Едва ли може всички преходи да се опишат във форума, тъй като е доста времеемко. Но има такива, за които съжалявам, че не съм ги споделил тук, докато са ми още пресни.
Така остава и някакъв текстови архив, освен снимките.
От доста време, поне година, ми се върти идеята да обиколя най-високите върхове в района на Белмекен, язовира и спортната база.
Най-накрая се напаснаха всички променливи (метео условия, отпуска, транспорт и пр.) и последните дни на октомври се получи.
Тръгнах с кола в понеделник преди обяд. Пристинах и се настаних в спортната база в ранния следобед.
Понеже се занимавам и с бягане, за този ден исках да направя едни 10км. на пистата пред базата, както и едно бягане покрай язовира.
Тук още не знаех, че освен връх Белмекен, в кадър е и връх Равни чал, имаше видимост и към връх Каменити чал.
Бях се поуморил доста вечерта и се наградих с добра вечеря в ресторанта на базата. Взех си и сандвичи за следващия ден, които ми се полагаха като включена закуска.
На сутринта тръгнах в 6:30 към връх Ортачал 2434м. Беше студено и на места сланата изглеждаше почти като сняг.
Все пак прогнозата обещаваше слънце поне до следобеда.
На път към Ортачал, се изкачих и на това скално образование:
Оттам гледката към целия Пирин беше чудна:
Първа гледка към връх Белмекен 2628м.:
Връх Ортачал 2434м. представлява едно тревисто поле, прикачено към връх Каменити чал. На това поле имаше 3 4 скални формации.
Аз ги обиколих всчиките, а най-изявената, където се води връхната точка е тази:
Гледка към Рилските първенци - Песоклива вапа, Юрушки чал, Манчо, Мусала, Малка Мусала, Иречек и Дено:
И пак поглед към връх Белмекен, който щях да изкача след часове:
И така, връх Ортачал вече беше изкачен, тук поглед към връх Каменити чал, но не той е наред по план:
И като стана дума за план, ето това беше той - съвсем грубо начертан. Исках изкачването и слизането на всички върхове да е по срещуположни склонове:
Подсякох Каменити чал и все повече се откриваше гледка към връх Ибър 2663м. Изключително красив връх - не ми стигат суперлативите за да си опиша емоцията си да го изкача,
да го разгледам и снимам от няколко гледни точки:
Заобиколих и целия връх Ибър с идеята да го изкача от запад. Ако се изкачвате оттам не залагайте на зелената маркировка, която е на картата.
Откри се гледка към връх Черната скала 2498м.:
Снимка с телефона на самия връх Ибър 2663м.:
Пак гледам на запад към Мусала и останалите върхове в района:
Тук гледам към Равни чал и Белмекен - най-отляво ми направи впечатление една безименна кота, която не бях разглеждал предварително.
По-късно щях да реша, че ще отида и до нея - 2599м. на 860м. север-северозападно от връх Равни чал:
Сухото езеро също е в кадър. Ето, че има още едно езеро с това име в Рила, освен познатото ми над Кирилова поляна.
Тръгнах да слизам на югоизток от Ибър и дълго време можех да се наслаждавам на 4-те върха, които ме окачваха:
Равни чал, Белмекен, Сивричал и Каменити чал:
Още веднъж към района на Мусала:
Сивричал и Каменити чал:
връх Сивричал 2642м.:
връх Каменити чал 2591м.:
Подсякох отново Каменити чал, на малко по-висока пътека от първия път, точно както планирах и започнах изкачването му от седловината с Ортачал.
Набрах няколко вертикални метра и се обърнах към връх Ортачал - ето това представлява:
Тук, по склоновете на Каменити чал се откри и най-добрата гледка към язовир Белмекен:
Това е последната част от изкачването на Каменити чал - третият връх за деня е достигнат:
Очаква ме четвъртият връх за деня - връх Сивричал 2642м.:
Нова гледна точка към новия ми любимец - връх Ибър:
Слязох от Каменити чал и захапах следващия склон. Тук се обръщам за да се порадвам на съвсем нова перспектива към върха, на който току-що бях - Каменити чал:
Достигнат беше и Сивричал 2642м. - четвъртият връх за този ден. Сега предстоеше една от двете неизвестни за деня - спускането по въжето към седловината с Равни чал.
Точно това спускане исках да заснема тук - по диагонала на снимката:
Връх Равни чал е пред мене:
Така, въжето: не бих казал, че не е нищо осбено. Има си участъци, на които трябва да се внимава, особено ако е по-влажно и хлъзгаво.
Все пак с повишено внимание е по-силите на всеки турист.
Щеше да ме е яд после, ако не се отбия и до кота 2499м. (860м. север-северозападно от връх Равни чал). Тръгнах без пътека директно към нея.
Мисля, че си струваше почти 3 километровата отбивка (двупосочно):
Има едва изразена седловина между тази кота и същинската част на връх Равни чал:
Достигнат бе и връх Равни чал 2637м. - това е петият връх за деня. Следва спускане към седловината със следващия връх - Белмекен - право пред мене от съвсем различна перспектива:
Тук, с тази гледка към връх Белмекен, за първи и последен път, седнах за десетина минути да хапна едно барче.
Времето се държеше добре, но вече се появиха някакви облачета, които променяха светлина. Обръщайки се назад към връх Равни чал, гледката отново беше поразителна!
