На един от камъните на върха имаше издълбано такова нещо
Обувките ми се напълниха с листа от боровинки /боровинково било е това, ей/. Районът на Трите чуки е удивителен, откъдето и да го погледнеш. Девственост лъха отвсякъде /както междувпрочем и по цялото било/.
Езерцето. В далечината е нашарения с преспи Миджур
Трите чуки и част от клековия масив
Първата чука, снимана откъм втората. В горната си част има формата на човешка глава с римски нос.
Отново същата чука с човешката глава
Средната, най-висока чука. Висотомера показваше 1950м. Някой да я е засичал с gps?
Какво ли им се е случило на тези дървета?!
Последната, най-западна чука
Как ли са вградени по-малките камъни в основната скала? Всички скали в района са такива.
Към вр. Вража глава се върви по пътечка като от време на време самата бразда е пътечката. Преди върха има два или три разрушени наблюд. постове.
На Вража глава попаднах на неустоимо находище на червени боровинки. Едни такива едри и тъмночервени, видимо добре узрели. Оказаха се доста сладки. Не можех просто така да ги подмина. Разумът казва хайде, трябва да вървиш, но стомахът в случая надделя или по-скоро гладът – не бях закусвал, то каква ти закуска – часът беше 3 следобед! Не че нямам храна, просто докато вървя из тия красоти не усещам глад. Нахвърлих им се на боровинките, берях и с двете ръце и постоянно надигах шепи. Бяха добре узрели, меки и сладки. След половин час нагъване усетих засищане и успях да тръгна. Отново се появи коларски път, който ме изведе до вр. Голяма чука. Междувременно няколко пъти влизах в мъгла – облаците се бяха разраснали. После пък се сгромолясаха и върховете се откриха. На около 1900м се образува едно облачно море.
От Голяма чука към Мартинова чука и Миджур /вляво в далечината/.
Вр. Голяма чука
Стъпих и на вр. Мартинова чука – доста мощен връх, издигащ се внушително от всички посоки. След тази чука слязох на седловината и хванах по браздата, после по пътеката, която е от северната страна, малко под билото като върви почти хоризонтално. Така се радвах на облачното море, застинало под пътеката /доста добре очертана, междудругото/. Не след дълго я изоставих и се започна финалното изкачване по браздата на заветния Връх. Бързах да хвана нещо от залеза, но когато си мислех, че ето това е върха, се оказваше, че има и още. Надеждите за залез ми се изпариха.
Обширната Попова ливада
Към Миджур
Отблясъци на залязващото слънце. Най-левият връх е Мартинова чука.
Хайде, още малко... подай ръка!
Облаците гледани от Миджур след залез
Стигнах на Миджур точно в 19ч. Бях бая изморен /тежката раница много мори човека/ и се строполих веднага. Стоях малко безмълвен. Духаше слаб вятър от югозапад, беше студено и с тия облачни морета... хоризонта светлееше, слънцето все още огряваше един голям, оловносив облак.
Намерих удобно място за палатката, 10-тина метра на запад имаше повече трева /следователно по-меко/ и там я опънах, близо до ръба. Слушах прогнозата по радиото – даваха добро време, по планините умерен вятър от север-северозапад. Вечерта си духаше слаб от ЮЗ. Докато се разправях с палатката ми премръзнаха пръстите. Термометърът показваше 2 градуса. Като я опънах се мушнах в нея да ям, вънка не беше за ядене. В 3ч. след полунощ почти изведнъж вятъра започна да духа от север като преди това имаше затишие. Събудих се от тресенето на палатката. Излязох да видя какво става, да не би да има мъгла. Навън грееше ослепителна луна и имаше доста добра видимост за през нощта – виждаше се Сува планина. Духаше си умерен до силен вятър. Температурата бе половин градус над нулата. Облачното море се беше разчистило. От върха не се виждаха много светлини – три лампи мъждукаха откъм хотела под Бабин зъб и дузина светлинки идваха от с. Горни Лом. Всички останали светлини от околните селца явно бяха скрити в гънките на релефа. Сутринта в 7:30ч. бях прибрал всичко в раницата и бях готов за тръгване.
Докато оправях багажа нямаше облаци, малко след това бързо се образува отново облачно море – този път и от двете страни на билото/предния ден беше само от северната страна/. Като тръгнах облаците почнаха да преливат през билото и се установи гъста мъгла. Хванах сръбския път понеже беше добре очертан и лесно можех да го следвам, а и така бях на завет от вятъра. По него продължих подсичайки Мартинова чука чак до седловината пред Голямата чука. Стигнах до тук за 1ч и 40мин, което е доста добре. С напредването на времето облаците се разкъсаха и морето от север отново се разчисти, остана само това от юг.
Към Топли дол. Наистина изглежда добре там.
Интересна игра на прехвърли топка. Предния ден духаше от ЮЗ и морето беше от север, а този ден духаше от С и морето съответно от юг. Като казвам, че съм вървял по сръбските пътища това не означава, че ви съветвам да правите същото. Рискът да ви се покаже някой сръбски граничар зад поредния завой на пътеката не е чак толкова малък. Дано граничарите да не четат планинарските форуми. Този ден трябваше да сляза в Чипровци, което е най-надеждното място за прибиране към София с обществен транспорт. Хванах едно ребро спускащо се на североизток от Голяма чука, после друг разклоняващ се рид. Вървях по коларски път, който на около 1200м излезе на тесен асфалтов път. Този път ме изведе право в града. Не е отбелязан на руските карти. Всъщност, отбелязан е, но само в долната си част по течението на р. Андровица до 700м н.в. Ако си с кола този път е много удобен вариант за навлизане дълбоко в планината. Малко преди да свърши изведнъж до една река, от асфалта се отделя коларски път вдясно под остър ъгъл в обратна на движението посока. Оттам до Голямата чука е към 2ч. изкачване по същия този коларски път. Слизането от Миджур до Чипровци стана за 5ч и 40мин. /7:50 до 13:30ч/ .
След това ходене мнението ми за Балкана стана още по-високо. Голямо съкровище е да имаме такава обширна територия със запазена природа, на места направо девствена. Преживяванията са много силни и засилени от това, че района е и държавна граница. И като се замисля това е само едната половина. Ами другата? – от Миджур до Връшка чука. Само да сме живи и здрави! Той, Балканът, си стои.
_________________ Хората идват и си отиват,но ПЛАНИНАТА остава!
Съб Окт 18, 2008 12:58 am
Дженгала
Регистриран на: 21 Юли 2008 Мнения: 174
Браво за похода, а и си уцелил хубаво и интересно време! Дал си и полезна информация за някои характеристики по маршрута. Аз още не съм стъпвал крак на запад от Ком, но се надявам в най-скоро време да го сторя!
Благодаря за пътеписа, умееш да пишеш красиво, поздравления!
Брей, това езерце на билото явно е постоянно! Как ли се захранва през лятото? И юни месец си беше в същата кондиция.
Средната чука е по-ниска от 1950, ако се вярва на топокартите.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Пон Окт 20, 2008 11:37 am
Друм
Регистриран на: 24 Яну 2008 Мнения: 203
Малко преди езерцето минах през един торф. Може би се подхранва от него и нивото му остава постоянно. Имам едни карти през 10м, но за съжаление, когато са принтирани мастилото е било недостатъчно и хоризонталите в горната част на билото не личат. Но ясно личат числата на надморската височина на най-западната чука - 1935.3м /почти колкото е Вража глава и точно толкова, колкото е вр. Копрен-този,който е изцяло в Сърбия/.Това означава, че средната чука ще да е над тази височина. Някъде бях видял, че я дават 1972м н.в., но ми се струва, че малко са преувеличили. Та затова ми е любопитно какво ще покаже gps.
redex и dido могат да извадят данни за височината на котата.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Вто Окт 21, 2008 11:18 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6453
Абе гледах го вчера, но не съм бил точки за съжаление. Не мога да идентифицирам по гърбицата на трака кое повишение коя чучка е - просто нямам добър спомен отде минахме ...
В темата от онова ходене имам една снимка на Цецо и Руми дето стоят до междинна пирамида - това ли е чучката?
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети