Бабска река - непозната, но красива

Всички знаят Бабското пръскало и съпътстващата го екопътека, но в нас отдавна витаеше идеята да походим нагоре срещу течението на реката над пръскалото, па дано видим нещо интересно.
Но масивът Триглав винаги поднася изненади на желаещите. Smile

Та в чуруликащата неделна утрин скромната ни група

тръгна оттук:

На отсрещния бряг на река Тъжа добре се виждат Петканови водопади:

Но ние скоро се озовахме на мостчето над Бабско пръскало:

Откъдето криво - ляво се вижда горната каскада на Бабско пръскало:

Но нашата цел са каскадите на рекичката нагоре срещу течението, а първата от тях е само на стотина метра по-нагоре:

Тук колегата се сети, че след лятото идва студена зима и трябват дръвца за камината:

Навсякъде е пълно с живот в най-различните му форми:

После следва етюд за вода, скала и дърво:

Този участък изглежда хрисим, но лекичко ни затрудни двайсетина метра по-надолу. Чувството, че се изпълзява на полянка е вярно, само за следващите 200-300м:

Поглед напред към предстоящото:

И назад към преминатото, доколкото се вижда:

Нейде там, покрай южния бряг:

Стигаме до следващата каскада, около 20 м висока. Много е красива, но е в дълбока сянка. Освен това горният водопад е издълбал дъговидна ниша в скалата и е частично скрит в нея. Той е най-високия от трите водопада там. Снимката не е добра:

Долният водопад от тази каскада:

Един поглед встрани от каскадата:

Малко по-нагоре са последните 3-4 водопадчета, отново групирани в красива група:

Пореден поглед назад:

Скали по склона на вр. Пауна:

Още малко ще походим срещу реката:

Мислехме, че сме сами, но се оказа, че срещу нас са използвани спец. разузн. средства. Ей го де стърчи агента:

И още един поглед назад:

На следващия праг на реката водата просто скача и заобикаля камънака, не ни впечатли и изоставихме реката в посока подсичащата Голям кадемлия /от югоизток/ пътека:

Пътеката е добре видима и се забелязва синята маркировка от времето , когато върхът е бил забранен и се е подсичал оттук:

Идеята ни беше да слезем към хижа Триглав по големия улей над хижата, затова следвахме подсичащата пътека... Така се вижда Голяма равна от нея:

До улея пътеката е добре видима и проследима:

Улеят, погледнат нагоре. Най-горе е връх Голям кадемлия:

И погледнат надолу от обграждащите го от север отвесни скали:

После не знаехме дали да продължаваме към Малка равна и оттам да търсим слизане към хижата или да се пробваме по улея. Пробвахме първия вариант, но пътеката се разми след стотина метра. Тогава навлязохме в улея и открихме маркировка по дърветата и следи от пътека. Нарекохме я "Пътеката с хиксовете":

Да се има впредвид, че хиксовете вършат работа само на слизане, откъм качване сякаш не е маркирано.
Пътеката следва много стръмно улея, покрай потока, може би около 200м:

После се отклонява през една тераса на запад, оставя потока и се насочва през гората към хижа Триглав /Равна/. Скалите край улея:

Стигнахме до хижата, където вече бяха паркирали 5-6 коли на офроудъри. Просто я заобиколихме.

Решихме за десерт да си подарим "Кадемлийско пръскало със сметана":

И клипчета две,
те се възприемат
с глътка бира
най-добре: Smile

По Бабска река

Кадемлийско пръскало

ВСИЧКИ СНИМКИ ВСИЧКИ СНИМКИ
.

Поздравления за Пламен и неговата група! Само Мартин липсва ...

Откъде е първата снимка на Кадемлийското пръскало (тази, дето е снимана между дърветата)?

На снимка № 3 от албума, пътя над горският масив над Петкановите водопади, кой беше?

	Митак написа:
	Откъде е първата снимка на Кадемлийското пръскало (тази, дето е снимана между дърветата)?

Снимката е направена в близост до завоя на пътя, преди пръскалото, само че слязох 5-6 метра на север от пътя по насипа.

	ieronimus написа:
	На снимка № 3 от албума, пътя над горският масив над Петкановите водопади, кой беше?

Това са едни преки стръмни пътчета, които секат напряко камионния път за връх Ботев в този район. Причината да се виждат толкова добре вероятно е, че се ползват от офроудърите с техните мощни автомобили за пряко преминаване и скъсяване /"сечене'/ на пътя. отделно те не са хоризонтирани и вкопани в скалата, както е нормалния път за върха и затова се открояват добре, макар и от по-ниската наша гледна точка.
Чувал съм правдива версия за тяхната поява. Навремето, когато са строили съоръженията на връх Ботев, нагоре са се движили много военни автомобили на бившите "Строителни войски", които са извозвали различни материали, оборудване и апаратура. За повече курсове наборните казармени шофьори са получавали бонуси, сещате се - трупали са дни за домашен отпуск. Та спускайки камионите надолу, те са "секли", където може извивките на нормалния път, за да пестят време и да направят повече курсове до върха. Smile