но не моят!
Накратко: Тръгнахме късничко от с. Бистрица и излязохме на долинния път. Снегът почна чак по средата между водопада Самоковището и Тиха Рила. Все пак, в горния край на гората сложихме снегоходките. На Тиха Рила реката по-често беше непокрита, но имаше и достатъчно снежни мостове за преминаване. Към пет часа пристигнахме и на хижата, където вече бяха дошли и групички от другаде – и от Рилски езера, и от ЦПШ. По-късно направихме и вечерно качване на вр. Калин. Снегът беше идеален за целта – набит, но без следа от заледяване. Горе на самия връх вече беше паднала мъгла и прехвърчаха снежинки. На изкуствена светлина се върнахме обратно, взехме си снегоходките, които бяхме оставили под стръмнината на връхния ръб и се прибрахме в хижата.
В неделя сутринта времето беше коренно различно. През нощта беше паднал 20 см нов сняг и продължаваше слабо да пръска. Двама младежи поеха по Зелени рид към ЦПШ, други по Баучер към Рилския манастир, също и към Рилски езера. Аз оставих моите хора да слизат обратно към Бистрица и по-късно, към 8 и малко, също се отправих по Зелени рид към ЦПШ. Горе снегът не спираше да вали, но беше тихо и не студено. Под Зелени камък задминах двамата младежи и заслизах надолу.
Къщичката на Кире Чугуно е без врата, вътре „смради“. Все пак, за заслон от дъжд става.
В клека под новия сняг на места слабо личеше стара пъртина. В гората снегът беше само нов, и то много мокър. Още по-надолу мокротията беше ужасна – снегът текна и по земята, и от дърветата.
На Яворова поляна завих надясно и към 13 ч. се озовах на ЦПШ. Колкото и да не ми се вярваше, за децата бяха успели да домъкнат от околния сняг и да пуснат пистичката на Меча поляна с малкото влекче.
Постоях там на гости и после отидох да се пробвам на стоп. Взеха ме същите двама младежи от Иван Вазов, с които слизахме по Зелени рид...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
