Беласица от Тумба до Конгур

Добрият пълководец прави от войника герой
Може да не е съвсем туристическо това заглавие, но такъв си беше маршрутът – по граничната линия на Беласица, покрай окопи и укрепления, картечни гнезда, вишки и др., от запад на изток, от тройната граница при връх Тумба до връх Конгур.
И така в петък след работа тръгнахме с автобус в 18 ч. от София за Петрич 3-ма: Миро идеен стратег, Шогуна и аз. В Петрич взехме такси до с. Самуилово, където спахме при Янкиш в къща за гости. Там направихме и една нощна вечеря с местни деликатеси. В ресторантчето любезното семейство се справи и с късните, и с ранните ни поръчки. Янкиша изкоментира предстоящия маршрут, от което ми стана ясно, че е повечко отколкото си мислех, но с двамата водачи – стратег и пълководец трябваше да не се излагам като кифла. Сутринта хванахме първия автобус около 7.20 за с. Габрене и после по баира нагоре. В началото вървяхме по коларски път, а после по маркирана пътека, която го пресича на места. Много приятен преход, гората е почти до билото. Къпинов обоз ни чакаше на всеки завой, а по билото боровинков и гъбен. На седловината имаше табели, насочващи на запад към връх Тумба. Българският подстъп към върха е един тесен „коридор“ между македонска и гръцка територия. Аз го уважих и качих връх Тумба 1880,3 м. през каменния сипей, където е маркировката. Обядвахме малко под върха и загледахме едно добре запазено „вкопано укритие с прозорче към България и бетонена масичка“ . Само че с Миро историята много бързо оживя – това било картечно гнездо с амбразура към нашите войски и поставка за картечницата. Цъкахме, гледахме и ни се струваше, че сме направили скок във времето, но нашето време си вървеше и тръгнахме по билото на изток. А на седловината пълководците решиха да вървят по различни пътеки. Миро искаше да мине през всички чучки по граничната линия, а Шогу през най-емблематичните. Аз реших да не правя трети маршрут и тръгнах по подсичащата пътека. На връх Лозен 1897,6 м. отново се събрахме за групова снимка. После си тръгнахме заедно надолу, където момчетата почистиха едно изворче, да си налеем хубава вода. Вече се смрачаваше, когато наближихме прохода Демир капия, за да се спуснем до хижа Лопово. Тази част от маршрута не ми беше ясна, а вече бях изморена. Шогу се хвърли в храсталака в негов стил, имало пътека, но се чуваше трошене на клони. Миро избра някаква просека с миризма на изгнили листа и аз го последвах в тъмното. Около челниците ни кръжаха малки мушички, които ни влизаха в очите, носа, устата. Сетих се да го нося в ръка. В един момент се събрахме и тримата и продължихме надолу по GPS пътека, която пресичаше коларски път. Със сетни сили стигнах светлинките, които се оказаха военно поделение. Е, от него си взехме хижаря и след още малко ходене бяхме настанени в х. Лопово. Пълководците станаха кашавари, а аз си полегнах изморена (защо ли?). Е, като станаха сърнелките се присъединих към компанията и разбрах, че съм си поставила личен рекорд този ден – 35 км с 4000 м денивелации нагоре-надолу. Та така станах Герой, с умелото водачество, стратегия и разчетена логистика на Миро и Шогуна. В този момент не ми се мислеше за другия ден. Но на сутринта с малко помощна логистика се изнесохме набързо в горния край на гората. От там към билото и с познатата тактика (пълководец по граничната линия и пълководец по подсичащата) тръгнахме на изток. На връх Радомир 2029,2 м. войската се събра с целия наличен състав. Снимка на 3-мата със знамето, което си е там и отново на изток. Качихме и Дебело бърдо 1950,6 м. и Пункова скала 1973,9 м. откъдето се радвахме на гледки през тичащи от гръцко мъглявини. Много ме впечатли делтата на р. Струма към ез. Киркини. На запад проблясваше и Дойран. Понаръси ни дъждец, колкото да измие боровинките, които бяха в изобилие. Имаше и доста берачи, които ги извозваха до пътя. Преди връх Конгур Миро си хареса едно стратегическо ребро на юг и тръгна към неговия връх. Оказа се, че и други са го мислели за стратегическо, та цялото било в укрития и тунели и наблюдателници.
Ние с Шогу „споделихме“ връх Конгур 1951,3 м. с група младежи, които го бяха качили с джип, по джапанки. После и тримата отидохме до по-източната пирамидка, от където се радвахме на прекрасни гледки. Не ни се тръгваше. Все пак един черен облак от Голак ни подсети, че път ни чака до хижа Конгур. Слизането по реброто беше много приятно. Наблюдавахме как облакът се изсипва над Петрич, а от съседното село се изви дъга. Приехме го като поздрав за довиждане от планината Беласица, която ни вдъхнови със силата си и историята през тези два дни.
снимките

А, не бива да се мъчи толкоз войската с битки и маршове! Повече чорба в столовата, по-малко пот в преходи!
Но според снимките си е заслужавало.

