Най - непоръбения начин да качиш Мусала

Та работата тръгна от там, че ми бръмна мухата за Мазалат - Ехо. То както върят прогнозите за времето, няма и да участвам, но си викам дай да направя нещо да се подготвя, че поне то да ми остане.
И къде, къде? - Белмекен. Логично, нали там ходят спортистите. Cool

Всъщност идеята за каскадния път ми я подхвърли Тодор, но като се замислих - защо не - около 30 км трябва да бяха до Грънчар, без груби спускания и качвания, на пръв поглед идеално място за подтичкване и тестване на ината.
Станах рано в събота, подпалих колата и през Костенец и Сестримо(там се присетих, че мяма да е лошо да накупя бири за финала) - на яз. Белменен. Нагоре возих на стоп един местен гъбар.
Към 9 паркирах между колите през спортната база. Сумати време мъчих да наблъскам целия багаж в 12 литровата раничка. Смятах да рискувам да тръгна почти без никакви дрехи, освен късите панталонки и тениската на мене, също в резерва една ветровка, клин и термоблуза. Въпреки това, храната, половинка от ракията на Никси, дет' си возех в багажника, една количка, разни дрънкулки, ГПС-и, резервни батерии, като добавим и камелбека литър и половина за раничката, първо едва я закопчах, второ - оказа се далеч по-тежка, отколкото ми се искаше.

Спуснах се от хотела към каскадния път. Там се пробвах да се затичам и не ми беше нужно много, за да проумея колко съм се пр..ал. Чантичката с фотото подскачаше и ме удряше в корема, натъпканите джобове на тази отзад изпъкваха ръбаво и ме убиваха, освен това беше и твърде тежка. За капак идваше и едрия чакъл на пътя, който се осещаше през тънките подметки на маратонките. Много скоро ходилата ми се уподобиха на тавана на софийска кола след градушка. Изобщо тичането ми се оказа някаква смешна пародия на куцо подскачане. След сто метра вече въздух не можех да си поема.
Но малко по малко, дали защото пътят се спускаше леко в началото, започнах да влизам в час.

А това е горе долу 15-тия километър, Джендемдере.

Суа вапа. Времето още преди обед започна рязко да се влошава.

Каскадният път продължава към Нехтеница. В последния участък реших, че ще е прекалено да следвам всичките му извивки и си харесах един добре изглеждаш шорткът на картата.

Оказа се абсолютна заблуда, не само че нямаше пътека там, но и участъкът с нищо не предразполагаше към минаване. Наклонът изобщо не личи на снимката.

Оказах се забутан не където трябва, някъде 300 метра по-надолу от Грънчар в дерето, но извадих късмет по-натам да срещна две момчета и те ми показаха хубава краварска пътека.

Видя се и хижа Грънчар.

А тука дали ти е добре с късите панталонки да газиш из папратите? Smile

Та след 4 часа и 28 км бях на Грънчар. Хижата беше отворена, но не видях никой около нея. Изядох един Сникерс и продължих.

Джанка.

Юрушки чал и изкачването, което ми предстои.

Поглед назад. Виждат се Суа вапа и Налбант.

На запад чернее и сякаш вече вали.

Не че на изток е много по-различно. Склоновете на Песоклива вапа.

Пролука към Мусала. Освен останалото, драмата е дали времето ще ми позволи да се кача.

След Юришки чал се разминах с една група с Денка в редиците. И те не бяха скромни - отиваха към Рибни.

Близнаците в дъното, а по-напред се вижда подсичането на Маришки.

Манчо. Вече подхващам Близнаците.

Край Близнаците се разминах с втора група, пак познати. Таня, Боян и Цвети. То какви ли други да тръгнат през Мусала в това време?

Полускрит от мъглата изглед към финалното стръмно.

Поглед обратно към Близнаците. Тези бяха чехи, не ги познавах.

И на върха. Два часа от Грънчар и общо 6 от Белмекен. Близо 37 километра.

На върха хрупах бисквити и солети. Ударих две хубава глътки от ракията на Никси.
Започна да пръска нещо като суграшица. Тръгнах обратно. Колената ми се бяха сериозно вдървили. Не се мина без някоя и друга гримаса на спускане.

Докато прехвърля Маришки, взе че изгря слънце. Маричини езера.

Манчо.

Маришки и началото на Близнаците.

Кози връх. Направих по-дълга почивка под Манчо с няколко големи гълтока.

Започва финалното спускане към Заврачица. Пак се кани да вали.

И най-сетне - самата хижа се показва.

Ето един линк към следата и разни подробности от начинанието:
http://www.strava.com/activities/165305920
Общо километрите за този ден се вързаха 46+ и 2000+ метра качване.

Последната промяна е направена от igurbev на Пон Юли 14, 2014 6:44 am; мнението е било променяно общо 1 път

_________________
https://www.youtube.com/watch?v=edqH0ofRQrM

Сериозна работа-а аз се оплаквах от 1500м. денивелация и по-малко от 30км километраж... Не, не, не!

били сме в един и същи район-ние от Гургулица към Белмекен и после-към язовира-за кръгово прибиране...

След тази обиколка не виждам никакъв смисъл да ходиш на 24 по 100 Wink

	fena73 написа:
	били сме в един и същи район-ние от Гургулица към Белмекен и после-към язовира-за кръгово прибиране...

Ех, требе по-често да чатим. Аз до последно блуждаех и не бях сигурен откъде да подхвана. Можеше да се съберем и да организираме някоя врътка с колите.

	Весела Ягодова написа:
	След тази обиколка не виждам никакъв смисъл да ходиш на 24 по 100

Абе повечко си е там. Smile

То нека се оправи времето, пък ще видим

	fena73 написа:
	Сериозна работа-а аз се оплаквах от 1500м. денивелация и по-малко от 30км километраж... били сме в един и същи район-ние от Гургулица към Белмекен и после-към язовира-за кръгово прибиране...

Гърбев е машина, но и ти си добре! Аз само +-1300м и 15-16км. Но пък времето вчера в Стара планина беше по-хубаво. В крайна сметка минус 1 кг лично тегло и още по-жестока хрема от колкото в събота. Confused

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Гърбев отивай на стоте, най-много да преръми на Ботев. Миналия ден бях на Купена и да ти кажа, че времето даже е хубаво. Няма жега. Smile

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.

	didogen написа:
	Гърбев отивай на стоте, най-много да преръми на Ботев. Миналия ден бях на Купена и да ти кажа, че времето даже е хубаво. Няма жега.

Тука го дават да вали хубаво и четвъртък, и петък, че и събота още от обяд: http://www.meteox.com/forecastloop.aspx?type=1

	mislesht написа:
	В крайна сметка минус 1 кг лично тегло

а аз винаги се прибирам с +2кг. след такова ходене-какво става не знам...мин.седмица пак така-Паниците-з.Ботев-х.Плевен,на другия ден-през върха,Параджика,та чак през Пенчовска планина и водопада и кантара пак хвръкна нагоре Surprised

	igurbev написа:
	Ех, требе по-често да чатим. Аз до последно блуждаех и не бях сигурен откъде да подхвана. Можеше да се съберем и да организираме някоя врътка с колите.

ми да-можеше...макар че ние бяхме за 2 дена-в неделя ходихме до Крайна-за 2-ри и последен път минавам по дерето на реката,носещо гордото име маркирана в червено т(к)ур. пътека...

	fena73 написа:
	а аз винаги се прибирам с +2кг. след такова ходене-какво става не знам...

Явно добре компенсираш Smile

Принципно е съвсем нормално да свалиш 1-2 кила с потене при няколко часа по-интензивно натоварване, особено ако не пиеш и вода, които обаче веднага се връщат след няколко бири и два три хубави сандвича.

Ванка, евалла. Като дръпна с тичането напред ще се пробвам някой път с тебе Very Happy

Много е сериозно това ходене/тичане.

Успех на 100/24! Smile

И врътка, и чудо...
Хехе, Ванка - упорито вървиш към Тъмната страна на Силата. Very Happy

Лично ти пожелавам БЕЗАВАРИЙНО, че както си тръгнал да се натоварваш...

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

А аз тази тема упорито я прескачам вече втори ден Shocked

Сложи и едно дЖеДайско заглавие бре Ванка, аз си викам качване на Мусала кво да чета Laughing

Ти направо уби всичко детско в мен Off Topic

Бъди здрав и нека силата бъде с теб Laughing

_________________
"АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс

	Весела Ягодова написа:
	След тази обиколка не виждам никакъв смисъл да ходиш на 24 по 100

Има смисъл, моме, има. Както ти каза и Иво, там са си повече км-те. Но не това е важното. Един поход се прави не от км-те, а от хората. А СтаРа Планина 100х24 определено ще добави качество, ако Иво се присъедини към нас.

igurbev написа:

	didogen написа:
	Гърбев отивай на стоте, най-много да преръми на Ботев. Миналия ден бях на Купена и да ти кажа, че времето даже е хубаво. Няма жега.

Тука го дават да вали хубаво и четвъртък, и петък, че и събота още от обяд: http://www.meteox.com/forecastloop.aspx?type=1

Иво, не гледай сайтовете прогнозиращи времето. Лично аз се отказах да правя това в неделя вечер. Времето ще е кофти, това е ясно. Но поне прогнозите не дават грамотевици за петък в района на Ботев-Добрила. А ти знаеш, че в планината който мокри, той и суши. Поне на мен няма да ми е сефте да ходя в дъжд, предполагам, че същото важи и за теб. Очертава се това да е част от чара на тазгодишните 100-те.

	igurbev написа:
	Ударих две хубава глътки от ракията на Никси ........................ Направих по-дълга почивка под Манчо с няколко големи гълтока

Ооооооо, не! Допинг на 100-те не се допуска. Вечерта преди похода и веднага след неговото приключване може, но по време на самия поход не! Има едни варненци, редовни участници в СтаРа Планина 100х24, които също използват непозволени стимуланти, но от друг клас. На хапване като извадят едни люти чушки, ама люти ти казвам, чак очите ми се насълзяват като ги гледам, и като ги захрупат, ела ги виж след това как дърпат. На тях съм има показал официален жълт картон, защото от устно предупреждение не отбират. Та моля ти се, вярно, че на елексира на Никси му се носи славата из цяла България, но поне по време на 100-те не близвай. Трай за финала! Laughing

Иначе, много хубав преход си направил. Поздравления. А снимките са разкошни. Невероятна Рила!

И така Иво, до четвъртък, когато искренно се надявам да се видим на х.Мазалат.