Нашия TMB 2014г.

Искам да опиша нашия трекинг около Монблан по популярния път известен като ТМВ. Ще го правя последователно, когато имам време. Нямам претенции за създаване на пътеводител, просто искам да споделя някои важни според мен детайли, които на мен много ми липсваха. Става въпрос предимно за битови неща: автобуси, магазини .....
Още в началото искам да изразя специалната си благодарност на Мария Дешева, Иван Гърбев, Георги Радковски и всички други, които ми даваха информация за Алпите.
И така - решихме да летим с Уизер до Бергамо за по-евтино. Не знам дали е най-правилното решение. Полетът е рано сутринта и в двете посоки. Ако не сте от София ви чака безсънна нощ, защото в 4 трябва да сте на терминал 1. На обратно е още по-гадно, но ще го разкажа като му дойде времето.
На летището много лесно ще се ориентирате, за да хванете автобус за 5 евро до централна гара в Милано. Там се качвате на метрото и до автогара MILANO LAMPUGNANO. Лесно е по картата на метрото - първо по зелена линия, после се прехвърляте на червената, като трябва да внимавате на кой точно влак, защото се разклонява. Имате спокойно време за да хванете автобуса в 13ч., които е с прехвърляне в Аоста. Пристигате в COURMAYEUR към 16.45ч. На автогарата има информационен център, в който много любезно ще ви отговорят на всички въпроси и ще ви дадат карта на COURMAYEUR и района. Купихме си газ за 6 евро от магазин за екипировка - цената е точно като в България, а е забранено да се превозва в самолет. В града има Карфур - можете да си купите някаква храна.
Решихме да не ходим до рефуже Бонати, т.к. не искахме да спим в хижа. Отидохме до къмпинг Tronchey, до който може да се отиде и с автобус през 1 час за 1-2 евра. Къмпинзите в Италия са по-особени - за топла вода се плаща отделно. Цената е към 18 евро за двама.
В къмпинга има минимаркет с консерви, бисквити, сухари.....
На другия ден се събрахме с оригиналната пътека ТМВ. Изкачихме се до рефудже Елена. Къмпинга там е забранен, включително и пикника. Има дълго изкачване до прохода Grand Col Ferret, където влизате в Швейцария и получавате СМС с цените за рооминг : 3 лв. изходящи 1.5 лв. за входящи. За разлика от страните в ЕС - 0,45 лв. изходящи, 0,12 лв. входящи.
Следва дълго плавно спускане сред красиви хижи, ферми и селца/махали до La Fouly. Там къмпинга е по-скъп, но невероятно уреден. Има всичко, включително и компютри с интернет /ама е Apple де Smile

/ и безкрайна топла вода. В La Fouly има супермаркет - скъп но поносим. Хлябът е изключително вкусен!
За днес толкова. Smile

Няма да е лошо да покажеш и снимки Very Happy

От La Fouly до Champex Lac, според Ники Теста, следваше лек маршрут или както той го беше определил "маршрут за почивка"...
Първо се минава през детски кът с висящи стълби, тролеи, изкуствени стени.... рай за детски забавления. После почва едно тегаво "надолу" , което има тук там и "нагоре". Излиза се на асфалт и красотите през селцата са страхотни, но ходенето не е леко, особено в жегата. Ние, въпреки че бяхме най-възрастните, които видяхме по маршрута си бяхме във форма - често задминавахме почиващи групи от доста по-млади от нас туристи, а после те нас. Общо взето се движехме със скоростта на маршрута, т.к. че не мисля, че усещането ми е субективно. В Issert /при пресичане на главния път/ има кафе със сладолед и бира. От там следва изкачване, което от Ники Теста е определено като "леко" за час и половина. Тук вече взех да се съмнявам в критериите "трудно" и "лесно".... Предния ден маршрута беше определен като "труден", но аз не виждам съществена разлика. Разбира се от Issert до Champex Lac има и маршрутка Smile

С нея наистина ще е "леко изкачване".
Както и да е - Champex Lac е курорт с езеро и много лодки и водни колелета. Къмпингът е добър с умерена цена. В Champex Lac има супермаркет и пекарна. Искаха да ми върнат рестото във франкове и аз платих с дебитна карта - без проблем.
На следващия ден имаше прекрасно време, ние се чувствахме "във форма" и решихме да минем по височинния маршрут през Fenetre d'Arpette до Col de la Forclaz. Изкачването е тежко, като на пиринска порта, но много по-продължително /особено с раници като за бивак/. Съществуват и обективни опасности от падащи камъни от многото хора по маршрута. Гледката си заслужава. Излиза се на нивото на ледник и даже езикът му остава по-долу. Стигнахме до Col de la Forclaz. Там къмпингът е малък, към хотел, с много тесни бани и тоалетни, но все пак е чисто и уютно. В близост преминава шосе, което създава и шум понякога. В района няма магазин, освен за сувенири, шоколад и алкохол. Има разбира се и ресторант. По нашия маршрут може да се спуснете и в къмпинг в Le Peuty. Там има и хижа. От едни американци, които нощуваха в този къмпинг, получихме много отрицателни отзиви, а те не бяха много претенциозни. Ако се спи там ще се спестят 1-2 часа. Пътят до Col de Balme, който е на границата с Франция, наистина в началото е стръмен, но отново не мога да се съглася с определението на автора на пътеводителя за "труден" маршрут. След първоначалните серпентини в гората се излиза на не толкова стръмна пътека с чудесна гледка. Вижда се хижата и много скоро се стига до нея. Там едно противно бабе гони всички, които се опитат да влязат в хижата или да ядат не тяхна хряна на техните маси. Тоалетната им е заключена само за клиенти.... единствената хижа, която ми напомни за България през цялото пътешествие.
Надолу до Montroc се върви край и под лифтове и пътеки за велосипедисти. Добре че са ги разделили, че иначе някоя луда глава ще ви отнесе. Много е населено с еднодневни туристи и байкъри. Вече се вижда Монблан и околните върхове. Вижда се и Шамони и огромния ледников език над него. Настанихме се в отличен къмпинг на много ниски цени /въобще във Франция се оказа най-евтино/. Обясниха ни, че 30 минути по-надолу има супермаркет и пекарна. Оказа се че това е населеното място Argentiere. Там има и много евтин магазин за екипировка. Бирата в супера беше по 1 евро, багетите /франзелите/ в пекарната - също по 1 евро.
Следващите 2 дни се дотъркаляхме съответно до Chamonix и Les Houches. За Шамони няма да разказвам много - много красиво, много комерсиално, но все пак очарователно. Случихме на съботен пазар, на който имаше всичко - промишлени стоки, занаятчийски стоки, фермерски храни и какво ли не - огромен пазар и много хубав. Цените са умерени. В града има и много евтини супермаркети и магазини на всички фирми за планинска екипировка - те не са много евтини. В Les Houches е доста по-евтино. Има и Карфур с цени почти като в България. Къмпингът беше с най-добрата гледка от всички по пътя. За първи път видяхме източноевропейци. Бяха поляци с оборудване за катерене - седалки, каски, котки, пикели.
За днес - толкова. Поздрави!

п.п. До Chamonix и Les Houches вървяхме по локални пътеки край реката - маркирани са и по тях тичат, ходят и т.н. - приличат на алеи в парка.

	krasy написа:
	Няма да е лошо да покажеш и снимки

моите не са много стока - из нета е пълно със снимки

Тръгнахме за Les Contamines по описанието на Ники Теста : "Изкачване до Col de Voza 1663 м за 2,3 ч. Спускане до Bionnassay 1314 м. Леко и продължително, но романтично спускане през живописни селца до Les Contamines."
Изкачването беше ОК. Минахме до няколко затворени ресторанта, които работят явно само по време на ски сезона. Горе има гара на железница, която води до към 2800м.н.в. Интересното е, че миналата година е била 100 годишна от железницата. Тръгнахме да се спускаме. До първото селце Bionnassay наистина беше стръмно спускане. Наистина шосето може би слиза плавно с широки обиколки, но маркираната пътека на ТМВ малко след селото започва много стръмно да качва, което не знам колко е "романтично" но не е "спускане".
Преди La Cruvaz - пак стръмно, продължително и по асфалт изкачване. Абе.... окончателно загубихме доверие в писаниците на Ники.
В Tresse разбрахме, че малко по-нататък, на разклона на главния път върти шатъл автобусче - забележете БЕЗПЛАТНО из няколкото километра около Les Contamines. Хванахме го и скоро бяхме в къмпинга. В Les Contamines отново има Карфур и други магазини. В къмпинга може да се поръча хляб за сутринта.
През нощта ни заваля. Очертаваше се да пристигнем много предсрочно затова на другия ден се предвижихме само до La Balme. Вървяхме периодично в дъжд и така стигнахме до хижата. Там има помещение за дневните посетители. На 100-200 метра е безплатния къмпинг. Ние бяхме 2-ра палатка - до вечерта станаха 14. Има си чиста тоалетна с вода и тоалетна хартия. На хижата може да се пие вино или да се хапне своя или поръчана храна. Има безплатен къмпинг и точно по средата между двете, но не го разгледах подробно.
На следващия ден минахме през Col du Bonhomme и на Col de la Croih завихме за Col des Fours по препоръка на управителя на къмпинга в Les Contamines /той между другото е ходил с велосипед до Иран, а в България е качвал Мусала/ за да не слизаме излишно в Les Chapieux. /После се оказа, че е без значение, защото всички, които бяха слезли там дойдоха сутринта с маршрутка до фермата в Ville des Glaciers, до която спахме ние/. През деня имахме уникални гледки и много приятно ходе, като минахме през единствената 20 метрова пряспа по целия път.
От фермата си напазарувахме сирена и масло на много ниски цени, изключително вкусно и колоритно преживяване. Няма много удобни места за палатка, но има хубави чисти тоалетни на паркинга.
Тъкмо се разпънахме и ни плисна много сериозен дъжд. Валя цяла нощ с прекъсвания. Порой. На следващия ден издебнахме една пауза за да се стегнем за път и да тръгнем. Много скоро пак ни заваля. Валя ни чак до х.Елизабета. На прохода Col de la Seigne беше много сериозно - силен вятър, ниска температура и проливен дъжд. После разбрахме, че същия ден нагоре под Монблан са загинали 5-6 човека. Там е било съвсем ужасно. Имаше деца, които французите влачиха, а те ревяха. Малко след билото има център за дивата природа и там имаше печка в залата и друга стая за дъждобрани и раници, но там се бяха настанили някакви, които не помръдваха за да влязат и други - абе.... Италия... В залата се постоплихме /до печката се настаниха децата разбира се/ и продължихме за Елизабета. Там е много хубаво има уютна столова. Поръчахме си вино и си хапнахме от вълшебното сирене от мандрата с малко сухари - чудесно беше.
Продължихме спускането до първата спирка на автобуса за Курмайор. Беше сряда, а самолетът ни беше в събота рано сутринта. Останахме 2 дни на къмпинга Monte Bianco La Sorgente - добър е ама.... пак италианските номера - за 4 минути топла вода 50 цента... не че нещо ама дразни. Иначе пак може да се поръчва хляб, има минимаркет с доста стоки и цените не са много високи. Гледките от къмпинга са супер. Според многогодишно къмпингуващи, тая година има екстремно ниски температури.
В петък в Курмайор хванахме някакво тържество с шествие на гидовете от Курмайор в старовремски униформи.
Разхождахме се и в Милано, ама всичко беше затворено поради някакъв религиозен празник. С един от последните автобуси се дотъркаляхме до Бергамо и се почна е гоненица с полицаите - където и да легнем се оказваше, че ще чистят и ни изпъждаха. Така 3-4 пъти за през нощта. В София установихме, че един чифт щеки са със счупени върхове - не е ясно как. Взехме протокол, но разправията с Уизер предстои и всички са скептични за резултатите. Това ми напомни да спомена, че май тази компания я отписахме за превозвач. Пропуснах да кажа, че през януари си купих билети за август и през май ми смениха удобния вечерен полет, който си бях избрал, със сутрешен - адски неудобен. Мисля, че 50-60 евра, които се пестят в общата сметка с багажа в две посоки не си струват неудобството да се бориш за място за да седнете с жена си един до друг или да плащаш допълнително.