Добър маршрут сте си спретнали , с удоволствие прегледах и снимките .
Замислил съм и аз някакво подобно ходене в района със съчетаване на трите върха , та ще попитам за GPS-трак дали можеш да качиш Question

anadel, би ли споделила за колко време горе-долу се взима разстоянието от с.Габрене до вр.Тумба, както и от връх Тумба до прохода Железни врата (Демир капия). Също така за водата - от Тумба до хижа Лопово по пътя има ли друга вода освен тази до вр.Лозен и на какво разстояние е от върха и има ли някакво обозначение за водата?
В село Габрене има ли възможност за нощувка, или варианта е в Самуилово при Янкиш?

Лятото направихме двудневен преход с дъщерята която е на 10 години, но не е за подценяване. Тръгнахме от х.Конгур приспахме на билото където излиза пътя от село Скрът, и на другия ден до в.Тумба и обратно на х. Конгур. Конкретно за времето не мога да кажа, но има кайначета и импровизирани чешми по пътя. Ако се тръгне от с.Габрене преди да се излезе на билото е местност "Щаба" там доколкото знам има и вода и става и за лагеруване.След това има кайначе на пътя за с.Скрът на около 200 м. от подбилня.Следващото е под връх Лозен, но да си кажа честно ми се видя доста мръсно. След кайнака под в.Лозен вода има чак преди горичката преди разклона за Лопово. Ние ходихме по подбилния път защото раницата ми беше около 12-13 кг. Изкачихме само в.Радомир и в.Тумба, и по погрешка влязохме и малко в Македонско-Гръцката граница на върхът след Тумба посока запад Smile

Успех и винаги добро време и настроения на всички планинари!!!

Благодаря! Идеята ми е да спя хижа, за да не нося палатки и спални чували. Прочетох в първия пост, че е възможно, въпроса е дали ще мога да го направя и аз

Идеята ми е или от село Габрене през вр.Тумба до хижа Лопово - нощувка, после вр.Радомир, вр.Конгур и нощувка в хижа Конгур; или пък на обратно от хижа Конгур към връх Тумба. Зависи в коя посока е по бързо, за да мога да стигам навреме в хижите. Интересно ми е в с.Габрене има ли къде да се спи, за да стигна по-рано до билото?

По лесно според мене е от х.Конгур до в.Тумба, защото след като се изкачиш до подбилня път имаш около 1 час ходене по него и след малко изкачване си на Радомир (Калабак) след това има спускане и билото на планината вече е на друго ниво.Ако го изкачваш от запад на изток е доста зор.От друга страна този маршрут е неудачен за разделяне на прехода на 2 дни, тъй като Лопово е доста по близо до в.Калабак съответно до х.Конгур. Според мене ако искаш да си разделиш по-правилно прехода на 2 дни е удачно да тръгнеш от Габрене както са направили колегите.https://www.facebook.com/photo.php?fbid=788077757879109&set=a.544177908935763.1073741826.100000306758784&type=1

Последната промяна е направена от a.cvetkov на Пет Сеп 26, 2014 10:14 pm; мнението е било променяно общо 6 пъти

Ние тръгнахме от запад на изток, най-вече защото не бяхме с кола и нямаше как да се приберем, ако последния ден слезем късно в Скрът или Габрене. Участъкът Габрене - Тумба - Лопово е доста по-дълъг от Лопово - Радомир - Конгур. За да си осигурим прибирането, избрахме по-дългият преход да е първия ден. Тръгнахме от Габрене в 07:40, в хижа Лопово бяхме в 21 часа. По пътя в началото доста спирахме за бране на къпини, направихме си фотосесия и обяд на Тумба. Освен това аз ходих по билото, само последните 15 минути преди Демир капия слязох на пътя, защото се стъмваше. Одометърът на GPS-а показа разстояние от 36 км, 10 часа ходене и 3 часа и 20 минути престой. По трака разстоянието е малко над 32 км, с 2280 метра положителна денивелация. Утре ще кача някъде трака и ще пусна линк.По него тук таме ще има дребни завъртулки, защото обикалях за гъби, но като цяло е повечето по границата.

Последната промяна е направена от mirosllaw на Пет Сеп 26, 2014 11:03 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Много благодаря и на двама ви, така по-лесно ще си изградя представа какво ме очаква, а иначе прехода влиза в плановете ми за догодина.
По принцип мисля, че е по-удачно да се ходи в Беласица по билото през юни или септември, защото не е толкова горещо, въпреки че единствения път когато ходих там беше края на юли (от хижа Лопово до връх Радомир и обратно), но пък времето беше приятно.

