Един прекрасен ноемврийски ден

30.11.08г. - неделя
След като пропадна планираното за петък ходене до Банско, заради Осмия международен фестивал на планинарския филм „Банскофилмфест’ 2008”, решихме в неделния ден да се поразходим на Витоша. Прогнозата бе за слънчево време, а по високите части и силен вятър.
Като станах сутринта и погледнах през прозореца, се стреснах в първия момент - имаше страхотна мъгла. Но много пъти в София е било мъгливо, а на Витоша - слънчево време. Като си спомних за това, настроенито ми се вдигна и започнах да гледам оптимистично на нещата.
В Драгалевци времето бе слънчево, както бях предположил /или по-точно както ми се искаше да бъде/.
Събрахме се 10 човека с три коли на началната станция на Драгалевския лифт. Някои се качиха на лифта до Бай Кръстьо, а останалите към 09.30 часа тръгнахме пеша по пътеката. Беше все още рано и на много места бе замръзнало. Така, че трябваше да се внимава. По едно време хванахме една пътека, по която не бях минавал, и тя ни „заведе” точно под лифта. И незнайно защо се подлъгахме по първия и тръгнахме точно под лифта по един много стръмен и заскрежен участък. Доста ни поизмори. По-пряко било... Ако бяхме си ходили по серпентините пак щяхме да стигнем за същото време, но нямаше да се изморим. Но както и да е.
За един час стигнахме до Бай Кръстьо. Спряхме да изпием по един чай за кратко и да се съберем всички. Но чак след 25 минути успяхме да тръгнем в посока Комините.

от Бай Кръстьо към Комините

Комините

Пътеката минаваше през усойно място, което бе заледено на доста места. Тук се позабавихме, защото се изчаквахме. Но трябваше да внимаваме доста, за да не се подхлъзнем. А надолу камъни, храсти и т.н. На никой не му се искаше да опита твърдостта им.

преминаваме през заледените участъци

... които бяха до тук

Минахме през лавинопасен район. Имаше доста табели, които предупреждават за това. Тук започна стръмното изкачване към комините. Времето бе слънчево и нямаше вятър.

София е затисната от мъгла...

... а ние се радваме на прекрасно време

Излязохме на едно обзорно място. А оттам какви гледки се откриха... Спряхме да поснимаме. Започна да се усеща и вятъра.

групата между Комините

Драгалевци

в посока на Лозенската планина

връх Малък Резен

Продължихме нагоре към платото, като вятъра стана много силен. Сложихме качулки, шапки, ръкавици - кой каквото си носеше. Часът бе 12.30. Първоначалната идея бе да продължим към Черни връх. Но някои не бяха подходящо облечени за този силен и студен вятър, и спряхме да решим как да действаме. На платото почти нямаше сняг. Първоначално се разделихме на две групи по 5 човека. Нашата група да продължи към Черни връх, а другата да слиза надолу към хижа Камен дел. Но след още малко размисъл, решихме да не разделяме групата и всички да продължим по платото в посока Златните мостове и по пътя да се отклоним за хижа Камен дел.

в посока на Черни връх

по платото

Копитото

Вятъра продължаваше да духа много силно. Наоколо гледките бяха възхитителни. Виждаха се Рила, Пирин, Стара планина /много ясно се виждаха връх Ком и връх Мургаш/...
Като влезнахме в гората, се отървахме от вятъра.

Не сле дълго хванахме една пътека вдясно и през хижа Тинтява, почивен дом Средец, достигнахме хижа Камен дел. Часът бе 13.50. Столовата бе пълна с хора и нямаше място за сядане. Но докато ни вземат поръчката и си вземем всичко поръчано, се освободи достатъчно място за нас. Хапнахме, пийнахме и релаксирахме на топличко. Останахме в хижата 1.45 часа.
Направихме си обща снимка пред хижата и тръгнахме към колите. Отдавна всичко се бе размръзнало, така, че нямаше опасни участъци за преминаване. Приятно бе за вървене.
В 17.05 часа си направихме финална снимка за деня /до колите/, отбелязала края на успешния преход.
И така в този неделен ноемврийски ден преминахме по маршрут: Драгалевци /начална лифтена станция/ - Бай Кръстьо - Комините - хижа Тинтява - почивен дом Средец - хижа Камен дел - хижа Кикиш - Драгалевци /начална лифтена станция/. Разстояние от 14.84 км, изминато за 7.35 часа /2.10 часа почивка/.

Още снимки тук:

вчера се качих на Камен дел през Боянски Водопад и мислех от там да отида през Комините към Драгалевци ама потънах в сняг на платото и с мокри крака се завърнах през Езерото обратно Sad

Наистина е по-добре на високо и слънчево, отколкото на мъгливо и ниско. Very Happy

Тоя маршрут под лифта между Драгалевци и Бай Кръстьо хич не е хубав в мокро време, аз съм го слизала и се сещам какво е. Снежецът се е постопил, като гледам. Из Пирин е същото, но кой знае докога...

_________________