31.12.2008 г. - Боровец - х. Чакър войвода
01.01.2009 г. - х. Чакър войвода - х. Заврачица - вр. Ченгенечал I (Веско и Никси - до вр. Мустачал/Заврачица)
02.01.2009 г. - х. Заврачица - вр. Мусала - Боровец
Петре, снимките са разкошни... пак е имало акция на ПСС по Томба - червенеят им се екипите
Дидо - то още на снимката с Манчо се вижда, че видимостта почва да куца. Иначе Петре едва ли щеше да остави фотката на мира и от Манчо, и от Маришки чал и от Близнаците и от Мусала...
Бе Дедо Боже си знае - пуснал ми е гювеч за Манчо...много пъти
Докато някои ги брулеше вятърът по върховете, други се размотавахме по горските пътеки. Ето ви една "душевадка" от маршрута:
Агрегатни метаморфози
Скрежинката се беше надвесила над потока и с възхищение се огледаше в повърхността му. Вчера беше обикновена снежинка като всички наоколо, а днес беше толкова красива. През нощта водните пръски бяха замръзнали върху нея в изящна дантела. Първите слънчеви лъчи я осветяваха и тя сияеше. Отблясъците събудиха и камъчетата на дъното на потока и те й отвърнаха с подскачащи усмивки. Слънцето се понадигна и лъчите проникнаха в нея. Кристалната й структура ги пречупваше в различни посоки и така самата тя излъчваше сияние. Вече не се оглеждаше, беше забравила за другите. Тя преживяваше своята моментна същност. Любовта я изпълни и … разтопи. После се отрони и капна в потока, където стана част от цялото. Тя разбираше, че това е едно завръщане и не страдаше. Нейното преживяване остана да трепти в ефира на Земята. Случайни пътници усещаха тръпките щастие и поглеждаха телефоните си с надежда за нов SMS...
За навечерието и посрещането на Н.Г. на хижа Чакър войвода работата е ясна - ядене, пиене, веселба и т.н., снимки бол, така че няма какво толкова да се коментира...
На 01.01.2009 г. кратък преход от х.Чакър войвода до х.Заврачица, последва обяд, кратка почивка и се емнахме по заврачишкото било. Минаваше 14.30 и времето напредваше, така че докъдето стигнем. Тръгнахме към билото и вр.Ченгенечал I по лятната пътека, понеже снега бе малко, имаше едно леко издадено ребро и опасността от лавини бе минимална.
Обедно пристигане в х.Заврачица :
По лятната пътека /при много сняг зимата не е за предпочитане, използва се обиколната зимна маркировка/ към вр.Ченгенечал I. Поглед към Заврачишкото било и първенеца на билото - вр.Мустачал /поновому вр.Заврачица: 2 633м./ На това добре очертано и издължено било има няколко добре обособени 2 000-ни върха, които са особено внушителни откъм долината на р. Марица. Долу в началото на долината се вижда х.Заврачица, покрай която протича р.Права Марица - един от двата главни притока /заедно с р.Голяма или още Тиха Марица/, които малко по-надолу в долината дават началото на р.Марица.
Изкачване към първия връх от Заврачишкото било - вр.Ченгенечал I. На заден план в дясната половина е разположен вр.Манчо /или още Манчовците/. По-принцип вр.Манчо има 3-4 коти, като видимо откъм юг е прилично полегат, докато от север са страховити скални откоси.
И една поредица от снимки с облаци, мъгли и Пирин като главно действащо лице :
От вр.Ченгенечал към долината на р.Марица и хижа Заврачица в долу в ниското :
В далечината: в ляво са Манчо-вците, а в дясно Мусали-те /вр.Мусала и вр.Малка Мусала/, както и вр.Иречек; Това ни бе маршрута за утрешния ден.