Това имах да ви разкажа за прехода.
Ако има въпроси ще отговоря с удоволствие. Умишлено не съм се захласвал по красотите за да си ги откриете сами. Сигурен съм, че с планината ще се справите - аз написах информацията, която на мен ми липсваше - къмпинзи и супермаркети за оптимално планиране на багажа по пътя.

Имайте предвид, че:
- повечето магазини в Швейцария са до 19ч.
- повечето французи не искат да говорят английски
- повечето италианци не знаят авглийски /особено полицаи и др. служители, шофьори и билетопродавачи/
- кравите не са лилави
- мармотите не масажират кравите и охотно позират за снимки но не по-близо от 15-20 метра
- не знам кой им загъва шоколада на швейцарците, но е на висок надник, защото шоколада е скъп

Поздрави и успех!

снимки - на фейса - на моя и на роднини

	Todor написа:
	Къмпинзите в Италия са по-особени - за топла вода се плаща отделно. Цената е към 18 евро за двама.

Според мен по-скоро такъв ви е бил късмета. На мен не ми се е случвало да плащам допълнително за баня в италиански къмпинг и като цяло всички сме доволни като цяло от къмпингите на които досега сме попадали в Италия - сравнено с тези в Австрия например, които са и по-скъпи, и обикновено тъпкани.
Иначе супер, че сте успяли и сте случили що годе на време!

Ами и във Val Ferret и във Val Veny къмпинзите бяха така. Т.е. и от двете страни на Курмайор. Абе... подробности... Просто сравнявам с Франция и затова. Страхотно е във всичките Алпи!
Искам още нещо да споделя - разходите. Много често се спекулира със скъпотията. По-достъпно е отколкото може да се очаква. Задължителните разходи са за билети до Бергамо, кой както ги намери, но 300 лв. за двупосочен с багаж да кажем и 50 евра на човек за за автобесни билети за цялото пътуване. Къмпинзите средно под 20 т.ч. ако не се глезите в храната 300 евро са пред остатъчни за 2 човека за храна и нощувка. Следователно 700 евро за двама са си ок + някакъв резерв... за 10-12 дни чудесно приключение. Няма да мизерствате - гарантирам!
Екипировката - кой каквото има. Палатката ни е 2010г. и не беше най старата или най лошата... Много хора са с обувки от най долния ценови клас... важното е да са ви удобни.
Смело напред и ще имате чудесно изживяване!

Има ли някаква карта или да се прочете някаде къде има възможност да се спи с палатка.

_________________
martinov66@abv.bg

	martinov написа:
	Има ли някаква карта или да се прочете някаде къде има възможност да се спи с палатка.

пробвай тук...
http://www.tourmontebianco.it/informazioni/campeggi.html