През февруари на Конгур: красоти и гледки към Олимп и Атон!

Здравейте приятели.

На 6ти февруари, петък се отправихме към х. Конгур. Въпреки прогнозите за облаци през уикенда, заминахме с надеждата, че в поне един от двата почивни дни ще имаме щастието да се качим до вр. Конгур с ясно и далечно небе над главите ни... Само ако знаете, колко нощи бях заспивал с мисълта за Олимп и Атон, които бях виждал по зимни снимки от беласишкото било! Ето че се отправях за 2ри път към Беласица, но този път не през май, а през февруари! След като бях видял Олимп от Руен и Осогово на цели 235км, след като го бях видял и от Каменица - все неща, които съм споделил подобаващо във форума ни, ако не го бях видял и при втория ми опит от най-близката възможна наша планина - Беласица, сигурно щях да се спомина! Е, досещате се, че съм жив, така че по-надолу в поста може да се насладите на всичко, което имахме невероятния шанс да зърнем и заснемем, а то не бе малко... По традиция се опитах да направя и приятно за окото видео с величието на конгурския кръгозор. Ако на някой му е интересно, какво се вижда от вр. Конгур в реална перспектива, горещо препоръчвам видеото (най-долу в поста)!
Понеже след малко започва Арсенал-Байерн, този път ще се проявя като недобър повествовател, като просто ще споделя невероятните гледки от планината. (Иначе не, не съм от Байерн. Израснах с един от световните футболни диаманти, който стана голмайстор и на Европа, и на световно първенство и трябваше да има 2 златни топки, тъй както двамата Роналдовци. Този световен идол обаче не бе бразилец, а българин! Ето защо мисля, че хората на моята възраст би трябвало да могат да бъдат само от един отбор... Извинявам се за лирическото отклонение.)

Качихме се с джип в хижата в петък по залез. Снегът след разклона от шосето за х. Беласица не бе малко и черният път към х. Конгур бе неочаквано заснежен, позаледен и кален. Разбира се след като стигнахме, първата ми работа бе да се нарадвам на величествената гледка от терасата на хижата:

Покатерих се на оградата, за да заснема и Славянка в залеза.

След вечерна наслада на кухнята в хижата (в която преобладават домашните продукти и деликатеси) и хубаво наспиване, разваляно единствено от нетърпението ми, сутринта изглеждаше, че е нашият ден!

Съботната утрин: Пирин над х. Конгур. Какво ли бе времето в Петрич... А какво ли щеше да бъде, когато се качим на Конгур???

На 46км вр. Ореляк (2099м) с ТВ кулата между дърветата над хижата.

Потеглихме нагоре. Времето бе доста топло - останах само по едно памучно поло, а якето се превърна в бреме. И така до върха, където вятъра ни облече! Понеже нямаме зимни планински обувки, камо ли снегоходки, решихме да вървим по пътя, защото снегът над хижата нарастваше експоненциално. Гледките започваха да изгряват една след друга...

Красавицата Славянка (Алиботуш) над облаците и на 35-40км дистанция.

Вървейки през гората, на няколко места се открива невероятна панорама към долините на Струма, Струмешница и обграждащите ги планини. На снимката се вижда и хижата, а Петрич е 1300 метра под краката ни!

Беше ни страх да не си намокрим краката, затова предпочетохме да вървим по пътя, който е доста обиколен. На едно място минахме по маркираната горска пътека, подсичаща пътя и само за 50 метра спестихме над 500м от лакатушещият се път!

Върхът на някакво дръвче на фона на Фалакро (2232м) на 77км разстояние.

Калата, един от спътниците ми, с право се възхищава...

Ето това ни предстоеше... Най-горе и най-отзад се вижда и Конгур. В първите 2 гърбици от билото пропадането бе до коленете, но след това снегът вече бе добре стегнат, което ни позволи бързо да напреднем.

От м. Вършилото се открива фантастична панорама към цялата северна половина от хоризонта. Най-долу съм споделил и едно видео, което казва всичко. Тук: Петрич - 1400м под краката ни, a Пиринските колоси - почти толкова над нас...

Среден Пирин и вр. Ореляк (2099м)

Поглед към Славянка и Фалакро на изток

Вляво от Славянка все по-ясно се виждаха и Родопите на 120км от нас

Колкото повече напредвахме по билото, толкова повече напрежението у мен нарастваше. Какво ли щях да видя към гръцко от вишката? Дали щеше да се наложи и в неделя сутринта да предприемам индивидуална акция?
Подсичайки последното връхче преди Конгур, в един момент настръхнах... Премката между Конгур и билото към Радомир все още бе очевидно по-висока от мен, а над нея на 150км величествено се показа това, което тръпнех да видя!

Метри преди крайната ни цел, а точно над табелата за Радомир се вижда Олимп в реална перспектива.

Олимп на хоризонта и над 150км дистанция!

Осогово на 107км от вр. Конгур

Якубица (2589м), която толкова често бях виждал от вр. Руен, сега отстоеше на 153км!

От вр. Конгур красивите Славянка и Фалакро и вече между тях (над най-дясното по-ниско било на Славянка) на 135 се вижда и Циганско градище (1827м) - най-високият връх на Източните Родопи!

На 90 километра крайбрежната планина Кушница или Пангео (1950м), северно от Аспровалта. С малко усилия човек може да различи и ТВ кулата на нея.

Най-далечната гледка на хоризонта: Атон (2033м) или по-точно най-високите му части на 163км над облаците.

Фалакро

Родопите (Голям Перелик се вижда от Конгур и се различава на снимката)

Кожуф(2170m) на 83км и Каймакчалан(2524м, 124км дистанция) - в снимките забравих да ги приближа, но във видеото с панорамата от Конгур може да ги видите доста по-ясно!

Пирин

Рила на почти 100км от нас. Над левия и край на 200км може да се види Ком и Западна Стара планина, но при нас бе невъзможно да се различават далечни облаци от свръх далечни снегове...

Силният вятър ни отказа от първенеца Радомир (2028м, най-високия и далечен връх по билото, гледано от Конгур).

Вдъхновен от невероятната гледка към Олимп и всички други заснежени планини...

Хич не ми се искаше да се разделям с тази гледка, която тоолкова нощи си бях представял и бях гледал по снимките на другите...

Отново Фалакро, а на преден план се виждат вятърните генератори, които са първото нещо, което човек вижда от Гърция, само щом стигне Кулата.

Малко преди хижата - Славянка в облаците.

В неделния ден бе още по-топло, слънцето печеше хубаво, но на юг облаците се издигаха малко над хижа Конгур. Снегът се топеше светкавично, а под хижата бе изчезнал. Оказа се, че сме извадили страхотен късмет в съботния ден. Хората, които се отправиха в неделя сутринта ("Кире Поповски" и не знам си още кой), казаха, че горе е имало страшна буря, щеките им едва са оцелели и нищо не са видели. Насладихме се на един почивен неделен ден, а удовлетворението ни се издигаше по-високо от отсрещния Вихрен! Хижата се напълни с хора - петричани знаят как да си прекарват почивните дни! Шосето към х. Беласица бе препълнено с хора.
Чувствам се длъжен да споделя, че хижа Конгур е най-вкусната и най-гостоприемната хижа, в която съм бил! Гошо - хижарят, Жоро - шефът и другият Гошо бяха страхотни домакини! Дори яйцата, които си поръчах, просто се топяха в устата ми! Виното бе страхотно. В събота вечер по традиция и хорото се вихреше. Ако посетите х. Конгур и не чуете петричката "Катерино моме", значи уредбата е развалена! Миналия път през 2011г се качихме на 6ти май - празник на Петрич, а и на Гошо и Жоро... "Катерино моме" тогава звуча около 10на пъти. И тогава, и сега меню или ценоразпис в хижата липсваха. Хижарят Гошо винаги ехидно те пита какво искаш и още по-ехидно заявява, че има всичко. И не лъже! А цените са народни!!! Когато ходихме на Гергьовден, яко ни черпиха, после ни питаха кой какво е ял, а аз се притеснявах, че много хубаво не е на хубаво... Между другото тогава случайно видяхме и Иван Гърбев от форума ни, за когото на Радомир, бях убеден, че е грък - тая случка остана в нашия фолклор! Това се оказа много полезна случайност за мен, понеже със снимките и пътешествията си същият се превърна в истински гайд за всеки преход, който предприемам. Надявам се някой ден да стигнем навсякъде, където той е бил...
Както обещах на хижаря, ще се върна отново на х. Конгур и когато го направя, знам, че пак ще му обещая същото! Беласица е невероятна планина и горещо пожелавам на всеки да я посети и да отседне в х. Конгур! За тези, които черните пътища нагоре са проблем - миналия път за около 1 час се качихме пеш от асфалта. Нямам търпение да отида отново и се надявам, че този път ще видя и Ком, Шар планина, морето и Солунската крепост. Да, дотогава ще вярвам, че видимостта на последната от вр. Конгур не е мит!

Ето и обещаното видео:

360 градусова панорама от вр. Конгур - http://www.youtube.com/watch?v=hADkPyDECvQ

Гледка от местност Вършилото - http://www.youtube.com/watch?v=sGSOr5rrqog

Ако на някой му е от полза, бих могъл да кача и видео от джипа по черния път към хижата! Smile

Последната промяна е направена от mateev на Съб Яну 10, 2015 8:58 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти

Любопитен разказ, онагледен с много добри снимки! Ходенето напълно е оправдало предварителните очаквания, пък и времето е било с вас. Конгур просто си е класика!

Чудесни панорами ,както винаги!Поздравления!На снимка 6 от долу на горе върхът вдясно от Калабак
се нарича Пункова скала(издуханият чукар от снега) Smile

Страхотни снимки и визия във всички посоки. Любимо място ми е Беласица. Браво!