Преди 2 години, при третото ми катерене по Дяволските водопади, реших, че мой крак там повече няма да стъпи. Причината- изрязаните дървета покрай водопадите, за да може да се виждат от терасите на едноименната кръчма.
Но...както е казал народа- голям залък лапни- голяма дума не казвай, та и аз...
Явиха се кандидати за водопадите, а хората, които са били там са твърде малко...
И...ето ме отново там с много странна група- аз и Даката и още 7 жени. Сборна формация от Кюстендил, София и Благоевград...
Е, мъжете щяхме да сме повече, но прогнозата казваше, че е вероятно да се върви между капките и част от мъжкото съсловие се отказа. Жените излязоха по-сериозни и навити...А времето- точно по прогнозата. Валя до полунощ в събота, сутринта беше мъгливо, но към 8 часа всичко беше чудесно.
И така, на 18 май се събираме при водопада над град Рила, правим по няколко снимки и после се придвижваме до Пастра. Отклоняваме се от главния път при чешмата при отклонението за Калин и тръгваме по улицата, която е близо до реката.В горния край на селото спираме при мостчето над река Рилска, вижда се на снимките. Това е началния ни пункт. Предвидливо отиваме с две коли до Горхим, където ще слезем след няколко часа, и оставяме едната кола там. Защото иначе трябва да вървим около 4 км пеша по асфалта след края на похода.
В 9.30 вече пресичаме реката по мостчето и тръгваме по пътечката край реката. Тя се вие сред градинки, заградени с каменни зидове, после покрай реката, после малко нагоре и след сложно пътешествие след 35 минути сме пред потока, наречен Дяволски води.
Както и очаквах, едно от трудните неща в днешния преход е преминаването на потока. Даката успя да прескочи, хвана някакъв бая голям камък и го хвърли във водата. Окъпа ни всички почти целите, но се получи нещо като междинна стъпка по средата на потока. В това време аз успях да премина около 15 метра по-долу, а Зори Бори безцеремонно си преджапа малко над мен.
На снимките се вижда импровизирания тролей, направен от Даката, и прехвърлянето на женската част от групата през потока.
Нагоре вече е лесно. По билцето има импровизирана пътечка, но нашата цел не е пътечката, а водопадите и тяхното великолепие!
След дълга фотосесия в долния край, където потокът се разклонява на няколко поточета и падовете са много, потегляме нагоре...
Опитваме се да забележим всяко отклонение от пътеката, което може да ни изведе до водопад.
Така неусетно пропускаме едното отклонение, но решаваме да не се връщаме. След двадесетина минути се отбиваме надясно и отиваме в подножието на първия висок водопад от каскадата.
Аз се промъкнах малко встрани и снимах отгоре пропуснатия водопад. Съвсем друго е, обаче, когато го гледаме отдолу...
Правим и тук доста снимки и...отново нагоре.
Двадесетина минути по-късно сме през група водопади, до чието подножие има нещо като път. Тозе път прекосява потока и продължава перпендикулярно на потока от другата му страна, но не знам до къде води. Тук вече се снимаме много на фона на падовете, с всички фотоапарати, и това отнема доста време. Е, доста е условно казано, но 10 минути са си 10 минути...
След още двадесетина минути сме пред следващото чудо- доста висок водопад, чиято вода направо скача в началото. И тук правим доста снимки, а отрязаните дървета се търкалят в реката ужасяващо. Те ще останат тук докато изгният, защото от тези ендеци няма кой да ги извади.
После продължаваме нагоре, минаваме покрай дървесни гъби, прескачаме паднали дървета, провираме се между труповете им и около 3 часа след началото излизаме на малка полянка над една висока скала.
Правим малка почивка, малко храна, по глътка ром и отново нагоре. Предстои ни около 30-40 минути път нагоре. От началото минаваме покрай потока, защото се чуваше шум от нов водопад. Снимаме го и виждаме, че нагоре, покрай потока, ще минем трудно. Затова тръгваме перпендикулярно на потока, право нагоре, и скоро излизаме на очаквания път. Той се оказа доста обрасъл, особено в началото, след полянката. Сигурно затова тръгнах покрай потока, но истинският път е над потока.
Вървим така около 35 минути и достигаме включващ се отляво що годе запазен път.
Това е целта ни. Той ще ни отведе при постройките на Горхим.
Пътят върви непрекъснато надолу, но не е съвсем лесно слизането. Твърде много паднали клони и дървета, твърде много шума по него, свлачища...но върви надолу.
Около 14 часа минаваме край трафопост преди поляната и идваме при реката.
Пътешествието е продължило около 4 часа и половина. Денивелацията нагоре е почти 500 метра.
После...обратно до колите, след това на "Пчелина" и тръгваме обратно. Спираме в метоха "Орлица", после в Рила, край реката, при музея на открито, и кой от къде е...
Аз и Даката спираме при фурната на главната улица и си купуваме от най-хубавия хляб, който се произвежда в България...
До нови срещи!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