Най-вляво на заден план личат и Сивричал и Ибър, а най-вдясно е споменатата безименна кота:
Ейй толкова ми остава до връх Белмекен:
На върха бях щастлив, че денят е разкошен и всички върхове бяха на моя страна за малко. Но вече имаше и понатрупана умора, а ме очакваха почти още толкова километри.
До последния връх за деня вървенето беше все така приятно.
Всъщност, Сунгурличал се откроява само с 10 вертикални метра от седловината, която го отделя от Белмекен. Приятно връхче:
Всички върхове бяха достигнати по план, но сега предстоеше втората неизвестна за деня - спускането до язовира.
Опасявах се, че пътеките ще се губят и ще са лоши - така и е на картата. На места следвах начертаната пътека, на места импровизирах. Особено важно е когато се преминава клековия участък, човек да разчита стриктно на bgmountains:
Все пак стигнах до язовира без драми. Вече по залез ми предстояха над 10км до базата по асфалтовия път.
Тук обаче множеството стада говеда и овце бяха измърсили сериозно пътя и целия район.
Разбира се, животинките не са виновни, но не си представях така язовира, с толкова големи ферми на самите му брегове.
Последните километри до базата се наложи да включа и челника. След тези над 34км. и над 1700м. положителна денивелация направих кратка почивка.
Настройката ми беше, че тази част от приключението, която изисква най-много концентрация, не беше някое изкачване, а точно това което предстои -
130+ километра шофиране до София. И това мина по план.
Върнах колата и се прибрах малко преди полунощ, с голямо удовлетворение
и преливащо удоволствието от шеметните гледки!
Последната промяна е направена от Dimov на Сря Ное 15, 2023 10:03 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Чудесно време и много хубави снимки - особено тези към източния склон на Ибър и към Мусаленско... Браво!
Преходът никак не е бил кратък, но пък тамошните безкраи си заслужават.
_________________ С ЩЕКИ ПО ПЪТЕКИ
Вто Ное 14, 2023 1:04 am
goro_levskara
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 343 Местожителство: София
Страхотна разходка и снимки! Поздравления!
Пропуснал си само една класика - Червени връх
Вто Ное 14, 2023 12:13 pm
Dimov
Регистриран на: 22 Дек 2017 Мнения: 336
t.hristov написа:
Поздравления за чудесния фото разказ Браво !
kaloyanv написа:
Много красиво, когато и да се отиде там, няма да сбърка човек. Даже и на мен ми се доходи пак.
аngel написа:
Красотия
МиткосваМ написа:
Чудесно време и много хубави снимки - особено тези към източния склон на Ибър и към Мусаленско... Браво!
Преходът никак не е бил кратък, но пък тамошните безкраи си заслужават.
Благодаря много, че сте разгледали и за добрата дума!
goro_levskara написа:
Страхотна разходка и снимки! Поздравления!
Пропуснал си само една класика - Червени връх
Благодаря, Жоро! Не намирам на картата, дай някой жокер!
Ако го гледаш откъм Дългото торище или от кантон Крайна действително изглежда даже красиво - едно остро връхче, но като си на вр.Белмекен и го погледнеш отгоре, изобщо няма и да предположиш, че това е някакъв връх...
Сря Ное 15, 2023 10:14 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3370 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
Хубав пътепис!
Dimov написа:
... Все пак е добре да го знам.
След Червени връх (2408 м) на север по рида следва безименен връх 2172 м (обрасъл с клек):
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Сря Ное 15, 2023 10:35 am
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3370 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
vladofff написа:
Ако го гледаш откъм Дългото торище или от кантон Крайна действително изглежда даже красиво - едно остро връхче, но като си на вр.Белмекен и го погледнеш отгоре, изобщо няма и да предположиш, че това е някакъв връх...
Червени връх:
Безименен връх 2172 м:
Връх Жълтата скала 2103 м:
____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!
Сря Ное 15, 2023 10:55 am
Dimov
Регистриран на: 22 Дек 2017 Мнения: 336
stefan_iliev38 написа:
Хубав пътепис!
В центъра на твоя план е връх Ортачал (Ортачал 3) с трите си коти 2241 м, 2228 м и 2206 м:
Разгледах го и него, но нямаше как да го включа.
stefan_iliev38 написа:
Червени връх:
Снимките илюстрират чудесно какво представлява върхът, както и останалите върхове по този рид. Хубаво допълнение!
А как си ги достигнал в тези клекове, даже не искам да си представям.
Чет Ное 16, 2023 9:26 am
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3120
Dimov написа:
...в тези клекове...
В тези клекове е прокарана пътеката с червена маркировка от з.Крайна към Торището, където се обединява със зелената и жълтата, идващи от север. Така че ако си на пътеката не е страшно. Ако решиш обаче да ходиш по ръба на юг, тогава започват премеждията. Имаш два начина - или чакаш да стане март, когато снегът затрупа клека и пердашиш със снегоходки, или се спускаш от вр.Белмекен на север по ръба. Така е по щадящо.
На мен например, любими ми бяха изкачванията зиме на вр.Белмекен от североизток, през Плевнята - там е лавиноопасно и затова когато клекът се слегне от много сняг /март до средата на април/ се минава без пътека през самата Плевня, източно от лавинарника, в който иначе върви оригиналната пътека, и после, безкрайното изкачване към върха, над слегнатия клек, което лятно време и по принцип непосилно.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
