15 декември 1933г. създадена е Планинската Спасителна Служба

Есента, 1933 г., една надвечер, четирима наши планинари обсъждаха в „Цар Освободител” пътя на спасителното дело в планината у нас. Любен Телчаров – Пината, Александър Белковски – Белката, Стефан Попов – Графът, Любен Пенев – Пенето. Те носеха в сърцата си спомен от това, което бяха видели да се върши във френските, австрийски, немски и швейцарски планини. Назрял бе у нас плодът за такова дело пред техните очи.

15 декемврий 1933 година е първата записана дата в живота на спасителното планинско дело у нас. Това е денят на „учредителното заседание” на Планинската спасителна служба в София. БТС, БАК и БСС, събрани под стрехата на д-во „Алеко”, сложиха бъдния живот на спасителното дело из нашите планини в ръцете на неколцина: Д-р Л. Телчаров, Д-р Ем. Шаранков, Д-р Б. х. Стамов, Ал. Белковски, В. Радев са посочени за изпълнително тяло. Решава се:
„Да се учреди още тази година Планинската спасителна служба при всички туристични и скиорски съюзи и техните клонове в София”. За посрещане на първите нужди съюзите трябва да внесат 1500 лева, а клоновете – по 500 лева еднократна вноска.
И преди изтичането на тази година се съставя „Проекто-устав на българската Планинска спасителна служба София” и още – „Правилник за спасителните команди.”

д-р Ем. Шаранков, Списание „Български турист” кн. VІІ-VІІІ, септември-октомври 1943 г., статия „Планинска спасителна служба” –. Писана е по повод 10 години от създаването на ПСС.