Ето и траковете:

https://drive.google.com/file/d/0Bz3Ho37vguV-ZGJxZVRFRDVrNW8/edit?usp=sharing

Вторият ден тракът започва по високо, не от хижа Лопово, защото малко над х.Лопово ни взе един камион и ни качи почти до билото.

	mirosllaw написа:
	Ето и траковете: https://drive.google.com/file/d/0Bz3Ho37vguV-ZGJxZVRFRDVrNW8/edit?usp=sharing Вторият ден тракът започва по високо, не от хижа Лопово, защото малко над х.Лопово ни взе един камион и ни качи почти до билото.

Благодарско Wink

!

От други форуми съм останал с впечатлението ( дано да е грешно или вече не-актуално), че Гранична набарат ли някого на подбилния път или над него , директно "наритвали" наобратно, че и актове понякога пишели. Че преди това трябвало да се иска не знам си какво разрешение, да се регистрира човек не знам си къде и прочие детайли.
Бихте ли споделили КАКВОТО И ДА Е с днешна дата по въпроса (реален опит, местните хора са казали че....... и т.н.)

Бориската написа:

От други форуми съм останал с впечатлението ( дано да е грешно или вече не-актуално), че Гранична набарат ли някого на подбилния път или над него , директно "наритвали" наобратно, че и актове понякога пишели. Че преди това трябвало да се иска не знам си какво разрешение, да се регистрира човек не знам си къде и прочие детайли.
Бихте ли споделили КАКВОТО И ДА Е с днешна дата по въпроса (реален опит, местните хора са казали че....... и т.н.)

Това е от преди 3 години, лично съм го изпробвал:

"За Славянка и Беласица се иска разрешение от ГПУ-Петрич, което е към РДГП-Смолян.Процедурата е следната-пишете заявление свободен текст до директора на РДГП-Смолян от - трите имена, ЕГН адрес телефон за връзка, описвате кои върхове ще посетите - Радомир, Гоцев или и двата, като посочвате и маршрута, и датите - може и период - например от 03.08.11 до 05.08.11.Пишете имената на хората от групата с егн-тата, като задължително кой от тях е водач, постоянен адрес и телефон за контакт.
Така написаното заявление изпращате в Петрич, а те от там по служ.път ще го пратят до Смолян.Не ми дадоха имейл, а само факс.Така че изпратете заявлението по факса. Fax: 074522413. Тел.на дежурния в ГПУ Петрич 0888 690 341 за инфо и за това дали сте одобрени. Срока да получите разрешение или отказ е 14 дена. Ако не сте получили разрешението но сте одобрени, може и на място в ГПУ Петрич да ви дадат копие, което ви върши същата работа.Адреса е Петрич, ул.Ген.Тодоров 5
ОБЪРНЕТЕ ВНИМАНИЕ-това е само за Беласица и Славянка! За Руй и Осогово процедурата е друга, те не са към РДГП-Смолян доколкото знам. "

Ние като ходихме с жената и децата (описаното по-горе) срещнахме граничните малко след заставата при х.Лопово. Те се прибираха и само ни махнаха приятелски и усмихнато и си продължиха с УАЗ-ката. В случая ние си имахме разрешително, но не са ни го искали. Няма как да знам ако в момента срещнат някого, как ще постъпят. Ако искате да сте спокойни, този начин на искане на разрешение е начина и сега.

Аз например като ходих на връх Руен 2013 г срещнах гранични, но там е дастатъчна и само лична карта, т.е. на всякъде е различно.

	mirosllaw написа:
	Ето и траковете: https://drive.google.com/file/d/0Bz3Ho37vguV-ZGJxZVRFRDVrNW8/edit?usp=sharing Вторият ден тракът започва по високо, не от хижа Лопово, защото малко над х.Лопово ни взе един камион и ни качи почти до билото.

И аз благодаря!

Бориската написа:

От други форуми съм останал с впечатлението ( дано да е грешно или вече не-актуално), че Гранична набарат ли някого на подбилния път или над него , директно "наритвали" наобратно, че и актове понякога пишели. Че преди това трябвало да се иска не знам си какво разрешение, да се регистрира човек не знам си къде и прочие детайли.
Бихте ли споделили КАКВОТО И ДА Е с днешна дата по въпроса (реален опит, местните хора са казали че....... и т.н.)

Няма такова нещо, ходете си спокойно.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Ние се обадихме по телефона на гранична полиция същия ден. Казаха ни, че трябвало 10-тина дни по-рано да искаме писмено разрешение от Петрич - Смолян. Записаха 3 имена и ЕГН на 1 човек. През двата дни срещнахме берачи на боровинки и работници, които товареха и извозваха дърва, една голяма група туристи и две групи по 3-ма човека. Може би наистина е добре да се информират заради бежанците, да не им създаваме суматоха по границата.

Иначе има добра маркировка, за който се движи по нормалните пътеки, но с траковете става и на тъмно, и направо. Успех на следващите ентусиасти, прекрасно е!