Регистриран на: 03 Ное 2013 Мнения: 469 Местожителство: София
Из Ропалишкия циркус и върховете наоколо
Една кратка Рилска история, случила се неотдавна на мен и моите авантюристични приятели.
В предвид нестабилното време, изминалия уикенд решихме да предприемем обиколка на Ропалишкия циркус и върховете около него.
Оставихме колата на кантон Марица и поехме нагоре... Движихме се по приятна пътека , изкачваща се плавно и праволинейно...
Неусетно изотзад ни застигна Калата, започнал от по-рано своето пътешествие...
Не след дълго достигнахме х. Заврачица, където се спряхме да похапнем. След обяда светът ни изглеждаше още по-хубав.
Решихме да си направим разходката, въпреки, че на пръв поглед върховете бяха покрити с мъгли...Излязохме на седловина Заврачица и мъглите започнаха да се вдигат, сякаш бягаха от нас...
Разделихме се на две. Мнозинството се насочи към Песоклива вапа, през върховете Юрушки и Маришки чал.
Стефан и аз се отправихме към вр. Манчо, като от него последователно качихме още Юрушки чал, Маришки чал, Песоклива вапа и впоследсвие слязохме към Ропалишкия циркус и хижа Заврачица...
Към Маришки чал и Песоклива вапа...
(снимка на Стефан Илиев)
На Маришки чал и Песоклива вапа вятърът се усили , за кратко издуха облаците , дори и нас се опитваше да издуха, но ние не му се дадохме.
Малко след върха видяхме своите приятели , обикалящи Ропалишкия циркус...и за кратко наблюдавахме представлението.
Постепенно облаците се обагриха в пъстра палитра, а един заблуден слънчев лъч очерта хоризонта...
(снимките са на Стефан Илиев)
Неусетно започна да се мръква, мъглата да се сгъстява, а времето още не бе решило да отложи предвижданото влошаване.
В сумрака се оглеждахме за светлина от хижата, но разбира се в тази мъгла такава нямаше...
Интересно, пристигнахме в хижата около 22ч и заварихме в столовата само част от нашите приятели, всичко останало си беше легнало. Похапнахме добре, не толкова от глад, колкото от мотивацията да се намали теглото на раниците. В шеги и закачки бързо се изниза времето. Но все пак няма шест- пет, предстоеше ни разпъване на палатки в мъглата, не особено приятно занимание.
Нощта беше тиха и спокойна и бързо се изниза...
Мислихме на следващата сутрин да станем по-рано за изгрева, но с тази мъгла определено ни се „изпари” желанието.
Не заварихме Тони и Калата, те бяха поели в посока х. Грънчар...Изчакахме до към 9ч да се изясни, и тъй като това не стана, се отказахме да качваме върхове...
Заслизахме надолу към х. Марица , радвайки се на прясната роса, мащерка и красиви цветя...
По пътя се отбихме към Черната скала, впечатляваща и панорамна.
Отседнахме за кратко и в Самоков, на чаша вкусен чай или кафе.
В заключение мога да кажа: Хубава разходка, с малко гледки, но пък много добра компания. Радвам се, че заедно се насладихме на красотите по тези места.
Е и за това харесвам планината. От всеки отделен връх тя е различна. Не бях стъпвал на Песоклива вапа.
За пореден път съм възхитен от инженерната мисъл и изпълнение на строителите на Кайзеровия път. Път, изоставен на съдбата, неподдържан като такъв. На снимката "мост" на р.Ропалица - суха зидария, без грам бетон, на ок.2270мнв, на 100+ години:
Поглед към мусаленско от понижението преди Маришки чал:
Тръгваме към Песоклива вапа:
Най-голямото езеро в близост до Песоклива вапа. То е последното в СИ посока от върха. Ясно се вижда /долу в дясно в близост до оттока му/ един разкошен извор на прясна вода с много висок дебит:
Общо взето времето тези два дена беше трисезонно. Само зимни условия нямаше
На хижата се любувахме на този красавец. Вие го гледате благодарение на Стефан.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
