Регистриран на: 31 Дек 2010 Мнения: 143 Местожителство: София
Трите кули / Die Drei Zinnen - емблемата на Доломитите
Отдавна исках да споделя една разходка до Трите кули в Зекстенер Доломити. Те се определят като емблемата на италианските Алпи със своята характерност и познаваемост. В далечната 2007 се отправихме с жена ми на разхода из Доломитете. Бяхме първо из масива Села, след това дойдохме да видим, що е това Трите кули и има ли почва за тях и у нас. Ето и как изглеждат тези кули...при хубаво време.
За съжаление ние случихме на мъгли и дъждове. И все пак да ги усетиш от близо си заслужаваше. От близкото село Ауронцо може да се потегли към известните Три кули пеша или да се премине през асфалтиран 7км. платен път до хижа Ауронцо. Ето два кадъра от пътя.
Избрахме втория вариант, за да не се наложи да ходим по тъмно в непозната обстановка. паркирахме пред хижата, нагласихме раниците и се отправихме към последната ни цел за деня - RIFUGIO ANTONIO LOCATELLI или Dreizinnenhütte.
Ето и пътя по който поехме. По карта го даваха около 1,5 часа. В ляво на снимката в непосредствена близост беше крайната кула, забулена в мъгла.
Имайки предвид напредналото време и ширещата се мъгла се насочихме бързичко към хижата. Освен това ръмеше леко. Надявахме се на следващия ден да имаме повече късмет с времето, за да се насладим на емблемата на Доломитите. За зла участ се отклонихме на един разклон и поехме по погрешен път. Скоро се усетихме и коригирахме грешката. Все още по светло успяхме да се доберем гладни и изморени до хижа Трите кули.
Хапнахме солидно тиролска кухня, подкрепихме се със студена бира и се оттеглихме към покоите си за заслужена почивка. Планът за следващия ден беше да направим обиколка на Drei Zinnen и да разгледаме тунелите - катакомби, изкопани в скалите през първата световна война. На сутринта пак мъгла и лек дъждец.
Каквото - такова. нали за такова време си купихме якета с мембрана. Да видим сега какво могат. Поехме първо да разгледаме тунелите. Правени са около 1915 г, когато италианските алпини са воювали с автсрийските/тиролските защитници за контрола на върховете. Всеки един свободно стоящ връх е бил идеален наблюдателен пункт, от който може да се следи всяко движение на врага.
Изкопаните в скалите тунели и скривалища дават бегла представа за нечовешките условия тук по време на Първата световна война.
Ето и поглед назад към хижата.
Трудно е, днес в 21 век, да си представим какво е коствало на местните бойници да изградят тези съоражения, за да пазят територията си от вражеските линии.
След като с интерес разгледахме мястото на минали битки се върнахме за обиколката си около Трите кули. За голямо съжаление времето не ни позволяваше да видим всичките на куп. Затова пък ето няколко снимки със загадка - коя кула се разпознава иззад мъглата?
Поглед към долината, където поне имаше по-добра видимост.
Въпреки времето, разходката около Трите кули беше впечатляваща. Един ден със сигурност ще се върнем и ще се надяваме на повече късмет. С това и преходите ни из Доломитите за 2007 приключиха. От там отправихме към Средизмно море, близо до Венеция.
Долу в ниското направихме последен опит за снимка на кулите - и този път те си останаха забулени от очите ни.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
