гара Цепина - Ветрен Дол /Варвара/

Това е отдавна планиран преход с пресичане на най-високата част на Каркария в близост до Елин връх -1471м.н.в.- втория по височина след Калчиш 1475 м.н.в. - сега и двата са на територията на ловното стопанство и са заградени с ограда.
Тръгнахме по маршрута от предната седмица, но си оставихме колата в близост до гара Варвара и хванахме теснолинейката до гара Цепина. За 2 часа стигнахме до разклона за Жълтата скала и още за 30 минути до една табелка, която и друг път сме виждали с надпис "с.Паталеница"л Бях гледал много пъти топографските карти и знаех, че трябва да има път/пътека и към Ветрен дол /те са слети двете села с Варвара/. Тръгнахме по много хубава стара пътека - немаркирана. За съжаление много скоро допря до оградата на Ловното стопанство. Там забелязахме стара зелена маркировка /само от зелена ивица без бели/ След известно време пътеката "влезе" зад оградата, а с нея и маркировката. Ние продължихме да вървим край оградата по слабо личаща си пътечка, която се е образувала вероятно или при правенето на оградата или при периодичните обходи. Стана много стръмно. В горната част имаше и малко глиганинк в шипкови храсти. Излязохме на билото и се отклонихме от оградата. Намерихме път, който ни изведе до червената маркировка за с.Паталеница. Решихме да търсим път продължаващ по билото след като червената маркировка завие за Паталеница. Малко след това стигнахме до голям хубав заслон, които явно се стопанисва от ловци. Там е и единствената чешма по маршрута. Много хубав камионен път отива за Паталеница, но нашата кола е във Варвара, а помежду им има 5 км. асфалтов път. Тръгнахме да търсим пътеката по билото - има, но си личи едва, едва. След едно рязко спускане излязохме на пътека с жълта маркировка, за която нищо не знаехме, но със сигурност отиваше към Варвара. Интересна е обратната посока? - вероятно Паталеница. Дълго, дълго и много стръмно спускане по жълтата маркировка и стигнахме до вилите на Ветрен Дол.

следа /тръгва от следата от 09.10, а на снимката са обединени двете следи/

Първо да благодаря на Тодор за насоките и съветите!
Нашия маршрут го"обърнахме"че се съобразявахме с хората с колата-събота-х.Добра вода-лет.А.Иванов-в.Костина могила-Везир тепе-лет.Константин
2 ден-х.Добра вода-м.Ракийцата(немаше от въпросната течност за съжаление,и чешмата беше затлачена и приличаше на локва)-Везир тепе-х.Цепина

За чешмата Ракийца - аз даже не знам кога е била чешма. Извор е и е с много слаб дебит, но и не съм го виждал пресъхнал. Местността много ми харесва и може следващата пролет да се съберем няколко човека, да отидем с 1 нощувка, да се опитаме да каптираме изворчето и да разчистим поляната от храсталаци, а защо не и да сковем една маса с пейка, че да е достойно името на местността Smile

Интересува ме, като минахте от там, продължихте по зелената маркировка ? Защото тя излиза на около 1 км. от Везир тепе в посока Цепина. Или тръгнахте напряко по един черен път за Везир тепе и от там вече по жълтата маркировка за Цепина.

Todor написа:

За чешмата Ракийца - аз даже не знам кога е била чешма. Извор е и е с много слаб дебит, но и не съм го виждал пресъхнал. Местността много ми харесва и може следващата пролет да се съберем няколко човека, да отидем с 1 нощувка, да се опитаме да каптираме изворчето и да разчистим поляната от храсталаци, а защо не и да сковем една маса с пейка, че да е достойно името на местността Smile

Интересува ме, като минахте от там, продължихте по зелената маркировка ? Защото тя излиза на около 1 км. от Везир тепе в посока Цепина. Или тръгнахте напряко по един черен път за Везир тепе и от там вече по жълтата маркировка за Цепина.

