Алабак : от Варвара до Юндола и после до Велинград
Отдавна му се канехме на този преход. До Алабашка /някой я наричат Вазова поляна заради паметника на Вазов и справката, че е бил там, както и Алеко/ всичко ни беше съвсем ясно, в детайли. Оставихме си колата във Варвара. Тръгнахме по пътеката с червена маркировка към х.Равно Боре. Видях, че колата ни е 300 м.н.в, а знаех, че ще минем през над 1500 м.н.в. с бивачно оборудване на гърба...
До х.Равно Боре група младежи любезно ни поканиха на "чай, кафе... курбан" - ние отказахме и даже не спряхме, защото от там е най- тежкото качване, почти до Фенера. После вече - айляк! Да ама не! Над Млековица има сечище и пътищата са някакъв кален полигон. Как да е - добрахме се до Алабашка поляна и се установихме на бивак. Чешмата е жив зян! От сега тече "на конец" - не ми се мисли лятото какво ще става! Дебита е 1 литър за 5-6 минути.
Пренощувахме с дъжд през нощта. Сутринта - късмет! Не валеше. Спокойно се оправихме и тръгнахме по билото. Калният път продължи до Бялата вода. Това не е ясно какво е - вили, горско, животни.... От там до Начевото, което е подобно и малко по-нататък е асфалт.
После за х.Кладова се хващат горски пътища и постоянно се набира височина. Снегът се увеличава. Стигаме до Кладова. Наистина е разбита, но според мене е с нов покрив и е напълно възможно да се възстанови. Може би има шанс за хижата.
От там тръгва много стръмна пътека. Чак до вр. Арапчал /Черновец/ 1850 м.н.в. катеренето е доста тежко. Горе има сечище и е трудно за ориентация без GPS - много еднакви разорани нови пътища... нарязани дървета.... спускането е доста трудно. После се хваща страхотна пътека мечта, която стига до заслон "Локвата". Заслонът е разбит и оакан от крави - нищо не става! Снеговалежът се засили много. Продължихме към Антонов кладенец. Оказа се заслон от греди без врата приблизително 3,5х3,5 метра. Пейките покрай стените са много тесни и не стават за лягане. Вътре разпънахме палатката. Чешмата.... същата като на алабашка поляна... да не се повтарям.
Снегът се засили много. Сутринта имаше 10-15 см. Прогнозата се измени- понеделник вместо оправяне - пак дъжд и сняг.
Минахме Юндола и към св.Петка. Първоначалният ни план беше да продължим към Велинград. Поради прогнозата решихме да се спуснем на г.Абланица по най-бързия начин и в 12 ч. да хващаме теснолинейката. От св.Петка, Горна Дъбева, Алендарова..... и се объркахме.... от Алендарова хванахме грешния път и излязохме между Цветино /Абланица/ и Острец .... много тъпа грешка! Влака мина покрай нас и въпреки легендите, че спира, като му махаш - на нас само ни свирна, а махахме отдалеч и правихме умолителни жестове под проливния дъжд... Следващия влак след 6 часа.... до Велинград около 15 км. Ами запретнахме крачолите и пресякохме реката с надежда по пътя да спрем нещо на стоп - уви - не мина нито една кола в наша посока до разклона за Сърница. От там за последните 6 км. ни взе много любезен мъж на име Борис и ни закара до автогарата. Въпреки, че чакахме почти 2 часа автобус, при колата във Варвара бяхме само 2-3 часа по-късно от началния вариант.
Първия ден 18 км., втория 17 км., третия 21км. /+6 с кола/, но най-тежък е първия заради над 1200 метра денивелация. Последните няколко часа вървяхме под непрекъснат обилен дъжд.
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
Браво на вас - голямо приключение!
По маршрутите във велинградския район сигурно много рядко ходят туристи. Хижи, заслони, всичко е мазало и това е плод на безхаберието, беззаконието и местния феодализъм вихрещ се там през последните двайсетина години...
Фактът, че за много хора Родопите не са планина, а някакви си хълмове допълнително допринася за слабата посещаемост...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети