Мъглижката Бара, Мъглижките водопади на Мъглижка река.
Разбор на събитието направихме у дома предварително, тъй като прогнозата за времето не беше стабилна, в общи линии последните дни вали. Замисляхме да преспим на палатка над град Мъглиж, в подножието на планината, където има добре обособени места за това по полянките на Мъглижката Бара. После по поречието на Мъглижка река да направим опит да достигнем до един малко известен водопад - голям Мъглижки Скок. Какво пък, един Скок... Така е, но подробностите около подхода са по-интересната част в публикацията тук. Реката постоянно преминава през отвесни скали, които се заобикалят единствено с пресичането и за достигане до следващ проходим участък. Прорязаното уникално ждрело навлиза дълбоко навътре в планината и колкото по-пълноводна е реката, толкова повече неизвестни добавяме към задачата с правилният изход от каньона и. Има един такъв момент, че ако човек се озове там, около водопада и завали дъжд, и реката придойде, няма измъкване. А това лято ставаме свидетели на подобни неща, къде наводнени квартали, къде градушки с размери на яйца, които за часове показват мощта на природата. Казахме си наздраве за успех и здраве!
Тези домати бая разбори ги чакат!
Мъглижката Бара е място, където може да си изперете килимите, да поседнете под дебелата сянка на някой от многото големи орехи, или да си направите барбекю! Има изглед към скалните откоси на Мъглижката клисура, реката тече в близост до кръчма, абе в общи линии подредено, поддържано и читаво за почивка място!
Ние с Катя обаче изчакахме поредната порция от дъжд да се извали, и се начочихме по поречието на бурната Мъглижка река, по която както знаехме от предишно посещение, има какво да се види - водопадите голям и малък Скок. Определено тази публикация и снимковия материал в нея, не са от най-разумните неща, които сме правили, затова съветвам - не правете това, в подобно състояние на природата! Опасно е! В началото над реката се преминава по изгнил мост над нея, след което тръгва пътека водеща срещу течението на Мъглижка река.
Реката, за разлика от преди две години, когато идвахме през лятото беше бурна, кална и доста по-дълбока... Срещнахме алпинисти, около заслон преди първият брод на реката. Щели да катерят скалите над нея. Като разбраха какво сме замислили, се спогледаха и казаха, че водата в момента е много дълбока и няма да успеем да стигнем до никъде, щели сме да се намокрим и т.н., че ние сякаш не знаехме! За всеки случай обаче помъкнах и що алпийско оборудване имах, (каска, седалки, карабинери, протриващи у-ва, въже, как не потънах с що железария носех) можеше да се наложат по-хард импровизации, ако нещо се обърка. А в това им е гъдела на подобни места, никога не знаеш какво те очаква зад ъгъла. Водата с шум и сила разделяше границите - разумно/опасно!
А ето го и първият "ъгъл", така де - брод. Отвеси обграждат речното корито и единственият начин за стигане в по-горна точка е с пресичане, а това никак не е разумно, когато водата е мътна. Това щяхме да разберем аз и фотоапарата ми малко по-натам...
Дърветата носени от пролетните води тук подсказват за дни, в които човек определено няма работа тук.
Следващото препятствие е с дълбочина до кръста, тук водата е по-тиха, но нахвърляните хлъзгави камъни, които са разхвърляни хаотично по дъното, добавят да си имаме поне едно наум.
Сезонен приток захранващ пълноводната Мъглижка река.
С всеки следващ участък нализахме все по-навътре в планинската клисура, а течението измамно се опитваше да ни подхлъзне с всяка следваща крачка...
Достигнахме до водопада, да ама не! Тук реката е бурна и най-дълбока!
За да се достигне точно в подножието на голям Мъглижки Скок, се налага именно това. Малко по-късно пропаднах в подземна яма и течението ме събори до гърди във водата. Ако не се бях хванал за близкият камък щях да изляза сигурно чак по-надолу. Фоточантата с навигацията и фотоапарата се напълни с вода, но се справих и с това, навигацията е водоустойчива, а фотото предвидливо бях поставил в непромокаема торба.
Последва сушене на техниката, опити за снимки, които в предвид милионите пръски не дадоха особен резултат... Доволни бяхме, че се докоснахме до стихията и заредихме душевните батерии отново на макс!
Водопад голям Мъглижки Скок.
Местност Барата.
Върнахме се изморени до Барата, първоначалните планове за рапели по скалите над Мъглиж оставихме за следващата седмица! До скоро и не правете това вкъщи!
Щом юли има толкова вода, значи и август ще става за ходене. Реката пресъхва ли изобщо?
Не, не пресъхва!
Ето няколко снимки от сушавото лято 2012-а, когато някои водопади пресъхнаха (Райско пръскало, Скока над Соколна, Търниченско пръскало, Сувчарско пръскало...).
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
