Всяка година, от 4 години насам се отправяме сами на дълго пътешествие из Рила. Скитаме си двамата, без да се съобразяваме с никого, без водач и без приятели, без излишен шум и суета (толкова характерни за празника), без да търсим каквото и да било, без да се доказваме. Рамо до рамо в трудностите, с души, озарени от красотата, зареяни към безмълвни, далечни върхове, все по-истински се завръщаме...
...Но тази година е различно. Тази година няма сняг. Планината все още не се е "затворила". Все още, на групи, или по един по двама, бродят скитници с тежки раници - уважавам ги, но бягам далеч от тях. Предпочитам компанията на животните.
Всяка година от 4 години насам в дните около Нова година тръгваме нагоре сами. За да се пречистим. За да превъзмогнем умората. За да се вслушаме в гласа на сърцето си.
За мен това не е просто преход. За мен това е истинско откровение. Планината е моят храм. Моят дом и моята вяра.
Всяка година от 4 години насам тръгваме сами из Рила на дълго пътешествие. Тази година е различно. Пак сме заедно, но вече не сме деца. Тази година e по-истинско от всякога. Пораснахме...в сянката на върховете...
Светли празнични дни пожелавам на всички планинари !
Не спирайте да следвате мечтите си ! Бъдете себе си, отвъд хоризонта,
весела Весела
А ние, ние тръгнахме все пак нагоре ! Към най-истинската, така скъпа на сърцата ни МАЛЬОВИЦА.
Беше слънчев ден, мразовит в сенките. По пъртината пъплеха хора с ранички за еднодневна разходка. Изглеждахме абсурдно, смесвайки се с тълпата. Костенурки, нарамили къщичките си, шеговито превити под тежестта им.
Не взимам нещата на сериозно. А може би трябва...
Тръгвам напред, напук на Стефчо - голям зор да минем по ръба с тежките раници (скучно му е на човека)
Честно, зор си беше, на места имаше сняг, аз пък нямах котки. Казах ви, не взимам нещата на сериозно
На Върха ни причакваха двама-трима - гледат сеир. Ше се пребия ли, няма ли да се пребия. Е, няма, няма, айде, размина се и този път, щрак една снимка и газ надолу
Къде надолу ? Ами ей там нейде
В Циркуса слънцето се бързо се скрива
За това пък каква красота е като се покаже !!!
Утрото настъпва със страшна сила, цветовете се менят всяка секунда
Беше дълга и студена нощ (в компанията на мишките и други зверчета), спали недоспали, тръгваме обратно...към Мальовица
Вятърът рисува вълшебни картини по небето
Някъде, някога...
Надиплен хоризонт
В тържествено мълчание приближаваме върха
There is no beginning and there will be no end
One step closer to the edge
Отново сме сами, няма ги тълпите, вятърът е единствената ни компания в това странно, топло, безкрайно утро. Рила се разтваря като любима книга пред нас - за да четем във нея поезията на върховете
Огромно хало над Мальовица - подарък за ранобудните !
Скоро Планината ще покаже истинското си лице. Скоро тази долина ще бъде лавиноопасна. Но не още, не още...
Това беше нашият скромен преход. Всъщност...отдавна не правим преходи. Просто отиваме, за да бъдем там, в планината, с планината. Колкото се може по-тихо и незабелязано.
В заключение мога да добавя само това, цитат от един велик човек, вдълбан мислено върху суровите каменни лица на личните Рилски исполини:
"Помнете, че смелостта и силата са нищо без благоразумието и едно моментно невнимание, може да разруши щастието на целия ви живот. Не правете нищо прибързано, оглеждайте внимателно всяка стъпка и от самото начало, мислете какъв може да бъде краят”, Едуард Уимпър
Последната промяна е направена от Весела Ягодова на Пет Дек 27, 2013 11:07 am; мнението е било променяно общо 3 пъти
Чет Дек 26, 2013 9:27 pm
Ristee
Регистриран на: 20 Дек 2013 Мнения: 17
Откровен разказ за един преход всеки сам в себе си чувства планина така
но повечето не го показват Вие все пак сте жена и е нормално да имате по различна гледна точка.
Весели празници !!!
Нека всички сме живи и здрави !
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети