Да преодолееш гравитацията. Каньонинг по Стара и Манастирска
Сопотския водопад и старият Сучурум.
Февруари беше пълен с мечти за зимни преходи в планината, но изпълнен само с топлина, чуруликащи птички, наболи минзухари, кокичета и вледеняващо-кристалните води на водопади и реки, от топящият се сняг. Двата почивни дни, които на майтап се заформиха и прекрасното време по прогноза решиха веднага казуса: къде, как и защо ще се ходи. Плановете за зимен траверс от петък се изапариха, въпреки дългата подготовка от месец за тях и решихме да "преодолеем гравитацията" по два красиви и труднодотъпни за рапел водопади, като се спуснем в бездните им с грохота на ледените февруарски води и съпътстващата ги хипотермия. Да се прави каньонинг през февруари звучи почти налудничево и някак Табу. Разчупи ли човек обаче ограниченията, нещата се получават.
И така, приятели ранното утро в събота в повечето случаи отключва емоции, в които умишлено се набиваме всеки път, впускайки се в невероятни преходи, разходки и приключения. Сега обаче с хладината по поречието на Манастирска река над Сопот и ледените и води, се споглеждахме дали изобщо трябва да го правим. Не че "разума" е от голямо значение, все пак е трудно да се обясни жаждата за емоции, адреналин, непознатото, което дебне зад "ъгъла", а и тези тъмни ждрела...... тръпки да го побият човек.
Над Сопотския водопад, който спуснахме първо, се оказа че установката ще е изключително трудна: остри ръбове покрай които минава въжето, трудна площадка за изхвърлянето му във водопада, шипки, храсти и за капак на всичко пресичането на реката на възлови места... Около 2 часа бяха нужни за всички действия, проверка на възлите и маршрута на въжето, за безопасното спускане. Протекторите, които носех се изместваха от елонгацията на въжето, дали не минаха още два часа, май станаха четири... Каньонинга е непредвидим, понякога изглежда лесно, докато се оказва изпиляващо нервите, но при вторият рапел по Стара река, където изглеждаше изключително трудно, изпълних всичко за около 40 минути с установки, спускане и изкачване... Природа!
Манастирска река над град Сопот в дебрите на планината е райско кътче в летните горещини. Пътеките извиват по тъмното ждрело, а реката разхлажда. Бях скрил за известно време въжетата в килера и тръпката всячески напираше да се излее в поредната порция адреналин. Бяхме се върнали от ветровитите била на Рила и връх Белмекен, но жегата ставаше непоносима. Перфектната комбинация - въжета, отвесни скали и ледени планински води следващи пътя на гравитацията...
В общи линии знаех какво ме очаква, защото през февруари се спускахме Тук в неособено благоприятни условия, все пак си е зима, а водите ледени!
Прецених за по-лесно да изместя установката, че предната я бях правил много сложно и отдалечено от ръба на скалите, все пак си е тегаво, като сметне човек - три часа работа по инвентари, въжета, установки, а само броени минути удоволствие по водопада.
Но, кеф цена няма, адреналин от бучащите води и гарантираната разхлада. Долу се оказа, че гледайки въжето, се е събрала публика, каква ти публика, в подножието имаше най-малко 15-е човека.
После Делчо, Мария и Мариана, които чакахме да дойдат се изсипаха в подножието на водопада и се почна едно качване над водопада и спускане по него, край нямаше разхладата. Делчо остана очарован и даже усещам как му се запалиха фитилите на тази вълна с въжетата.
Снимките са въздействащи - направо усещам прохладата. Пълниш ми душата! Кога успяваш да изсъхнеш бе човек?! Гледам си взел да заразяваш и други по тия изпълнения с водопадите. Май заформяш някаква водно-алпинистка група. Хайде със здраве!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети