Семково - Бричебор - Р.манастир-х.Македония-Семково

Поради многото неясноти около транспорта до или от Семково, решихме да си организираме кръгов маршрут с главна цел - рида Бричебор. Пристигнахме около 11ч. в курорта Семково и си паркирахме МПС-то до една група бунгала малко след х-л "Бор". 30 минути до хижата и нагоре към "Горни куки". Само да спомена, че там точно след водохващането маркираната пътека изглежда доста неходена - наложи се да пропълзявам с раницата под клека /имаше следи де, но май само глупаците с GPS-и минаваме от там/. Имам усещане, че има някаква алтернатива точно над водохващането и затова старата маркировка е изоставена. Много скоро пътеката пак стана отлична.
Стигнахме до Канарата без да срещнем никого.... през август!!!! Подсякохме Канарата и покрай Зъбците се спуснахме на Синьото езеро. Там имаше 3-ма рибари. Махнахме се по-далеч и се настанихме за нощувка. Сутринта бързо излязохме на Мермерски преслап и "захапахме" Кьоравица. Оказа се лесно качване. Наближихме Рилецкото било и онемяхме от красота. От ляво Мермерите, ниско долу - приличащото на сърце Мермерско езеро. От дясно Смрадливото езеро и вр. Рилец над него. Вървим по скалистия /но широк и безопасен/ гребен и се ахкаме. Минаваме над Джемдемския циркус с няколкото езеца и чудни полянки край тях. Изкачваме се на Теодосиев караул и виждаме оранжева палатка на Дядо Тодорова чешма. Пристигнахме и видяхме човека, който се е установил там. В този момент то прочистваше кладенчето, защото се било затлачило. Сега вече пак е хубав и надежден източник на вода по пътя. Минахме Дъбрава, Баба, Чаушка чука и започнахме да слизаме към Бричебор. Там има горял клек и хвойна. Надолу /на юг/ се виждат и горели дървета.
Освен човека на чешмата, целият ден не срещнахме нито един турист.
Първоначалния план беше да се спускаме в зоната за отдих Бричебор и да нощуваме на палатка. Изведнъж решихме да ядем кисело мляко на Рилския манастир и завихме по следата в GPS-а. Първите 200-300 метра бяха кошмарни - ужасен наклон, никакви следи от пътека, паднали дървета, хлъзгави иглички.... Викам си "прекарахме се или се объркахме". Обадих се по телефона на Ивайло от СТ и го питах той от къде е слизал. Като чух отзивите му за "пътеката" дето няма пътека разбрах, че сме на правилното място Smile

Веднага след това с резкия завой на изток пътеката си пролича и се оправи. Стигнахме до РМ - удивително малко хора, но имаше надпис "Без резервация места няма". Ние обаче бяхме много изморени да опъваме палатка и се пробвахме. Оказа се, че все пак за нас 2 места се намериха /след суетене, потропване на ключове, звънене по GSM, проверки на потвърждения на резервации и т.н. лека шетня/.
Пътят по Илийна река и после по Радовичка река - всички го знаят. Горе по малинажите всички връхчета на малини са изядени - аз знам от кого. В потвърждение видяхме и следа в калта. Пътеката е доста разширена и в по-голямата част вече е път достъпен за джипове. Горе е пълно с боровинкари от Белица. Не знам къде толкова ходят, но ние пред хижа Македония просто се оядохме на боровинки. Туристи... срещнахме 1 да се спуска.
В хижата хапнахме много вкусна леща и бързо се прибрахме в палатката точно преди да започне силния дъжд със силен вятър. Гръмотевиците тряскаха надалеч - над 3 км. После валя още 2 пъти през нощта.
Сутринта около 30 - 50 човека от Белица минаха покрай нас за боровинки. Колите им бяха до водохващането над Динков дол. Ние минахме през крави и кучета, разминахме се с парковата охрана /които надменно не ни погледнаха от НИВА-та, а камо ли да отвърнат на нашия поздрав/ и така за 3-4 часа си стигнахме до колата.
Прекарахме чудесни 4 дни в Рила. Времето не беше добро за снимки, гледки все пак имаше. Много малко населена е тази част от планината дори и през август.

Мдам, пътеката дето я няма сте я хванали точно Laughing

Ние по Радовичка следи от мечки не видяхме, само нещо трошеше клони малко над Илийна, но се направих, че не му обръщам внимание. Малини също нямаше (15 август) Crying or Very sad

п.с. между Рибни и Македония и ние никого не срещнахме! Shocked

_________________
www.summitsweb.com

Браво, браво, екстра е кръгчето! Very Happy

Мястото на първата нощувка ми е на сърце. Кога са били тези 4 дни?

Ние бяхме на Семково в една вила зад Техническия на 20 и 21.08. на „мероприятие”
и по-далеч от гората не стигнахме. Laughing

А малините по Динков дол видя ли кой ги яде? Laughing

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

22.08-25.08 беше кръгчето. Имаше само на едно място следи от мечка, не много големи, където пътеката край Радовичка река става нещо като речно корито с обли камъни за около 100-на метра. В горния край на този участък имаше 2 следи. По случайност не бяха затъпкани от мотористи, АТВ-та и пеши туристи. На другите места, на които имаше кал - нямаше.
В Динков дол е пълно с крави и кучета. Говорих с единия кравар. Той твърди, че миналата година мечка му е изяла 2 телета. На един друг "по-нагоре", "от другата страна" 30 !!! Аз се усъмних и взех да разпитвам и ... да не го предавам цялото, но накрая му казвам - абе то това повече на вълци ми прилича, каквото съм чувал, а той вика - ами може и вълци да са - аз не съм го виждал... т.е. не стана съвсем ясно дали неговите телета от какво са нападнати, но все пак си мисля, че много се приписват на мечките, че да вземат обезщетение от парка. Но това са си мои подозрения.... А това, че му нападат стадото - ами кучетата му като са горе на хижата и гледат какво да откраднат от туристите... - кой му е виновен Smile

Хората преди си стояха в Белица, че имаха работа!

Овцете пасяха и боровинките.

Кучетата не стояха по хижите, щото имаха дажба от АПК-то.

Кравите пасяха по Узуница.

Вълците си стояха зад кльона в Гърция.
Мечките си ядяха малините на Динков дол. Home Sweet Home

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.