Тоя пирински мерак дето ме държи от началото на годината взе да ми тежи много. Та миналия уикенд стегнах дисагите, качих се на коня и газ към Банско.
Планът не беше амбициозен - да се качим до Банско, оттам по долината на Демянишката река нагоре към х. Демяница, там преспиване. На другия ден - евентуално качване до Василашките езера да се порадваме на гледката и връщане обратно по същия път до Банско. Не съм ходил по тоя маршрут, колкото и лек да е - целта ми беше да проуча пътеката, климатичните условия, да се кача до началото на алпийските части на Пирин и ако позволяваха условията - оооще малко
Нямах никаква информация за това колко сняг има в района, какво е дереджето с лавините, утъпкани ли са доволно пътеките и прочее. Знаете ентусиазираните сводки за това колко сняг имаше над Банско тая година - 130 см го даваха за него уикенд, ама това ще е било след като са мятали 2 часа с лопатата да стане пряспа
-----------------------
И така, самото приключение. За два часа се придвижихме до градчето и вързахме коня над станцията на лифта. Оттам тръгнахме нагоре покрай пътя за х. Бъндерица, радвайки се на гората, въздуха и почти лятното слънце.
При един мост окончателно се отделихме от асфалтовия път и тръгнахме по утъпкана горска пътека. Вдясно от нас Демянишката река лудуваше надолу по камъните - прозрачна и чиста, не особено пълнoводна:
Денят беше слънчев, въздуха - свеж, лек ветрец, абе лято все едно. Снегът си беше отишъл на тая височина и ходенето беше леко:
20 минути по-нагоре минахме по дървен мост и тръгнахме вдясно от речното корито. Пътеката стана по-влажна и усойна. Тук-там започнаха да се появяват и снежни петна, декорирани със сини групи пролетни минзухари:
След около час ходене излязохме на голяма, огряна от слънцето поляна - Тодорова орница? Едва там забелязахме, че сме вървяли по странична пътека нагоре, т.е. - отклонили сме се от асфалта доста по-рано. На поляната срещнахме две жени. Те ни увериха, че пътя до х. Демяница е проходим и нагоре има малко сняг:
Отдъхнахме 10-на минути под сенките на големите смърчове и продължихме по пътя към х. Демяница. От поляната нагоре - над 1400 м н.м.в се появиха първите снежни петна. Ходенето стана малко по-трудно - леко затъвахме и се хлъзгахме в мекия сняг. След около 40 мин стигнахме до моста към местността Юлен. Пейзажа стана по-каменист, на места каменни сипеи надвисваха над пътеката.
След няколко завоя ни чакаше изненада - водопада Юленски скок се пенеше в дерето на Демянишката река, и според табелата беше разположен на 1650 метра, с височина на пада 10 метра. За съжаление внушителната гледка към ревящата маса вода долу беше препречена от борове и сухи дървета и се наложи да сляза по склона (направо геройска постъпка ) за да направя що-годе добра снимка:
Отминахме водопада и продължихме по пътя. Зад завоя се показа зелена дървена барака. Нямаше я маркирана на картата, затова отбелязах мястото - знае ли човек кога ще му се наложи да ползва това несигурно укритие ...
Скоро след като подминахме бараката пътя рязко изви в обратна посока - по 2 дълги около 400 метра серпентини се отдалечихме от реката и се качихме нагоре по склона. Въпросните серпентини са заради автомобилите, те могат да се подсекат по пряка пътека и така да се спести разстоянието. Скоро след серпентините пресякохме Къркъмската река, напълнихме бутилката с ледена езерна вода и продължихме остро нагоре до още един водопад - Демянишки скок - на 1750 метра, с височина на пада отново 10 м. Този водопад беше още по-обрасъл от Юленския скок и не видяхме почти нищо от него, само бученето долу загатваше за буйните води...
Там някъде между смърчовете се показа острия чукар на Газейския връх, осветен от слънцето, покрит с рехав сняг, а скоро след това стигнахме и местността Демянишка поляна - посиняла от минзухари. На поляната има малък нисък заслон без врати и прозорци:
От Демянишка поляна нагоре реката стана по-малка и камениста, снега по пътя - малко по-дълбок и твърд. След половин час ходене стигнахме до дървен мост, направен от солидни талпи и минахме на левия бряг на реката. 100-на метра по-нагоре се върнахме на десния бряг по друг, по-малък мост и задрапахме по склона към хижа Демяница. Хижата ... си беше същата, такава, каквато я помня отпреди 9 месеца
При хижата си беше тежка сянка, но на юг слънцето все още напичаше склона на Газея:
Влязохме в столовата, там ни посрещнаха домакините. Явно рядко виждат хора по това време, поканиха ни на масата, а там - зелена салата, ракийка, по едно време, за кратко, се появиха и пържоли ... Абе любезни хора. Мохабета продължи няколко часа, приказки за планината, стари истории, политика и прочее - както се полага на подобни срещи:
На другия ден се събудихме учудващо късно, казахме по едно добро утро на домакините и тръгнахме нагоре към Василашките езера. За съжаление не беше писано да стигнем дотам - що-годе утъпканата пътека тръгваше южно към Тевно езеро, а отклонението по склона към Василашките езера и Тодорка беше неутъпкано, снега под боровете - мек и след няколко потъвания до кръста се отказахме от мокрото приключение. Поехме нагоре към Тевното, та докъдето стигнем:
Газея вляво, снимам на поразия като японски турист. Подминава ни група от трима души. Пътеката е съвсем размекната, често пропадаме в снежни кухини покрай морените, вижда му се края на снега явно...:
В далечината се вижда Мозговишката порта и снежните склонове преди нея:
Ива и Големия типик на заден план:
Аз успях да вляза в кадър:
Стигнахме до улеите при Големия типик. Там срещнахме отново тримата банскалии. Един от тях сподели, че улеите са лавиноопасни и единия от тях дава лавина всяка година, миналата дори стигнала до дерето и прехвърлила реката. Улеят беше натежал от сняг, изгледахме го подозрително, решихме да спрем на лека почивка и да поемем обратно към хижата и Банско. Някак си не ми се тръгваше от това райско място, но няма как, сивото ежедневие ни задължаваше да се върнем обратно
Няколко панорами от долината:
Газея :
Газея, Мозговишката порта в средата и Големия типик вдясно:
Същото в по-едър план:
И един финален кадър на Газей в далечината, на връщане:
Последната промяна е направена от dido на Пон Авг 23, 2021 12:34 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Ей, чудесни снимки! Хубави панорами! Още ми се ходи на Газей, още от миналата година де!
Дидо, много лятно го раздавате с облеклото бе! Наистина ли беше толкова топло? Аз на доста по-ниско зъзнах с вдигната яка и нахлупена шапка...навсякъде където на сянка духаше вятър.
Нед Апр 29, 2007 9:59 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Много топло си беше горе на открито, а и долу на ниското. Абе лято си беше него ден направо.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети