Заслон Страшното езеро, Страшното езеро и алпийските върхове, около и след тях по веригата - Купените, (малък, среден и голям) Ловница, Злия зъб, Иглата, Двуглав, Орлето, Камилата, Мальовица....... места, които неимоверно биха оставили без дъх (и в пряк, и в преносен смисъл) дори най-опитните и способни планинари, и алпинисти. Района е прекрасен, страховит и величествен. С това изречение може да започне всеки, докоснал се до този прекрасен алпийски свят. Острите алпийски върхове се оглеждат в огледалните води на дълбоките езера, докато в злокобната тъмнина по сенките на непристъпните улеи се отцепват каменни и ледени полета, и се свличат с мощ в долината.
Това е само малка част от това, заради което бих идвал тук отново и отново. Страшното езеро и района са като еликсир за сетивата, пожелавам на всеки да се пребори поне веднъж за тази красота... и да стане свидетел на гледките, с които дарява.
В общи линии планувахме да преспим в заслон Страшното езеро и на другият ден да направим изкачване по алпийските върхове в района. С нощен преход до заслон Страшното езеро се установихме в подножието им, и с железарии в ръце (стативи, моноподи и т.н.) атакувахме кристалното ноемврийско небе.
Пет минутните експонации в комбинация със светещите челници заформиха интересни кадри.
От другата страна заслончето придаваше уютна атмосфера със свещичките на прозорчето и бумкащата печка (добри планинари бяха подготвили клек за печката). Ние разбира се върнахме жеста и набавихме двойно количество за бъдещите посетители, както е редно да се прави и всеки да пренощува приятно, и уютно в студените зимни дни на негостоприемната планина.
Само да добавя че попремръзнахме, никак не се долавя от снимките, но си е студено. Ноемврийските нощи са кристално ясни и още толкова мразовити.
Имахме си компания в заслончето, въпреки че бяхме само нашата компания. Стопанинът г-н Мишок, който се оказа възпитан за да не ни разрови раниците и достатъчно шумен за да ни държи на щрек. Опаковахме се в спалните си чували и задрямахме сладко с чуващият се навън новопоявил се вятър.
Събудих се още в пет..... Мира не ми даваше какво ще преложи утрото и светлината багреща за миг острите зъбери. Безоблачните утрини не предлагат много, но се възползвах и от малкото. Ловница беше заловена как примамва първите слънчеви лъчи. Останалите в заслона се натискаха още по спалните чували...
Следва да преминем по почти цялото било изглеждащо така, което определено заслужава отделна и подробна публикация.
Ааа тоя уикенд и аз май ще мина от там, ако времето е ок
Пази багажа от "г-н Мишок" . Ние му дадохме една филия, че да не направи бели по раниците и екипировката в тях, на сутринта филията я нямаше. Да му се чуди човек. Между впрочем е мишок "нинджа". Дръпнахме масата на метър от наровете, как се е качил по гладко боядисаните и крака през нщта?!?!? Имаше малко моркови и ряпа за салата в една чиния до прозореца и там оръчкал - симпатяга!
Как ви се струва заслона след поредното му освежаване и почистване от групата на Румен Грънчаров ?
А г-н Мишок или г-да Мишоците са много приспособими явно , зимата я карат на стиропор от изолацията и на дървения , само от време на време някой се смили над тях та си остави храната без наздзор , абе и тяхната не е лесна .
Лятото така се разхождаха по леглата включително и върху нас , че почти не мигнах .
Как ви се струва заслона след поредното му освежаване и почистване от групата на Румен Грънчаров ?
А г-н Мишок или г-да Мишоците са много приспособими явно , зимата я карат на стиропор от изолацията и на дървения , само от време на време някой се смили над тях та си остави храната без наздзор , абе и тяхната не е лесна .
Лятото така се разхождаха по леглата включително и върху нас , че почти не мигнах .
