Спомени от едно време

Намерих я из старите кашони в мазето още съм бил в пелени по времето на тази книжка но на брат ми му навя много красиви спомени като му я показах
затова реших да я споделя и с вас сигурно по старите планинари-туристи са я имали

_________________
Много са пътищата който водят към Бог един от тях е през планината но го знаят само тези който завинаги остават там

И аз си я пазя моята от детството. Има много интересни обекти , но най-култовия е под номер 100 :
Посещение на образцово ТКЗС (АПК) по избор ?!? Very Happy

Dido_ написа:

Намерих я из старите кашони в мазето още съм бил в пелени по времето на тази книжка но на брат ми му навя много красиви спомени като му я показах
затова реших да я споделя и с вас сигурно по старите планинари-туристи са я имали

Имам един спомен свързан с тези книжки.
Може би е било1976,77.година,семейно отиваме на ,,поход"из Пирин,като на хижа Вихрен ще сложим нужният печат,
та оставяме Москвича докъдето стига асфалта и на горе пеша.Само че мен ме домързя да качвам нагоре и изврънках от баща ми че уж да пазя колата и съм малко контузен та останах .
Семейството оборудвано с раници ,,то за какво ли им бяха,ама тогава модата беше такава"дръпнаха яко нагоре а аз си паля цигара от цигара,наслаждавам се на топла лимонада,гледам колоната от туристи и се кефя.Обаче по едно време гледам в жабката на колата се показват настоящите книжки.Е,като си представих физономията на баща ми като установи че са останали долу,а по принцип аз отговарях за съхраняването и отговорността за печатите,лошо ми стана.Та зарязах си кефа и газ нагоре по баира изпреварвайки ги .
И след толкова години още помнят с какво спокойствие съм им подал книжките заявявайки че от половин час ги чакам.Само че в бързината моята остана в колата и до ден днешен няма печат Very Happy