По следите на древен Римски път в сърцето на Родопа планина

Здравейте,

Ние сме двама ентусиасти, които решихме да тръгнем пеш по следите на древен Римски път, който започва от Асеневата крепост и стига до Бяло Море (днешно Паранести - Гърция). Дължината на целия маршрут е приблизително 160 км, което ще се опитаме да изминем за 4 дни. Със съдействието на гръцката страна пътят се реставрира и догодина ще се проведе първия по рода си маратон. Също така от една-две години се провежда и маратонът Персенк ултра. Ще се радваме ако някой от вас изяви желание да се присъедини към нас в това рисковано начинание. Бихме искали да се съберем поне 4 човека. Моля коментирайте и давайте съвети.

Като за начало бихте ли описали основните опорни точки, през които минава маршрута?

На първо четене попаднах това: Римски пътища стават трасе за маратон
Разбира се описанието на маршрута вътре е твърде мъгляво: Асеновата крепост, вр. Баба, Бяла черква, с. Орехово, х. Персенк, Мезар гидик, Чудните мостове, Пампорово, с. Турян, с. Кошница, с. Арда, с. Речени, извор на р. Арда и к-с „Гераница” до 101-ва пирамида на граничната бразда. От там нататък се навлиза в гръцката част, където трасето все още се работи. Финалът е в Паранести.

Лично аз от Бяла черква не бих слизал в с. Орехово, за да се кача отново нагоре към х. Персенк, още повече доколкото имам наблюдения, там няма остатъци от античен път. Същото важи и за отклонението от Мезаргидик към Чудните мостове, защото по този начин се отклонявате от доста запазен участък на античен път по източния склон на Голям Персенк. След това по целия път до Пампорово май и следа няма от античен път. Участъкът гр. Смолян - с. Турян - с. Кошница не ми е познат, но по-интересното е откъде минава маршрутът между с. Кошница и с. Могилица. Rolling Eyes

Изглежда целта е по-скоро състезанието, а не да се мине точно по римския път.
В статията, към която си дал връзка, се казва :
“На не малко места по маршрута състезателите ще минат по древни римски пътища. Това ще бъде една от атракциите на състезанието ....”
Излиза, че древния път е просто бонус/атракция.

За мен по-интересно е откъде точно е минавал пътя.
По склоновете на Модър има останки от пътя, но силно повредени при сечене на гората.
Доколкото си спомням прочетеното в старите пътеводители, пътеката по билото на Чернатица към Пампорово общо взето трябва да следва този римски път. Навярно е силно повреден или обрасъл с гора. Като вървим по добре запазения участък от пътя от Мезаргидик към Глухите камъни виждаме как постепенно сегашната пътека минава успоредно от лявата страна на пътя, а той остава в гората обрасъл с дървета и постепенно се изличава.
Също не е изключено на места и сегашните пътища да следват трасето на стария, но как да разберем?
Абе, изобщо много ме е яд, че от такова интересно историческо налседство почти нищо не е оцеляло.

В Родопите има остатъци от доста антични пътища. Сега се сещам, че малък запазен участък от такъв път има южно от с. Сивино. Дори в защитената местност Ливадите (Сивински ливади) има информационна табела за трасето на пътя, но тя е по-скоро рисунка, отколкото карта.

Ако го направите скоро не разчитайте на участници в Персенк Ултра. Те още не са възстановени.

_________________
Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си... С това са занимавам- глупости: ...занимавам се...
Живота си тече сам. Малките потоци се вливат в по- големия, преминават в реката, тя се увеличава, влизаш в мирна вода, успокояваш се.
След което идва нов пролом, тръгва водопад и отново се отправяш нанякъде...

Тръгвам нанякъде...

Здравейте,

Идеята ни е да тръгнем от Асеновград и да изминем разстоянието по вече възстановения маршрут на ултрамаратона Персенк Ултра, и да проверим дали има начин да се стигне по нататък до Чудните мостове, Чепеларе и Смолян без да вървим по асвалтовия път. Където има възможност ще вървим по стария Римски път. За по-нататък - ще преценим според това дали имаме време и сили. Ето карта на ултрамаратона: http://persenk-ultra.com/bg/wp-content/uploads/sites/2/2014/07/racescheme2014.jpg Обмисляме да започнем пътуването в края на този месец (27-28 Септември).

Освен това в интернет има информация и за "най-дългата" екопътека от с. Хвойна до самата граница: http://www.putevoditel.eu/view.php?id=97.

	Tanas написа:
	Освен това в интернет има информация и за "най-дългата" екопътека от с. Хвойна до самата граница: http://www.putevoditel.eu/view.php?id=97.

Тя тази информация вятър я вее на бял кон, но като за начало се запознайте с това чудо на природата - "пътеводителят" на въпросната пътека.
На "картите" в пътеводителя не вярвайте много, след като викажа, че на стр. 111 от него хижа Заставата нарисувана на около 2 км. югоизточно от нейното действително местоположение, а местата на Гераница и Узунов камък са обърнати наопаки.

Накратко бих препоръчал след Бяла черква да не слизате в с. Орехово, а да отидете направо на х. Персенк, защото от с. Орехово до х. Персенк следи от античен път не съм забелязал. След това се движите по червената маркировка до Пампорово, минавайки през седловината Мезаргидик и х. Изгрев. Слизането до Чудните мостове е ненужно отклонение, освен ако разбира се не сте ходили друг път там. При това положение на Мезаргидик се отделяте наляво за хижите Скални мостове и Чудните мостове. Връщате се на основното трасе по билото на Чернатица в местността Глухите камъни. До там е маркирано от х. Скални мостове. Трасето на "най-дългата" екопътека съвпада с червената маркировка на БТС от МЕзаргидик до Пампорово и проблеми няма.
След Пампорово към Смолян не съм ходил, но единият вариант е да следвате зелената маркировка на "най-дългата" екопътека, която минава през х. Смолянски езера, връх Червената стена и слиза в Смолян в най-западния му квартал Средока. Другият вариант е да се следва синята БТС маркировка до х. Смолянски езера.
В Смолян маркировката на "най-дългата" екопътека тръгва по асфалтовия път за с. Турян, но скоро напуска асфалта и минава през или покрай един от върховете на Кайнадинския дял. Какво става след това не знам. От автомобил в движение съм виждал зелената марка на асфалта при водната пещера Голубовица (между селата Кошница и Могилица), след това при началото на пътеката за пещера Ухловица и накрая на разклона за с. Киселчово (малко преди с. Могилица). С думи прости пътеката на няколко пъти слиза до асфалта и пак се кача нагоре из гората. Характерна особеност на тази маркировка е липсата й на разклони или места, на които човек лесно може да се обърка (поляни, влизане в гората от път и др. под.). Мога да помогна с GPS следа в участъците от пътеката след с. Могилица. За целта е нужно да ми отговорите на въпроса накъде и докъде ще ходите след това - към Гераница и границата при пирамида 101 или ще пробвате до края на "най-дългата" екопътека - прохода Елидже.

Здравейте колеги,

дългоочаквания поход не се състоя, но за сметка на това изминахме интересен маршрут в околнстите на Асеновград. Решихме да тръгнем към връх Баба (1239 м), който е бил първи подкрепителен пункт на маратонцие в състезанието Ултра Персенк. Не сме сигурни обаче дали не объркахме пътя. Поради липсата на указателни табели нямахме представа на къде отиваме, въпреки че целия път бе обозначен с ясни маркери за маратонците. Достигнахме до малка хижа на име "Глиган". Продължихме нагоре по маркировката ще около час в очакване на върха, но така и не го достигнахме и поради напредналото време трябваше да се върнем. Имаше пресни следи от автомбилл 4х4. Въпросът ни е някой бил ли е до този връх, обозначен ли, и дали има шанс да сме го подминали?

Връх Баба Ви се е падал от дясно. Имах удоволствието да завърша Персенк ултра в контролното време. Има едно кръстовище с чешма малко след него (по памет), от което трябва да хванете надясно, но за да вървите в правилната посока към Бяла черква трябва да се върнете, защото ако продължите се връщате в Асеновград. Покрай върха се минава навръщане.