Заслонът, след ремонта и освежаването от групата е добре! Да са живи и здрави всички, за труда и желанието им да извършат каквото и да било в тези условия! Относно изолацията, мишоците са започнали да си проправят "коридори" и през новата такава. Не виждам друго решение на проблема, освен всеки, който ходи на там да носи по една таблетка, но както казваш са достатъчно приспособими Наровете са Ок, боядисани са рамките им (гредите). Вратите се затварят добре, печката работи както трябва (не пуши вътре), кюнците мисля са нови. Дано всички допринесем за уюта и чистотата на тези свети места!
След подобаващото размотаване в и извън заслон Страшното езеро, се нагласихме за преход по билото. Цялото било опасващо долината с езерата от Прекоречкия циркус и долината на Мальовишка река, представлява поредица от алпийски върхове, скални прагове и корнизи, улеи покрити с големи и малки каменни полета водещи в ниските части на върховете, и безкарай на брой пропастни участъци.
Изгревът в посока алпийските красоти. Като за безоблачен беше духовно беден, но все пак трябваше да оправдая ранното ставане и да го отчета в картата на фотоапарата. Тъй като не носех статива, а монопода на Николай (изтарикатих се, защото е 2 пъти по-лек, а на фона на общия багаж си беше скатавка) се оказах прецакан. Почна се едно подпиране по скалите и т.н. , което в комбинация с терена ми изигра лоша шега и екстремно събуждане. И без това минутите в пика на цветовете бяха кът, само ми трябваше и да се чудя къде да го подпирам и фиксирам.
В общи линии изцедих изгрева в тези два кадъра, които избрах, после си допих кафето, закусих на две на три, обърнах раницата наопъки за да не би г-н Мишок да се е вмъкнал вътре през нощта и да ми нагризе екипировката, и поехме към връх Попова Капа по ветровитият и заледен склон.
А ето и какво ни очакваше за старт след изкачването на билото. Купените (малък, среден и голям).
Делчо се катереше умело, на места заобикаляхме разни опасно заледени скали, по които човек няма работа, особено ако е без подходящото за целта оборудване.
И излязохме на билото, а то едно слънце озарило долината..... И езерата от Прекоречкия циркус със заслончето, около тях. Изглед от връх Попова Капа - 2704м.н.в.
Малко по-късно терена представляваше това. Тесен ръб, по който пътеката пресича отвесните на места скали. Неогрятият от слънце северен склон се зъбеше ледено, докато от юг си беше здраво лято. И Николай по пътеката. Да му се чуди човек на физическите възможности. Тича ли тичаа, а аз снимам ли снимам.
Я, Делчо и той се задава, по-скоро се опитва да се зададе, имаше доста къдрави участъци, нищо че наглед ги пресичаше ясно изявена пътечка. На места откатервахме, на места се плъзгахме...
А пък на моменти се чудех защо спътниците ми се навеждаха толкова над пропаста.
Скоро изгледа към Мальовица ни откри истинското величие на тази част на планината. Като прешлени на гръбнак се виеха тоновете скална маса и описваха невероятни скални форми.
Изглед към изминатото разстояние. Да бързам да ги изпреваря и снимам, щях да се изпопребия.
Неусетно изникна и връх Ловница - 2695 м.н.в., който се различаваше с по-голямата си и равна площадка. Както и с пирамидите построени там. Най лесният връх от цялата поредица алпийски зъбери до тук и нататък по траверса.
Николай взема проби от "Марс". Гледката не може да се опише, тя трябва да се изпита.
Изглед към връх Злия зъб.
Шеметните скални маси, водещи до отвесни пропасти - връх Злия зъб.
Улеят на Злия зъб пълен с лед и фирнован от студа сняг. Връх Орловец - 2686 м.н.в. наднича с острите зъбери.
Заслон Орловец или БАК, (Български алпийски клуб) както още е известен.
Заслон БАК и връх Орловец - 2686 м.н.в.
По улея към връх Злия зъб. Изглежда страховито, но определено не е чак толкова, в тези условия.
Слизането към Страшното езеро беше далеч по изправящо косите, по "съседен" улей с нестабилни, обледенени камъни, с разстояние между тях скрито от снега помежду им. Е, все пак се справихме. А ето и изгледа към слизането и въпросният улей с червената линия на подхода.
Много добро ходене е станало. А и с тези снимки, сега пак ще мисля кога да се връщам в тази част на Рила Мерси много за споделеното. Дали случайно имаш gps track?
_________________ "...Some people have systemathic approach on nothing..."
Май има нужда от табло за рисуване в заслона. Тъкмо някой ще отрази хубавите гледки на място.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Чет Ное 14, 2013 11:34 am
excalibur
Регистриран на: 30 Юли 2009 Мнения: 700 Местожителство: гр.София
martin555 написа:
А пък на моменти се чудех защо спътниците ми се навеждаха толкова над пропаста.
Неусетно изникна и връх Ловница - 2695 м.н.в., който се различаваше с по-голямата си и равна площадка. Както и с пирамидите построени там. Най лесният връх от цялата поредица алпийски зъбери до тук и нататък по траверса.
[/img]
Според мен на първата снимка е слизането от Ловница...А тази с многото пирамиди е Големия купен...
Иначе както винаго снимките са само за адмирации
Много добро ходене е станало. А и с тези снимки, сега пак ще мисля кога да се връщам в тази част на Рила Мерси много за споделеното. Дали случайно имаш gps track?
Благодаря, гпс трак-а къде да ти изпратя, пиши ми на лични.
А пък на моменти се чудех защо спътниците ми се навеждаха толкова над пропаста.
Неусетно изникна и връх Ловница - 2695 м.н.в., който се различаваше с по-голямата си и равна площадка. Както и с пирамидите построени там. Най лесният връх от цялата поредица алпийски зъбери до тук и нататък по траверса.
[/img]
Според мен на първата снимка е слизането от Ловница...А тази с многото пирамиди е Големия купен...
Иначе както винаги снимките са само за адмирации
Неусетно изникна и връх Ловница - 2695 м.н.в., който се различаваше с по-голямата си и равна площадка. Както и с пирамидите построени там. Най лесният връх от цялата поредица алпийски зъбери до тук и нататък по траверса.
Хубаво е когато фотографа-турист има чувство за хумор.
Пристигнахме по светло в заслон Страшното езеро. За осем часов преход натоварването се оказа достатъчно, за да се нахвърлим на къде що ядене и пиене имаше. Към нас се присъединиха и компанията, с която се засякохме на заслон БАК, нагласихме клек за печката и се телепортирахме в дебрите на друго измерение. Николай хвърли на земята огромна филия хляб, за да не би г-н Мишок да ни се рови из чантите, докато спим и да нагризе храната. Интересно, на сутринта нямаше и следа от филията. Въпреки, че масата беше на разстояние от наровете, на сутринта с почуда установихме мишето присъствие лазило в тъмните часове там.
Събудих се от светлинка в зачервените прозорци, отразяващи интересният облачен изгрев, но спалният чувал шепнеше друго и се натисках в него до към осем. На сутринта пътеката минаваше от тук. С малко другарска помощ и котки преминаването не беше под въпрос, което не пречи да е страховито.
Ето и леда по възловия участък, опитвахме и отстрани, но скалите свършваха със скални прагове.
Завъртяхме през Йончево езеро, на което направихме доста дълга почивка. Слънцето печеше силно, вятъра в ниското беше утихнал, да му се чуди човек - юли ли е, ноември ли?
Даже успях да изгася и спирачките. Не се подлъгвайте, водата е болезнено студена.
Обикновено правим кръгови маршрути с цел разнообразието на подхода и повече гледки. Сега като гледам, ами то се получило не кръг а цяла осморка. Да ни се чуди човек - къде и как сме се въртяли... Има няма 23,55км за трите дни, но с алпийският терен и обледенените на места скали се получи доволно натоварващо.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети