Регистриран на: 02 Юни 2013 Мнения: 394 Местожителство: София
На Витоша-в търсене на подстъп към Момина скала (несериозн:)
Във вторник със Стефан Илиев потеглихме от Княжево към Бояна по обиколната нископланинска пътека.Беше някъде около 9.00 ч.Времето беше хубаво за разходка и не толкова хубаво за снимки.После ще видите как цветовете бягат от снимките ни и само когато Райчо благоволи да се усмихне се получава някаква палитра.Тъй като снимките са следствие на прелялите от багри души, хич и няма да го споменавам повече това
Първата изненада беше тази чешма - такъв дебит на чешма на Витоша за първи път виждам.Кефи отвсякъде
Това е мястото, където се разделя пътеката към хотел Копитото, към Бояна и към Момина скала.Ние хванахме пътечката за Момина скала, на картата на Домино е черен път, но вече не е и той ни изведе до охранявана зона, оградена с ограда и бодлива тел (на кратко Зоната).Ние продължихме покрай оградата, вече се изкачвахме нагоре по билото на ...как да го нарека, хайде ридче, на картата отбелязано като Скакавица.Наклонът е голям, не става да говориш и да се изкачваш, но е земя, а не скала.И стигнахме до място, от което можехме да погледнем към ...Момина скала.
Е, подминали сме я, но не се върнахме.Оставихме за друг път.Така както е разположена, най-вероятно Зоната обхваща и достъпа до нея, иначе що народ щеше да я полази Тъй като покрай оградата на Зоната се виждаше утъпкано, може пък и да има все пак някаква възможност за доближаване.За да правят картичка и за да се виждат хора върху скалата, била е посещавана...
Ние продължихме все в същата посока нагоре и на юг, към крепостта Батил и връх Момина скала.
Очаквах някаква основи поне, но освен един вдлъбнат кръг от пръст и камъчета покрай него нищо не подсказва, че там е имало крепост.Но мястото е хубаво - с гледка към Копитото и към отсрещния склон на Боянската река.
Ето по този "рид" пък минава пътечката за Копитото, но не се вижда.
И така продължихме да се разхождаме по Скакавица и стигнахме една красива поляна с хубав изглед към Камен дел.В южния край на поляната има табелки, поне за три пътечки.
Двете наляво водят до Боянската река, третата не си спомням.Хванахме по полегатата, при която нямаше да катерим отсрещния склон на Боянската река и минахме по едно дървено мостче. Имаше малко живописно водопадченце.
Красиво е, но фотографът хич го няма
Решихме да отидем до х.Момина скала.Имаше няколко работници, които нещо ремонтираха около нея.
Иначе беше тихо и златно-есенно.
Обядвахме на поляните и тръгнахме към х.Планинец.Времето напредваше и не ми се замръкваше, нищо че Стефан беше подготвен и за такъв вариант
Вървяхме малко по пътя, който е за Копитото, кулата и после по пътеката към Княжево.Така всъщност се оказахме на съседния "рид" от сутринта и зад самата кула.
Есента е един разточителен художник
Без спортни прояви и с едно леко озорване само в началото(щото аз не млъкнах), си направихме една хубава разходка в есенните пазви на Витоша.Тя както винаги ни разкри нещо ново и остави нещо за откриване за следващия път
В Княжево бяхме в 18.00ч.Нямам навика да си гледам часовника, кога тръгвам, колко почивам, но покрай Стефан започнах поне от време на време да го правя, за да дам някаква ориентировъчна информация, ако някой реши да минава по същия маршрут.
Дано този път всичко се получи с темата, че наистина ми се отщя да пиша и да публикувам, голямо преработване падна.
_________________ Всичко е възможно.
Последната промяна е направена от Liubitel на Пет Окт 11, 2013 4:38 pm; мнението е било променяно общо 5 пъти
Как нацелвате вече хубаво време за такива разходки? Всеки път след като се консултирам със sinoptik.bg и набележа ден да се кача следват някакви дъждове и ме отказват безславно...
Re: На Витоша-в търсене на подстъп към Момина скала (несерио
Liubitel написа:
Дано този път всичко се получи с темата, че наистина ми се отщя да пиша и да публикувам, голямо преработване падна.
