докато си тръгнем. Питал ги от къде идваме-рекли от Тевно, а накъде, пък те - към Дамяница. Шах. Къде е Тевно, къде е Спано поле, къде е Дамяница. Пък после ходи му разправяй че не си за пръв път в планината.
Както и да е хапнахме доволно, поприказвахме, човека чакаше две големи групи за вечерта - едните от София, другите от Враца. Ама за тях ще кажа две думи в разказа от последния ден. Та поехме отново по пътеката. За жалост отново падна мъгла и до Синанишката порта не ставаше за снимки. Добре че малко преди да се качим горе се поизясни. Ето я и нея
Дълго се полюбувахме на гледката
като оставихме качването на върха за следващия ден. Втората голяма моя грешка след тази за Джангала. Никога не оставяй днешната работа за утре. Ама де да знаем че ще завали. Е даваха го, ама то и за предния ден също, пък капка не падна. Нищо - повод отново да се ходи в Синанишкия вилает
Пътечката надолу бе доста хлъзгава и някои често падаха на камъните
Прането се вееше на простира
а върха се отразяваше в кристалните води на езерото
Тук бе още по-голяма лудница от Тевно. Печаха се пържоли, лееше се вино, а туристите прииждаха един след друг цяла вечер. Отново започнахме ракийката на теферич
докато не заваля. Добре че не валя силно, а имаше мегдан и за малко среднощни разходки из пущинака. С красиви гледки към светлините на селцата в ниското. Тази нощ мина бавно и монотонно. Не ми хареса атмосферата, може би ми липсваше Тевно или хората бяха различни. Незнам. Но знам, че Каменица повече ми харесва и че Бойко също е пичага както Иван. В тази дъждовна и мъглива вечер липсваше най-важното - идилията. Тя бе останала на изток.
Днес нямаше нужда да се бърза. Времето бе отвратително. Ръмеше, а мъглата бе навсякъде. Дълго пихме кафета докато в един промеждутък нахлузихме дъждобраните и поехме нагоре към портата. Не ми се вървеше. Не само заради лошото време, не само че не успяхме да се качим на Синаница, ами и защото трябваше да си тръгваме. От Пирин. Все пак за кратко и бяхме горе. И тогава всичко се промени. Времето се оправи, дъжда спря и гледките изплуваха от облаците. Мокрите камъни блестяха от прокрадващите се слънчеви лъчи, а душите ни подскачаха от радост
Всичко наоколо пушеше
Изведнъж слънцето блесна на небето
и красотите започнаха
Бе време за малко слънцезащитно кремче
нищо че бяхме със зимните шапки все още
Дългата пътека ни отведе на превала, където насреща гордо се извисяваше Тодорка. Ех Тодоркееее, Тодорке, колко ни озори една година. Спомени
Иска ти се да полетиш отново
Или да се качиш на кола
Тук срещнахме двама туристи идващи от Спано поле. Разказаха, че едната група доста се лутала в тъмното докато нацели заслона вечерта. Другата група от Враца в това време се изкачи по пътеката до нас. Най-отпред явно вървяха водачите, хора на възраст, явно и с опит. Винаги ми е било тъпо когато срещнеш някой и го поздравиш да не получиш отговор. А да премине покрай теб като теле по пътеката. Ама явно има хора всякакви и телета също. По-младите поздравиха, даже поприказвахме.
После отпихме по глътка водица
И беш надолу по сипея. Голямо слизане. Не ми се мисли какво е нагоре. Следващия път през Гергийския циркус смятам да мина. Сигурно пак ще е бъхтене, но поне ще е различно, пък и езера има за гледане. То и тук имаше де
Ето го и Муратовото
Явно и на слизане се огладнява, щом шоколада се яде с опаковката
Нагоре тръгнаха няколко туристи. Имаше и чужденци, имаше и хора с Била торбички, имаше и такива които за 2 часа и нещо искаха до Синаница да стигнат. Хора всякакви. Надолу имаше хора и по токчета. Ама за тях не ми се разправя.
Долината
И красавеца Първенец
Е стигнахме и портала към долната земя
където колите бяха безброй. Където на самоснимачка направихме последната снимка
и където всичко свърши. Не излъгах - останаха спомените за местата през които минахме, за хората с които се запознахме. Тези неща дълго няма да бъдат забравени. Както и идилията на езерото, което остана високо горе сред облаците.
Благодарим ти Пирине, че ни разреши да видим красотите ти. Надявам се скоро отново да се видим
Щях да забравя. Да пусна това мое ужасно творение, което отлежава в най-долното чекмедже леко преработено от последния път, но не достатъчно, че да помоля Иван ако иска да го ковне на стената на заслона. Но може би с времето римите ще се изгладят, или листът хартия ще приеме формата на топка, която полита завинаги към кошчето. Знае ли някой - аз определено не. И тъй ........
Писмо до Тевно
Добър вечер, приятелю Хижарю,
как е горе на Тевно при теб?
Имали ли още сняг или вече
пролетно цвете по склона цъфти?
Питам те аз от толкоз далече,
чак от южното Черно море,
чакам половин година вече
таз люта зима пролетта да я смени.
Чакам и чувствам в гърдите си трепет,
чувам как сърцето ми бързо тупти,
щом за Тевно се сетя - повярвай,
всичко в мен се променя за миг.
Излез ти отвън, погледни и кажи ми
кого е огряло слънцето днес,
синей ли водата, конете къде са,
блестят ли снежните преспи отпред?!
Аз скътал съм спомени мили от дните,
кога с любимата бяхме горе при теб,
замечтано вперили поглед в езерата чисти
на връх планината щастливи, безгрижни, сами.
Надявам се скоро пак там ще се върна,
ще седна на завет пред твоя заслон,
ще вдигна погледа си нависоко
и ще потреперя пред нейния поглед суров.
Ще потреперя, защото аз зная, че гледа от горе
прекрасната Каменица гордо разперила своята мощ,
ще чуя как казва ми тя: „Не стой там долу, а тръгвай!
Какво още чакаш? Качи се при мен!”
Щом там горе щастлив, покорил я
приседна на нейните две рамене
ще вперя поглед назад и на долу
ще махна с ръка и ще се почувствам велик.
Ще мина нататък през сестра й по-малка,
ще почукам на портата на Краля велик,
ще сляза аз долу, ще мина през двора,
от там - при Момата красива ще седна за миг.
Ще поздравя и Джангала - красив и наперен
обгърнат от изумрудено сини езера безчет,
ще намигна най-накрая и на Чукаря
преди да сляза на заслона при теб.
Изморен, но с поглед див във очите,
замечтан и загледан в залеза красив,
ще отпия глътка от бирата студена
и ще се почувствам наистина щастлив.
Това е от мен засега скъпи другарю,
много скоро ще се завърнем ние при теб,
защото който поне веднъж на Тевно е стъпвал,
го чувства като домът си. Мечтае там да е роден.
Чет Сеп 25, 2014 5:35 pm
GoaAngel
Регистриран на: 08 Сеп 2014 Мнения: 2 Местожителство: София
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
, който две години мечтаеше за този момент. Благодаря ти Пирине, че отново бе благосклонен и видях твоите красоти и сбъднах някои стари мои мечти.
) се изсипахме на паркинга над Добринище към 15:30. От еуфорията бях забравил да проверя дали този ден лифта работи. Е работеше, така че точно в 16:00 бяхме пред кръчмата на Славе, който тъкмо бе затворил и тръгваше към хижата.
