От Пиринска Бистрица до Мелник. Есен ли е или пролет!?
Поради липса на време ще нахвърлям набързо разходката. Следващия път обещавам повече.
Отдавна мислехме да направим едно ходене по маршрута от м. Лъките над с. Пирин до гр. Мелник, та му дойде времето. След съботното разнасяне на чували с боклуци, в неделя сутринта 17 човека от Неврокоп паркирахме в м. Лъките на 11 км. От с. Пирин. Времето беше слънчево и се очертаваше хубав ден.
На Трите реки работата взе да се заоблачава и големия кеф нещо замря. Снимки също не се получаваха добри. На Горно Лопово последните лъчи пробиваха с последни сили облаците над Хамбарташ и Голена, които зърнахме за миг в далечината преди да се мушнем в гората. Без много да се моткаме изрихме шумата до Джелепица, след което ту минавахме през хубави открити поляни, ту се мушвахме отново в гората.
Малки надежди за слънце имаше преди Солунски преслап, но те бяха бързо попарени и напразно спирахме да чакаме слънце, та да снимаме. След бърз обяд на преслапа заслизахме посока с. Сугарево. Над него изведнъж грейна, та дори стана жега. Преди параклиса „Св. Илия” видяхме първите хора за деня – овчари, като замерихме с камъни кучетата им, които упорито ни лаеха и не даваха да снимаме. За отбелязване е, че пътеката бе осеяна с минзухари, та се чудехме есен ли е, или пролет!
На параклиса беше пълна скръб. До гроба на Тодор Александров заварихме купища с боклуци – отвратителна гледка. Понеже времето напредна забързахме да хванем последните лъчи над Рожен и Мелник. Двама човека се напънахме и бързо слязохме в Рожен и напразно махахме на лъскави коли да ни качат до манастира и да спестят малко време и сили. Все пак с оплезени от умора езици се добрахме по залез до пирамидите и поснимахме.
На мръкване слязохме в Мелник, като останалите зарязали ходенето и седнали в с. Рожен на кръчма. Една женица неуспешно се опита да ми пробута някакво вино мешано с вода и превирало с чепките (салкъмите). Обадих се на колата, че сме в Мелник, откъдето се качихме и отпрашихме за Рожен да вземем останалите.
Те вече починали хората и искаха да тръгваме, но ние седнахме да хапнем набързо и да пием по едно вино и вода, че от ходене нямаше време за това, пък и да се видим за малко с нашите приятели Яне и Елена от Мелник. Виното в кръчмата още сладнеше – има накъде да превира още, но пък не беше като онова фалшивото в Мелник. Преди тръгване си купих 5 л. да има да пийвам на вечеря и отпрашихме към Неврокоп.
Да взема да споделя и аз малко гледки от пътя. Той условно може да се раздели на 2 периода - тъмен и мрачен, и без слънце, и втория - със.
На трите реки беше много интересно за мен, особено като си представях откъде идват. Смятам, че ще е много хубаво и интересно едно ходене по някоя от тях нагоре. Спътниците ни пердашеха напред и съвсем скоро останахме най-отзад, то като се улисаш в снимки и времето минава. На първото място за почивка ги настигнахме и бях посочена за пример, как трябва да се носи апарата - в ръка, а не в раницата - това по повод една гледка по пътя - малко стадо диви свинета, които се срещнали с първите отпред
ето малко снимки до второто място за почивка - много мрачния период:
_________________
Чет Ное 20, 2008 3:45 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
и още една снимка, която не е много приятна. Мястото е точно до гроба на Тодор Александров, а хората не помислят, че това е място, което поне малко трябва да се уважава..
_________________
Пон Дек 01, 2008 3:39 pm
koce
Регистриран на: 04 Сеп 2007 Мнения: 81
Kat написа:
и още една снимка, която не е много приятна. Мястото е точно до гроба на Тодор Александров, а хората не помислят, че това е място, което поне малко трябва да се уважава..
Боклука е от симпатизанти на ВМРО които идват да го уважат.
Междодругото и в гръб съм убавец на снимка.
_________________ Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост,
твойта прелест,
ах, те имат край.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