Отпред е Кози връх, а зад него - Студеня чал:
Отново към Студения чал и вр.Дено, на фона на развълнувало се снежно море:
На вр.Мустачал /Заврачица/ :
От вр.Мустачал на изток към Белмекенското било и вр.Ибър:
По-пътя назад, радвайки се на залеза:
И последни издихания от залеза над долината на р.Марица и х.Заврачица:
Това бе един великолепен завършек на първия ден от Новата 2009 г., последван от приятна и спокойна вечер в хижа Заврачица. През нощта очаквано времето прогресивно се влошаваше, и по прогноза утрешния ден нямаше да бъде така гостоприемен като днешния. Но както се казва - сутринта е по-мъдра от вечерта. Така че решението ще го бъде ли билния маршрут през Манчо и Близнаците към вр.Мусала щеше да се вземе окончателно рано сутринта.
_________________ Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.
Чет Яну 08, 2009 11:23 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Никси, виж бях отправил едно питане точно за тоя район - пак в Рилския подфорум ... Мое да знаеш нещо
_________________ Бутам след осмата бира
Чет Яну 08, 2009 11:32 pm
Niksi
Регистриран на: 01 Окт 2007 Мнения: 562 Местожителство: софия
Дидо, видях и прочетох за твойто питане още тогава в онази тема...
Ама така е то - като има разни източници, така и данните, и местоположенията на обектите са различни. Особено ако пък се занимават и хора, които не са наясно какво правят.
Хм...затова използвай един източник, да ти е мирна главата...
Така или ще сме където трябва, или ще се нахендрим дето не ни е работа /по вероятно второто../...
Но пък ти си с гпс, та да не те мисля. Аз да му мисля, като няма кой да ме води...
Инак това на по бира по-става, че тук може да падне голямо писане...
По-здрави..
_________________ Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.
Пет Яну 09, 2009 12:57 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
A, GPS-a ти го водиш, не той тебе Иначе източниците ми са топокартата, рилския речник на Живко Радучев и пътеводителя от 60 и някоя си година. Все читави източници са ...
_________________ Бутам след осмата бира
Пет Яну 09, 2009 1:18 am
Niksi
Регистриран на: 01 Окт 2007 Мнения: 562 Местожителство: софия
През нощта времето се обърна и на сутринта бе доста по-зле, отколкото сравнено с вчерашния ден. Една част от хората се отказаха, друга част отидоха до някъде и се върнаха, а трета част решихме да походим, пък по пътя ще го мислим...
В интерес на истинта, макар че прехвърчаше сняг и бе сравнително студено и видимостта бе малка, времето не бе чак толкова зле. За радост, вятъра, който духаше, макар на моменти и силен, бе все още топъл, което не бе за пренебрегване.
Няколко човека продъжихме, като аз, както се получава напоследък, тръгнах последен. Първите тръгнаха в 8, после към 8.30-8.40, а аз към 9.10.
При седловината Заврачица, където се отклонява билната маркировка. На моменти видимостта бе крайно малка, а на моменти се увеличаваше малко повече.
Така изглеждаше този ден - малка видимост, по пътя за вр.Манчо :
Наближаване на една от котите на вр.Манчо:
Манчо-вците...или това от тях, което се виждаше :
Към Маришки чал вече времето се влоши още повече, видимостта намаля, а вятъра се усили, така че и снимки почти няма.
И все пак 1-2 снимки от района на Близнаците:
По ръба на вр.Голям Близнак:
На вр.Голям Близнак:
На Голям Близнак настигнах мойте хора, и после с Веско потеглихме към Малкия Близнак и вр.Мусала, последвани от Пепино и Цецо /от Пловдив/;
Фигури, изплуващи от мъглата :
С едно добро темпо по обяд бяхме на вр.Мусала.
След около час на върха, хапване и почивка, последва бързо спускане по въжето /кой с котки, кой без, кой със снегоходки... / и минаване покрай заслон Леденото езеро, последвано от спускане към х.Мусала.
Такава бе ситуацията около заслона :
Веско и Пепино /трудно се познават, нали.. /
вр.Палеца, обграден от два улея /по единия от който се спуснахме/ :
Тук времето отново се оправи, и ни награди с чудесни гледки към околността.
На хижа Мусала позапълнихме запасите от Вит.Б, и доволни от прехода се спуснахме по долината към Боровец.
Старата и новата хижа Мусала :
Залез над Боровец и долината на Мусаленска Бистрица :
И така, точно на стъмване бяхме при колите и удоволетворени от преживяното поехме към удобствата на цивилизацията...
По-здрави...и до-скитане..
_________________ Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
