Каньонинг по Джафардере. Спускане на Големият водопад...
С Каньонинг по речни клисури човек може да се "сблъска" на много места в България. Джафардере обаче и терена там дават една идея в повече от това. Едно особено любимо място: труднодостъпно, прорязано от отвесни водопади и стръмни скални образувания. Януари не е особено подходящ месец за Каньонинг, но тази година природата предложи този вариант. Кокичета и наболи минзухари, приказливи птички по дърветата, положителни температури. Повече от това не беше нужно да се изстреляме рано рано и да подготвим и изпълним това, което замисляхме в последните дни, че и нощи. Да се спуснем на рапел от "Големият водопад" в Джафардере. Само мисълта за това къде изобщо се намираме в непристъпните речни корита, добавяше поне едно на ум, да си опичаме мозъците.
В някакви общи линии това беше и първият ми напълно самостоятелен рапел, който в комбинация с трудният 35м. водопад, липса на дървета в близост до него за огигуровка и т.н. и т.н., "камбана" в средната му част и хлъзгавите скали в самото начало, не внасяха яснота в ситуацията. Разполагах, с около 3 часа за да слезем по светло и се заех с организация на установката, хвърляне на въжето от необезопасените отвеси, въпреки че бях осигурен за площадката. В общ план да спусне рапел човек по водопад си е голяма тръпка, изпълнена с адреналин в критични нива, изключване от проблеми и "важните ангажименти", но и съвесем небезопасно за подготовка и успешно изпълнение занимание.
И няколко елемента от адреналиновият януарско-пролетен ден.
Въжето излетя И фотографката отдолу щрака ли щрака.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
И фотографката отдолу щрака ли щрака.
