До Манчо през Заврачица

Беше страхотен уикенд! Беше приказен уикенд!

Тръгнахме в 12.30 от Боровец по познатото ни шорткътче (велотрасе) през гората след изоставената шанца. Много е приятно за ходене и съкращава около 20 мин. Иван записа някакъв трак на телефона, но още не го е свалил и не се знае какво е станало.
А в гората беше приказка:

Към Чакър войвода мъглите останаха под нас. Първа гледка в посока Заврачица.

После пак в гората, малко досадно маане, нооо имаше изненади...
Видяхме диви кози на има-няма 5 м. от нас. Вярно изненадахме ги, но и те ни хванаха неподготвени, не успяхме да ги снимаме, много са бързи.
Възхитена от близката среща с козичките, се бях забързала към синкавата светлина отвъд едно от мостчетата, но още със стъпването на него се подхлъзнах и мощно се паркирах на дясната си трътка, като анимационен персонаж. Хем ми стана смешно, хем болеше ужасно. След това стъпването на десния крак беше мъчение, но имаше какво да компенсира болката, така че не се оплаквам.

На хижата успяхме да се занесем по залез:

А там – само ние и хижарят. Много благ човек, прекрасно отношение с подобаваща грижа да ни осигури уют.
Вечерта се пробвахме да правим нощни снимки, но без статив, с подпиране на разни камъни, цигарени кутии, капачаки, и с мижавата техника се получи ... много шум за нищо Laughing

Сутринта беше разкошна, станах рано и си постоях навън час и повече да съзерцавам изгрева:

Ходех от време на време да сръчквам Иван да дойде да гледа, но човекът категорично ми заяви, че не може той да става по-рано, отколкото за работа, и си дремна до 8.30.
После...било яко. Яко, ама изпусна изгревните цветове Laughing

Към 9.30 се затътрихме към билото. Такава рязка граница между есента и зимата не бях виждала.

Имах чувството, че сме сами в цялата планина. Не срещнахме и не видяхме хора. В снега следите бяха само от животни, в далечината от време на време мяркахме по някоя коза. Бяло и златисто, свежо и топло, спокойствие и величие, контрасти...

На Манчо беше брутално яко.
За първи път ми се случва на връх да няма вятър. В средата на ноември можеше да си пердашиш по къс ръкав и къси гащи...

И пак не ми се тръгваше, ама изобщЕ.

Залезът ни свари на финалната права в Боровец и светлината беше изумително розова. Прекрасен завършек!

Всички снимки

п.п. Да си похваля и обувчиците – макар и летни, крачката си ми останаха сухи, въпреки газенето в сняг и стъпването в няколко локви, освен това са много удобни – дори за моите кривундели.

Последната промяна е направена от Petya на Чет Ное 21, 2013 10:20 am; мнението е било променяно общо 1 път

Голямо удоволствие за очите и душата, бравоо!

Много красиви снимки! Браво!

Красиво, много красиво!!! Интересни са тези контрасти есен - зима. Явно този уикенд на много места ги е имало. Хубаво ходене сте направили, браво!

И аз като Ив. Гърбев ще кажа: този уикенд много продуктивен откъм прекрасни снимки. Който и излет да отвориш - красоти и наслади. От вашите за десктопа си избирам Маричините езера.

Благодаря Ви, мили хора!