Копривщица, Стрелча, връх Богдан

Средногорието е изпълнено с приятни дестинации, с ненатоварващи маршрути и ниски върхове в красивите горски масиви. Разлятите била и ниски върхове повеждат човек и са удачни за еднодневни разходки с малко багаж и повече желание. Средна гора като цяло ми е непозната планина, кракът ми не беше стъпвал там! Именно за това решихме да се разходим неделно в чудесното пролетно време до връх Богдан - 1604м.н.в., първенецът на Средна гора. Изборът на маршрут беше ясен, покрай приятния ромон на Крива река, откъдето бързо и неусетно се придвижихме с чуруликащите птички и дъха на борова смола. Безброй черни пътища и пътеки водят по билата в Средна гора. Цялата планина е прорязана от тях.

Местните обитатели в Копривщица вече се радваха на пролетното слънце и позираха гордо в търсене на храна...

Посоката бе ясна, въпреки оскъдната в началото маркировка и въпросното пресичане на реката. Човек трябва да знае коя река е "Крива река" и да я следва по пътеката. Маркировка се появява по-късно...

Извивките на долината преминават до множество интересни постройки като това "ранчо", водейки все по-навътре в планината завой след завой, в която се оказа че въпреки ниските и върхове ще се навърти солиден километраж. В последствие се оказа, че сме изминали 24км. 3-4км, от които с каруца на стоп! Smile

След кратко изкачване в борова гора излязохме на обзорно място с изглед към връх Вежен и Старопланинското било.

Мирис на минзухари и греещо пролетно слънце. Тук легнахме на затоплената трева да си починем и съзерцавахме дълго ясните изгледи, които разкриваше Стара планина.

Съоръженията под хижа Богдан.

Неусетно стигнахме и до тънещата в разруха хижа Богдан, където също починахме и разгледахме плачевното състояние на едва крепящите се сгради - хижа и бунгала. Навярно в отминали години поради лесната достъпност в района е било пълно с летуващи , вероятно вече тази планина е и не особено посещаема, видяхме едва двама човека в топлият почивно-пролетен ден.

На връх Богдан нямаше панорамен изглед, тъй като се намира в горски масив. Имаше камък с надписани плочки на равна поляна,.....

......както и Катя, която се подвизаваше до котата на върха - 1604м.н.в..

За да не се връщаме по същата пътека през долината на Крива река, завъртяхме по съседна такава (черен път), но пушеците от запалени наоколо стърнища не позволиха да поснимаме в посока Родопите, за сметка на това пък догатнаха за евентуални интересни кадри по сумрак с огнените цветове и извисяващите се покрай тях дървета.

Интересни места в Средногорието има, има и достатъчно информация за тях, стига само човек да притежава желание и нещата се получават.

Интересно е китното Средногорско градче Стрелча, в което тишината и спокойствието видимо вървяха ръка за ръка. Разположено и заобиколено от планински хълмове, параклиси и църкви, на информацията за които попаднах уж случайно проучвайки картата на гпс-а.

Параклис света Петка, разположен по възвишенията над град Стрелча.

Изглед към китното градче Стрелча от полянката с параклиса.

Бяхме осведомени и за интересната църква в град Стрелча. Големи постройки се снимат много трудно от близки улички, кадрите нямат "дишаемост", както примерно биха били се получили добре, ако са разположени на голяма площад.

Храм паметник свети Архангел Михаил.

От цялото безумно щракане извадих само тези два кадъра,.......

...... а и разлаяхме сериозно дворните обитатели от околните къщи, които бяха видимо неспокойни от задържащото се присъствие наоколо, ние - не толкова. Smile

И един фрагмент от църковната постройка - Любов и Вяра.

Навръщане изпратихме залеза от крайпътен заслон с беседка и маси до пътя, с интересен панорамен изглед към оставащото в ниското градче Стрелча, но така и не харесах позиция за снимане. Катя обаче снима раздялата с мартениците ни, с които окичихме това дръвче. Smile

И обратно по пътя към фотографските неволи. Да се снимат огнени цветове е занимание самотно. Пушаците ни давиха задушливо през цялото време, докато денят отстъпваше място на нощта. Поне наоколо бе топло, в предвид нахлуващия вечерен студ.

Горчиви спомени споделяше гората.

И облачната феерия в синият час. Умишлено намалих сините нюанси, така кървавите цветове контрастират по-добре.

Оказа се, че денят ни поизмори. Обиколихме, поснимахме, разходихме се приятно в Средногорските земи. Отпътувахме по тъмно наобратно и така приключи този тих и изпълен с пролетно настроение ден. Smile

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

Виж ти! Били сме наблизо. Тъкмо се кахърехме, че няма фотограф като теб Мартине, да хване гледките от билото на Алексица, пък и килима от минзухари. Но празно няма, хубави снимки - както винаги. Този маршрут за Вас си е направо лежерен. Няма въжета, висящи хора, пропасти - какво става ?! Шега, разбира се. Бъдете здрави!

staria написа:

Виж ти! Били сме наблизо. Тъкмо се кахърехме, че няма фотограф като теб Мартине, да хване гледките от билото на Алексица, пък и килима от минзухари. Но празно няма, хубави снимки - както винаги. Този маршрут за Вас си е направо лежерен. Няма въжета, висящи хора, пропасти - какво става ?! Шега, разбира се. Бъдете здрави!

Решихме да е "почивен".... Благодаря за поздрава! Тъкмо ти разгледах сутринта албума, добри изгледи има в този маршрут, който сте избрали, ще се нагласим да го минем някой път, да позяпаме гледки. Незнам защо се нахвърлихме точно на връх Богдан, не е обзорен връх, но не съжаляваме поне наснимахме изгорелите стърнища, до Стрелча се отклонихме и оползотворихме хубавото време.

п.с. Дали е толкова лош пътя до комплекс "Бяло Камъне" над Старосел, както е описано, че ми е нисък автомобила, или ще се справим?! Croc

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

Пътят няма да Ви е проблем. От отклонението в Старосел (има табела) е 12 км. Първите 3,5 км са добър асфалт до паркинга на тракийския храм. На метри преди този паркинг вляво се отклонява пътят за Бяло камъне - пак има табела. Оттук нататък първата половина е чакълиран път, в който има дупки и се налага да карате бавничко - 20-30 км/час. Но няма непреодолими дълбоки дупки или коловози. Втората половина се появява оцелял от годините асфалт, като колкото отиваш по-нагоре става по-добър.

staria написа:

Пътят няма да Ви е проблем. От отклонението в Старосел (има табела) е 12 км. Първите 3,5 км са добър асфалт до паркинга на тракийския храм. На метри преди този паркинг вляво се отклонява пътят за Бяло камъне - пак има табела. Оттук нататък първата половина е чакълиран път, в който има дупки и се налага да карате бавничко - 20-30 км/час. Но няма непреодолими дълбоки дупки или коловози. Втората половина се появява оцелял от годините асфалт, като колкото отиваш по-нагоре става по-добър.

Благодаря за подробната информация, ще го пробваме някой ден този обзорен Средногорски маршрут! Smile

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

Ти остави огъня по стърнищата, ами преди няколко години като ходих, бяха горяли големи площи от треволяците по Шилигарка. Някой ми беше казал, че ги палят овчарите, но може и да е било от мотористите, които сноват там.

П.П. Щърка много наперен бе! Very Happy

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

mislesht написа:

Ти остави огъня по стърнищата, ами преди няколко години като ходих, бяха горяли големи площи от треволяците по Шилигарка. Някой ми беше казал, че ги палят овчарите, но може и да е било от мотористите, които сноват там.

П.П. Щърка много наперен бе! Very Happy

Последните снимки са около непроходими нивички с картофени насаждения до пътя, но имаше и множество у-ци в близост до гората под връх Богдан... Вероятно по този начин спират плевелите?!? Много обработваеми площи, много нещо......... Направо останах изумен, после говорихме и с местните, които ни взеха "на стоп" от пътя до колата, те казаха че доста хора се занимават с производство на картофи...поминък, хич не изглежда лек живота там. Учуди ме факта, че носеха много шишета с питейна вода, която пълнели за пиене. Водата от чешмите в Копривщица не ставала (пък е от планината)... Такива ми работи. Croc

п.с. Незнам дали ти направи впечатление какво бунище е покрай Крива река почти до гората, направо "дива Индия"...

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

Странно, нямам спомени да е била лоша водата в Копривщица, а аз съм пословичен с това, че пия вода от чешмата и избягвам бутилираните, особено минерални.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.