Aaa, такива неща недей да хротуваш. След като е направена най-трудната първа крачка не бива да се отказваш. Споделяй излетите и походите си и в бъдеще.
Поздрави!
Виж ти, и на Витоша имало Момина скала!
Абе тия моми едно време само от скалите са скачали, това национален спорт ли е било?
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Съб Окт 12, 2013 12:03 pm
negat1ve
Регистриран на: 24 Авг 2011 Мнения: 45
Студено ли е сутрин, в смисъл като вървиш? Ветровка без подплата, лек полар и лятно термобельо работи ли за тези температури? Голяма мъка ми е да нацеля правиланата комбинация от дрехи за преход като захладнее - или подгизвам от пот ако се облека по-дебело или ми е хладно...
Съб Окт 12, 2013 3:27 pm
Liubitel
Регистриран на: 02 Юни 2013 Мнения: 394 Местожителство: София
Ами дрехите са нещо толкова индивидуално...когато аз съм по къс ръкав около мен всички са с дълъг...Нямам специални дрехи за планина - обикновени памучни тениски, имам едно тънко поларче , но е без качулка и не ме кефи много, памучни суътшърти и обикновено есенно яке, бивше градско За Витоша стават, за по-висока планина имам една много тънка но вълнена блуза - върши работа.Проблемът при мен е по скоро като спра да вървя, тогава ми трябват дрехи, иначе вървя ли - ако е слънчево съм по къс ръкав, ако духа - лек суътшърт. Термобельо не понасям, може бие ако е вълнено ще ми е добре с него, но надали.Зимата не ходя на планина, освен по Витоша, когато е проходимо и тогава повечето време с блузка, толкова тънка колкото и лятна тениска, но с дълъг ръкав.Екипировката със сигурност е хубаво нещо, стига да имаш пари да си я купиш.Баба ти сигурно все с мембрани е ходила Не съм против тях, но става и без тях.А и без пот не може...за съжаление.На този излет пак бях с къс ръкав и пак бях вир вода.И да, пробвала съм дишащи и не знам какви си тениски, с тях съм още по-зле.Събличаш се, обличаш се, това си е - турист
_________________ Всичко е възможно.
Нед Окт 13, 2013 9:38 am
Liubitel
Регистриран на: 02 Юни 2013 Мнения: 394 Местожителство: София
Вчера отново се опитах да стигна до Момина скала.Реших го съвсем инцидентно.Бях тръгнала за Черни връх от Княжево като смятах да мина покрай Владая и Игликина поляна през Златните мостове и Кумата, но като стигнах Белята вода реших, че ми се изкачва през Копитото по Раковец.Като стигнах Раковец реших, че ще мина през Бояна и стигайки отбивката за Копитото ми хрумна, че трябва да се провери дали не може все пак да се стигне до Момина скала вървейки покрай оградата на забранената зона.
Вървейки покрай оградата стигнах до ето това място.
Минах встрани, надясно, за да огледам къде по точно се намирам спрямо Боянската река и излязох на едно красиво местенце, от което се виждаше Момина скала доста долу и вляво, и доста далеч.Горе долу и предния път със Стефан Илиев излязохме тук, но малко по нагоре в посока водопада, в случая надясно от оградата на забранената зона.
Върнах се и се зачудих да мина ли по дънера или не.Не се бях обадила на никой накъде съм тръгнала, бях сама.... като ще се насаждам като ряпа в някакви неприятности(евентуално), поне да имаше някой който да ме издърпа от тях или поне да информира, който трябва за да ме издърпа....Бая се чудих честно казано, но реших, че ще има трети път, стига да стои дънера, че по този баир таквиз тежки неща няма да мъкна, може да съм туристка-авантюристка, но не и шерп
После малко глиганинг към Батул, а оттам по билото на Скакавците към Боянския водопад.Само че аз нещо много наляво към реката хванах посоката и стигнах до едно място където стана стръмно, залесено и трудно за вървене=глиганинг отвсякъде и след като няколко пъти се изхлъзвах по ланската шума и дребен камънак и едва не си изкълчих глезена, се ядосах на себе си, защото имах много тежка работна седмица и не беше целта на разходката да се мъча, а да се наслаждавам лежерно на природата и движението, та хайде обратно към Батул.Хич не обичам да се връщам още повече, че бях минала половината път до водопада.Реших, че ще хвана по вдясно по билото на Скакавците, по към кулата и пак тръгнах. Имаше нещо като пътечка, нещо като че утъпкано, но скоро пак се загуби и пак напряко през треволяци, шума и паднали клони, в един момент се появи „пътечка“, която водеше в дола вдясно от мен и всъщност вляво от кулата.И на мен ми хрумна гениалната идея ))) да прекося потока в дола и да хвана пътеката за Копитото, че ми писна от глиганинг. Речено – сторено.Получи се много лесно и бързо, не очаквах пътеката да е толкова близо до Батул. Останалото е наистина лежерно и мързеливо ходене, но така и не отидох нито до Черни връх, да си видя Рила-та, нито до Камен дел. Бях се уморила и не ми беше до спортни изпълнения,щото такива щяха да са за мен, ако се бях изхвърлила да изпълнявам несъобразените с възможностите ми в момента, желания да се покача на някоя висока точка на Витоша.На връщане минах по Раковец все пак и се порадвах на хубавите туфи от цветя, които украсяваха пътеката.Хубав ден с хубаво ходене.
Малко встрани от темата – видях балон в небето над София, как ли не си настройвах апарата, не можах да направя хубава снимка, някой знае ли нещо за този балон?Може би се предлага вече летене с балон тук?
_________________ Всичко е възможно.
Нед Май 25, 2014 9:50 am
natchobg
Регистриран на: 04 Ное 2008 Мнения: 107
След разходката ми вчера из района реших да поизтупам малко прахта от темата на Любител за Момина Скала.
Накратко, планът беше да тръгна от Бояна, да се кача над Боянския водопад, да пресека реката, да се кача на полянката под хотела на Копитото и оттам да се пусна по добре обозначената пътека от bgmauntains към Момина скала и Бояна.
Първата част на плана (до поляната) мина без изненади, водопадът беше на мястото си и работеше под пълна пара (22/05/2020). От полянката, благодарение на GPS "нацелих" началото на пътечката, която би трябвало да води до Момина скала. Пътечката едва личи, но все пак се следва. Около кота 1225 тракът от bgmauntains прави рязък завой посока югоизток (надясно, ако се спускаме надолу), аз го подминах и се върнах и започнах да търся отклонението. Такова няма. Тракът е грешен. Помотах се, мястото е диво, а надолу по реброто, което следвах досега, според картата пътека няма. Все пак реших да продължа да се спускам по реброто надолу, защото тук там имаше остатъци от пътечка.
Някъде около кота 1075 пътечката сви на дясно и след секунди излязох на въпросната пътека (трак), отбелязана на bgmaintains. Пътеката беше широка и ясна, няколко метра по надолу зави рязко на ляво (запад), посока Гушева бара и като погледнах gps, разбрах че отново съм загубил трака. Върнах се малко, свих 20 метра настрани и на кота 1050 имаше полянка със скала и прекрасна гледка на запад, към отсрешния рид на Копитото.
Все още решен да намеря Момина скала се върнах посока изток, продължих по трака, пътечката съвсем изтъня и ме изкара на обзорна скаличка над Боянска река (кота 1045) . Това място е обзначено на kade.si с фотоапарат. Нещата с по-нататъшно търсена на пътеката загрубяха, показаха се едни отвеси, в които не ми се влизаше) и реших да се връщам, примирен с мисълта, че Момина скала няма да я бъде този ден.
Върнах се, хванах добре очертано дере (пътека) посока Гушева бара, видях и първите пирамидки и се успокои, че дори и без пътека ще се върна в цивилизацията. Слязох на Гушева бара, местността там е разкошна и оттам надолу нищо интересно до паркинга в Бояна.
Сега като гледам трака си и картата kade.si, продължавам да се чудя къде (кое) всъщност е Момина скала. Според картата, трябва да съм минал почти до нея, около кота 1067, сега си спомням че май имаше огнище, но мястото не беше нищо особенно, без гледка или каквото и да го оприличава на връх. Моми също нямаше
Тук има линк към скрийншота от пътеката, която явно не съществува, с двата фотоапарата и Момина скала.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
