Регистриран на: 21 Сеп 2012 Мнения: 296 Местожителство: София
Два дни около Вазов
Миналата събота и неделя се разходихме из района на хижа Вазов, като пак използвахме хубавото време на макс. Качихме се с колата с до ВЕЦ Калин от Пастра, мога да кажа, че пътя си е същият, какъвто си го знам. Никой от форума не отговори на въпроса за пътя, така че потвърждавам: Немските инженери немат нищо общо с наште подобни, включая и себе си (и хидроинженерите разбира се). На ВЕЦ-а пазача ни обяви за луди, вместо да се качим до язовира с колата, да я оставяме при него . На другия ден, на връщане го заварихме на Винтчето да прави барбекю, и като ни видя още един път ни каза, че не сме добре, щом ще слизаме пеша до ВЕЦ-а. Не знам обаче, дали животните ни обичат или какво, но едното му куче мъжкото, ще го нарека Рошко, цял ден маа с нас до х.Вазов. Това не ни е за първи път да забираме чуждите кучета, ще си купя вече кучегон. От ВЕЦ-а се качихме на язовира, минахме по стената, за кой ли път се възхитих на труда, уменията и усилията на хората, градили това уникално съоръжение за времето си. Заради кучето , което беше с нас, отвреме на време събирахме овчарските кучета около язовира, а той Рошко плътно се лепеше до нас. От стената на язовира направихме един кръг през безименната кота 2588м (на някои карти това е по-ниската кота на Голям Полич), към голям Полич и Винтчето, и след това към Калините. Малко преди Голям Полич времето се поразвали, мъглите позакриха малко от езерата, и това никак не ни допадаше. Все пак успяхме и да направим снимки към Воденичарските езера и към Кривите, а на Винтчето заваля. Въпреки времето, тръгнахме към Калините, на два пъти започваше да вали, но за малко. Така обиколихме и двата Калина и заслизахме надолу към хижата. В плановете беше и третият Калин (безименнен) по Джембевски рид, но се отказахме да отидем до него. Надолу изсветля, и помен от лошо време нямаше вече. С приближаването към хижата си мислехме какво ще стане с Рошко, хижарското куче Кабир не е шега работа, а нашият пес смело вървеше към хижата. Е, запознаха се, Кабир му ръмжеше доста, но не го нападна, поне пред нас. По-късно вечерта Рошко беше изчезнал, предполагам че овчарката го е прогонила. На хижата имаше доста хора, изкарахме си екстра. Спах като заклан, на сутринта имах нужда от половин часов сеанс пред хижата за разбуждане. Времето в неделя беше страхотно слънце и лек ветрец. Качихме се на Отовица, място уникално и завинаги неповторимо. Там се отпуснах, и половин час съм гледах и вдишвах от красотата на Отовишки връх. Атанас се оттърча по Отовишки рид, за да снима седемте езера, от мястото откъдето се виждат повечето от езерата. След това се разходихме по билото към Сейменски камък, за да видим Отовица в цялата и красота. Слязохме по диагонал към хижата, беше доста стръмно, но пряко. На хижата хапнахме една супа, починахме и тръгнахме към Винтчето. Покрай Калинските езера кравите са в изобилие, и за да не кажете че си измислям, мисля че видях, и на какво викат луда крава . Една крава се отдели от стадото, което пасеше под Големия Калин и вървя пред нас сама, чак почти до пътя под Винтчето, като мучеше непрекъснато. Може да си е загубила телето ,кой знае . На Винтчето отново се опита да завали както предния ден, даже дъжда развали барбекюто на пазача на ВЕЦ-а и неговите приятели, и те се изнесоха надолу. Смъкнахме се вече уморени след около 2 часа по бетонния път и накрая бяхме на ВЕЦ-а. В Рила направихме една хубава почивка на биричка и тоник
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. На другия ден, на връщане го заварихме на Винтчето да прави барбекю, и като ни видя още един път ни каза, че не сме добре, щом ще слизаме пеша до ВЕЦ-а. Не знам обаче, дали животните ни обичат или какво, но едното му куче мъжкото, ще го нарека Рошко, цял ден маа с нас до х.Вазов. Това не ни е за първи път да забираме чуждите кучета, ще си купя вече кучегон. От ВЕЦ-а се качихме на язовира, минахме по стената, за кой ли път се възхитих на труда, уменията и усилията на хората, градили това уникално съоръжение за времето си. Заради кучето , което беше с нас, отвреме на време събирахме овчарските кучета около язовира, а той Рошко плътно се лепеше до нас. От стената на язовира направихме един кръг през безименната кота 2588м (на някои карти това е по-ниската кота на Голям Полич), към голям Полич и Винтчето, и след това към Калините. Малко преди Голям Полич времето се поразвали, мъглите позакриха малко от езерата, и това никак не ни допадаше. Все пак успяхме и да направим снимки към Воденичарските езера и към Кривите, а на Винтчето заваля. Въпреки времето, тръгнахме към Калините, на два пъти започваше да вали, но за малко. Така обиколихме и двата Калина и заслизахме надолу към хижата. В плановете беше и третият Калин (безименнен) по Джембевски рид, но се отказахме да отидем до него. Надолу изсветля, и помен от лошо време нямаше вече. С приближаването към хижата си мислехме какво ще стане с Рошко, хижарското куче Кабир не е шега работа, а нашият пес смело вървеше към хижата. Е, запознаха се, Кабир му ръмжеше доста, но не го нападна, поне пред нас. По-късно вечерта Рошко беше изчезнал, предполагам че овчарката го е прогонила. На хижата имаше доста хора, изкарахме си екстра. Спах като заклан, на сутринта имах нужда от половин часов сеанс пред хижата за разбуждане. Времето в неделя беше страхотно слънце и лек ветрец. Качихме се на Отовица, място уникално и завинаги неповторимо. Там се отпуснах, и половин час съм гледах и вдишвах от красотата на Отовишки връх. Атанас се оттърча по Отовишки рид, за да снима седемте езера, от мястото откъдето се виждат повечето от езерата. След това се разходихме по билото към Сейменски камък, за да видим Отовица в цялата и красота. Слязохме по диагонал към хижата, беше доста стръмно, но пряко. На хижата хапнахме една супа, починахме и тръгнахме към Винтчето. Покрай Калинските езера кравите са в изобилие, и за да не кажете че си измислям, мисля че видях, и на какво викат луда крава 
