Празнична еднодневка до Каменити

Честит празник на всички Кировци, Метовци, хора на културата, образованието, книгата и собственици на последните автомобили Трабант!

Днес празнично трябваше да поразтоварим, но както винаги, организирането на група, по-голяма от един човек се оказа проблем. Лични проблеми, работа и балове на роднински отрочета пак докараха групата до основната ядка - аз и Мима.
Независими като обиден политик, двамата хъркахме чак до разсъмване и едва в шест и половина бяхме на път. След леки обходни маршрути заради ремонта на пътя Пловдив - Пазарджик и кафе на отбивката за Септември, три часа по-късно сме пред хотела на ВСБ "Белмекен". Юрууууууууууш! - викам аз като Сюлейман при Шипка, но ефектът е подобен. Мима просто няма ден и светът й е крив. Твърде бързо минава в състояние на предупредителна стачка, която става ефективна на превала за Мочурището. Не се дразня, вода тече отвсякъде, торфът е подгизнал, а и от няколко дена празници сънят ни е като на арестант - 6 часа на денонощие. Оставям край нея за охрана маломерно кученце, от ония, дето се самоосиновяват, докато свършат саламът и пържолите и тръгвам сам нагоре. Този сняг не трябваше ли да е фирнован? Ц. Затъвам, напъвам се, търся голи петна, едвам стигам до върха и почва да скапва. Ибър не се вижда, към Манчо гърми, да се омитаме. Накрая вятърът отнесе облаците към Родопите, а ние, след няма и 12 часа бяхме в Хасково.
http://tortomanin.snimka.bg/mountain/vr-h-kameniti-2595.820085

Хубаво е да видим снимка от събуждащата се природа Laughing

, възможностите не са много през този воден месец. А, тоя кутрак е голема работа, само се прави на мушмурок. Април месец ходи с нас почти до езерото пред хижата през Сивричал, и като чу лая на кучето на Гоше, се върна назад. А, лани, вървя с нас до Ибър и х.Белмекен, какво ли не прави едно куче за саламче. Laughing