Aми до въпросната местност марката беше перфектна!След това обаче изведнъж свършва-обяснявам си го с факта че името на местността е пробудила у иначе съвестните маркироваче разни щения след което някой по-изпълнителен се е сетил рязко за какво са тръгнали и мощно е станал при което е обърнал баката със зелената боя... Very Happy

Отклоних се малко Smile

-та след Ракийца има само забити капачки(от буркани-нее от употребения мат`рал)по дърветата и те водеха към пътя нагоре,който подсича Костина могила от юго-изток,включва се в червената марка и излиза на Везир тепе.След въпросния километър видяхме забита капачка на разклона с един път-предполагам там е трябвало да излезем...

Марката продължава от другата страна на поляната - пресичаш я надлъжно през малинаци и шипки или я обхождаш като се стремиш да излезеш на същата хоризонтала. А един път като газих из драките да разбера къде точно се свързва с асфалта на 2 метра от мен изкочиха 3 прасенца по около 40 кг. и панически избягаха. Интересното беше, че се бяха крили до последно, преди почти да ги настъпя от което разбира се и на мен ми изкараха акъла.

За маршрута гара Цепина - Ветрен дол. От ловния заслон знам само един път, но е маркиран с червено и бяло (много стара маркировка). Последно съм минавал този маршрут през август, а пътя води до Баткунския манастир - минавал съм разстоянието Варвара - Баткунски манастир - ловен заслон - ловно стопанство и обратно с колело. Жълтата маркировка да не е друга пътека или е подновявана наскоро?

От гара Цепина до крепостта, но не през Жълтата скала, а от другата страна има ли маркирана пътека?

Цветан написа:

За маршрута гара Цепина - Ветрен дол. От ловния заслон знам само един път, но е маркиран с червено и бяло (много стара маркировка). Последно съм минавал този маршрут през август, а пътя води до Баткунския манастир - минавал съм разстоянието Варвара - Баткунски манастир - ловен заслон - ловно стопанство и обратно с колело. Жълтата маркировка да не е друга пътека или е подновявана наскоро?

Точно така - има стара, но много добра червена маркировка, която на места върви по пътя, на места - не, но в горната част следва билото, а после завива към Паталеница (Баткун). Даже на места има табели "Гарванов камък" и съответно "с.Паталеница", но ние напуснахме пътя при ловния заслон и по много трудно проследима пътечка (естествено ненаркирана) продължихне по билото докато пресечем пътеката с жълта маркировка. Тя продължава косо на изток-югоизток и затова си правя извод, че отива в Баткун. Другия и край е във Ветрен дол. Скоро ще я изследваме Smile

п.п. Червената маркировка я има в картата на БГмаунтайнс. Има и зелена по съседното било на изток.

Последната промяна е направена от Todor на Вто Ное 19, 2013 11:25 am; мнението е било променяно общо 1 път

	Цветан написа:
	От гара Цепина до крепостта, но не през Жълтата скала, а от другата страна има ли маркирана пътека?

Има пътека и аз писах за нея. Маркировката е червена, но е правена върху синя и на места най-внезапно може да ти изкокне нещо синьо.
Ако тръгваш от гарата завиваш по брега на реката. След около 50 м. реката се пресича, минава се покрай запустяла градина оградена с камъни и завива в обратна посока като започва изкачване. Пътеката излиза на реброто и започва яко драпане нагоре. Това обаче е бял кахър.... Когато набере прилично височина, пътеката свива наляво и подсича склона. Това е един "ужас без край", защото маркировка има, но пътека почти не. Склонът на места е до 60 градуса така че ходенето е много непрятно. Чувал съм за изпуснати раници, които никой не е искал да се спуска да ги вземе. Отделно има и нападали дървета и хлъзгава шума. Всъщност този участък не е толкова дълъг но се увижда Smile

Маркировката, която е показана в картата на БГмаунтайнс /в син цвят/ не минава през този гаден участък, а през върха, но навсякъде другаде плътно съвпада. Мисля да се поразходя и там да видя дали не е по-добре да се минава през върха.

Благодаря! Селото ми е Ветрен Дол и си мисля, че знам района, а се оказа, че съм пропуснал пътеката с жълтата маркировка. Още тази седмица при хубаво време ще я проверя.

Todor написа:

Това е отдавна планиран преход с пресичане на най-високата част на Каркария в близост до Елин връх -1471м.н.в.- втория по височина след Калчиш 1475 м.н.в. - сега и двата са на територията на ловното стопанство и са заградени с ограда.
Тръгнахме по маршрута от предната седмица, но си оставихме колата в близост до гара Варвара и хванахме теснолинейката до гара Цепина. За 2 часа стигнахме до разклона за Жълтата скала и още за 30 минути до една табелка, която и друг път сме виждали с надпис "с.Паталеница"л Бях гледал много пъти топографските карти и знаех, че трябва да има път/пътека и към Ветрен дол /те са слети двете села с Варвара/. Тръгнахме по много хубава стара пътека - немаркирана. За съжаление много скоро допря до оградата на Ловното стопанство. Там забелязахме стара зелена маркировка /само от зелена ивица без бели/ След известно време пътеката "влезе" зад оградата, а с нея и маркировката. Ние продължихме да вървим край оградата по слабо личаща си пътечка, която се е образувала вероятно или при правенето на оградата или при периодичните обходи. Стана много стръмно. В горната част имаше и малко глиганинк в шипкови храсти. Излязохме на билото и се отклонихме от оградата. Намерихме път, който ни изведе до червената маркировка за с.Паталеница. Решихме да търсим път продължаващ по билото след като червената маркировка завие за Паталеница. Малко след това стигнахме до голям хубав заслон, които явно се стопанисва от ловци. Там е и единствената чешма по маршрута. Много хубав камионен път отива за Паталеница, но нашата кола е във Варвара, а помежду им има 5 км. асфалтов път. Тръгнахме да търсим пътеката по билото - има, но си личи едва, едва. След едно рязко спускане излязохме на пътека с жълта маркировка, за която нищо не знаехме, но със сигурност отиваше към Варвара. Интересна е обратната посока? - вероятно Паталеница. Дълго, дълго и много стръмно спускане по жълтата маркировка и стигнахме до вилите на Ветрен Дол.

следа /тръгва от следата от 09.10, а на снимката са обединени двете следи/

Здрасти, маршрута е много интересен, и като дойде време и аз да го мина, макар и в обратна посока, отдолу нагоре (надявам се като се върна в Бг пролетта), твоите описания ще са ми полезни.
А след този маршрут имаш ли представа вече горе-долу какви са границите на това ловно стопанство, което "пречи" там? И какво би станало, ако все пак...прескоча оградата и мина през него? Very Happy

Все пак би било интересно да се изкача и на двата най-високи върха на Каркария- Калчиш и Елин връх.

	Цветан написа:
	Благодаря! Селото ми е Ветрен Дол и си мисля, че знам района, а се оказа, че съм пропуснал пътеката с жълтата маркировка. Още тази седмица при хубаво време ще я проверя.

Мисля, че тръгва от гробището. Ние завихме покрай каптажа, защото колата ни беше до Варвара. Със сигурност има маркировка над селото, където има плоча на изгорената от турците църква св.Димитър. После се следи лесно, защото освен маркировката, пътеката е доста разкаляна от коне.

Здрасти! В неделя реших да проверя твоя маршрут с жълтата маркировка, но така и не го намерих. Стигнах до ловния заслон (тази местност я знам като Сечимека) по пътеката която аз я знам с червената маркировка, която е много избледняла, а и на места липсва поради безобразното изсичане на гората. Всеки, който иска да иде до там би се полутал по друг път, защото има много конски пътеки, които много често водят до никъде, а това е стария маркиран път до лобното място на Детелина Минчева и до Гарванов камък. От ловния заслон тръгнах към ловното стопанство и при табелата за Гарванов камък доста се чудех дали да ида до там, но реших да си го оставя за друг път и реших да изляза на пътеката с табелата за с. Паталеница. И какво - загубих се. Навсякъде има дървета маркирани с зелена маркировка - една черта. Единствения изход беше или да се върна или да сляза до мястото, където реката излиза от заграждението на стопанството. Реших второто и след дълго и мъчително спускане с падания стигнах до долу и по вече познатата пътека от хижа Цепина до гара Цепина се прибрах. Следващия път ще се опитам да маркирам мястото, за да може по лесно да се изминава и обратния маршрут, може би ще поставя и табела с. Ветрен дол, а ако имам и повече свободно време ще поорежа малко храсти, защото след време пътеката ще стане непроходима. И така в 10 ч. тръгнах от Ветрен дол, в 11:30 бях на ловния заслон, в 2:30 на гара Цепина, изчаках да мине влака, за да не ме засече в някой тунел и в 16:30 се прибрах. Много скоро ще ида и до Гарванов камък и твоята информация ще ми е от полза

Не можах да се ориентирам кое как се е случило. Червената маркировка действително тръгва от Държавна психиатрична болница с.Паталениц и покрай лобното място на Детелина Минчева и после малко над ловния заслон напуска пътя и се движи по билото, също по нещо като път, но не така отъпкан. Там наистина има табела "Гарванов камък", а на съседното дърво изкривена жълта табела "Паталеница". Изкривена е така, че сочи камионния път. За Цепина е сложно да се обясни, но най-лесно е да се тръгне по оградата на ловното стопанство, докато от нея излезе пътеката маркирана със зелена черта. Пътеката е хубава и лесно се следи. Там където пресича жълтата маркировка Гара Цепина - Крепост Цепина е и табелката сочеща Паталеница.

Тази седмица намерихме точно къде минава жълтата маркировка от Ветрен дол /Варвара/ до Гарванов камък. Тръгнахме покрай параклиса св.Георги но там нямаше маркировка. Отидохме до паметната плоча за изгорялата църква св.Димитър /17век/, която бях маркирал от предния път - т.245. От там тръгнахме по жълтата маркировка но скоро се отклонихме. В ниската част има множество пресичащи се пътеки и лесно е да се заблуди човек. Така или иначе намерихме много добра пътека за качване през връх Байрака до ловджийския заслон. Надписана е като "немаркирана пътека" на снимката. Съвсем случайно край заслона, по пътя за Паталеница забелязахме пътеката с жълта маркировка. Решихме на връщане да минем от там.
От ловния заслон продължихме по червената маркировка до Гарванов камък. Там бурята е счупила 2 стъкла на беседката.
Върнахме се като проверихме няколко отклонения с път по-подходящ за джип, от пътеката.
Минахме по цялата жълта маркировка от Ловния заслон до Ветрен дол. Точка 270 е началото, на т. 271 и 272 има каптажи. Няколкостотин метра след плочата на изгорялата църква маркировката изчезва, но пътя логично минава покрай гробища 273, църква 274 и автобусната спирка пред кметството 275. Т.е. за тези, които ще тръгват нагоре е добре да почнат от Кметството, край църквата зад него и по пътя край гробищата до поляната, на която е изгорялата църква. Там има и изоставен воден изравнител - представлява нещо като басейн. От там трябва много внимателно да се следи жълтата маркировка, а ако се изтърве да се следва пътеката през липов дол по билото.
10 км е до горе с около 1200 м. положителна денивелация.

Ето схема на маршрута и околните неща.

Последната промяна е направена от Todor на Вто Апр 28, 2015 11:16 am; мнението е било променяно общо 1 път