Карлово-х.Добрила-вр.Амбарица-Сопот

8 човека Иван, Вальо,Ферди и още няколко тръгнахме за Добрила през Карлово.
Пламен К, Мартин и една девойка тръгнаха от Сопот, понеже нямаха снегоходки.
Колегите после ще пишат, предполагам. Very Happy

Последни приготовления на улицата в Карлово към 11,15 в събота:

И газ нагоре:

Първи сняг:

Първа бира Very Happy

:

.JPG" />

Поглед към Равнец. Времето беше предимно мрачно:

Назад към Карлово:

Напред към далечната цел:

Вальо на фона на Равнец:

Съвсем се смрачи, времето напредваше:

И в последния момент, преди да падне мрака, имаше награда залез Very Happy

Следващите 4 часа не съм снимал, понеже бедствахме по реброто към Амбарица, на челници, със снегоходки и силен вятър. Раницата ми все повече натежаваше. Най тежките неща се оказаха котките, едно помело от 1,320 кг и шишето с водата. Малко прекалих с багажа явно.Въпреки умората към 8-я, 9-я час бъхтене, вървенето по склона на Амбарица сам, виждайки само силуета на върха и някакви проблясвания на челниците на тези пред теб (с 30-40 мин преднина) беше и някак си релаксиращо.

Към 21.00ч пристигнах в Добрила. Някои бяха стигнали към 20.00ч.

Следва.

Емо, сън не те е хванал да напишеш темата. Много хубави са станали снимките, особено тези с падащите лъчи. Добре, че все пак взехме решение да налазим пътеките от Сопот, че и ние щяхме да победстваме с Пламен и Катя. Аз ще се отчета по-късно - нали го давам 'фотограф'. Снимката дето Вальо пие бира и снега покрай него фучи е

. Аз направих подобна, само че с 2 кончета на един баир и сняг, за разлика от него обаче, те видимо се мъчиха Smile

! Помелото беше много вкусно, само който не е носил такъв товар не знае какво е изспуснал. Поздрави!

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

	ZCEZBPM написа:
	11:15 часа Ставайте по-рано бе поспаланковци ! Откъде точно минахте ? Има някакъв немаркиран път през връх Сакарица на картата.

От там, през Сакарица. Само че е маркирана лятно. Ще качим трак днес-утре.
Аз иначе станах в 6,00, но докато забера хората, пътя беше кофти, после ядене на банички в Сопот, пазараене в магазин в Карлово и ей го на 11,30 час на тръгване. Very Happy

Много форумни сте се събрали. Бая късничко сте тръгнали, ама иначе нямаше да хванете егати залеза от Илертията.

	ZCEZBPM написа:
	Откъде точно минахте ? Има някакъв немаркиран път през връх Сакарица на картата.

Пътеката през Сакарица си е маркирана в зелено до Залъмовото кладенче. После продължаваш по реброто и излизаш на амбаришкото ребро, малко под върха.

	Драка написа:
	Пътеката през Сакарица си е маркирана в зелено до Залъмовото кладенче. После продължаваш по реброто и излизаш на амбаришкото ребро, малко под върха.

Абе маркировката си е доста символична дори и лятото-особено преди Сакарица направо я няма-после преди Залъмица даже 1-2 кола са бучнали.. Very Happy

Ама хубаво сте си победствали де...Поздравления!

	Emil написа:
	Въпреки умората към 8-я, 9-я час бъхтене, вървенето по склона на Амбарица сам, виждайки само силуета на върха и някакви проблясвания на челниците на тези пред теб (с 30-40 мин преднина)

Звучи, сякаш са те изоставили пред умиране, без сили и затрупан до кръста в снега. Cool

Ето и моята версия на това качване.
Тръгнахме от колите в горния край на Карлово в 11,40ч. (Доколото си спомням, Вальо отчете към 1800 метра денивелация до билото.)
Въпреки не малката група се движехме доста стегнато нагоре и сякаш неусетно набрахме височина.
Към 1600 сложихме негоходките. В гората се беше задържал доста сняг и се затъваше на места и с тях. Емо обаче нямаше щеки, както се разбра после, нямаше и опит в ходене със снегоходки, а на всичко отгоре се оказа, че снегоходките му са малки за теглото му. Абе измъчи се сериозно.
Залезът ни хвана малко преди да достигнем лятната пътека Добрила - Левски. Цветовете изглеждаха поразително. Облаците се бяха захлупили над главите ни с едно почти нереално тъмно синьо, отблясъците на снега станаха оранжеви.
Тъй като носех подарения ми от Дядо Мраз двукилограмов статив, нямаше как да не го разпъна. Останалите продължиха нагоре. Мотах се доста време там, пих ракия, все се надявах да се случи чудо покрай залеза, но визуалните ефекти изчезнаха внезапно заедно със слънцето.
Подпалих крачката да гоня другите и след като излязох от гората покрай колибата (Залъмово кладенче), какво да видя!? Върволицата се проточила по лятната пътека Shocked

Беше почти тъмно.
Добре че някакъв овчар си беше оставил гегата край колибата. И се почна едно тичане по склоновете и едно крещене (на ум, че нямах дъх да си отворя устата) ... В крайна сметка редицата челници се заниза в стройни серпентини към Залъмца.
Последните изоставаха чуствително и често спирахме да ги изчакваме. Заради вятъра обаче, първите междувременно започваха да се оплакват, че са замръзнали и бързаха да продължат. Последните пък на свой ред спираха да почиват.
А то ръбчета едно хубаво - почти отвесно от изток. Ние с Ферди като най-смели и най-здрави вървяхме напред и жулехме ракия. Много яко беше. Че и по устав Smile

Една снимка на част от групата слизаща по Залъмца, преди да започне да се катери в посока Амбарица. На фона на светлините на Карлово.

Ванка, интересно ми е да ти видя кадрите от ден втори и Амбаришкото ветрораздаване. Аз там нацелих 3 секунди, в които вятъра отнесе мъглата, беше меко казано - 'уникално'. А от залеза да видиш какви са цветове, при нас се случи гледка във всички посоки, а при вас явно само в една, поне така мисля, в предвид разположението на Залъмца Smile

! Към Вежен хванах и син час. Устава почти го зпазихме, изключваме графата по тъмно Smile

!

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

То аз доста напусках във фейсбука - каквото ми се стори интересно набързо. Но сякаш има и още.

Хайде и аз да се запиша, както се казва по ред на номерата Smile

!
Хубаво ходене, здрава компания, изгреви, залези, бедстване - спазихме устава на Ванката Smile

!
При нас началото бе монотонно, но емоция не липсваше.

Сопотския водопад на Манастирска река.

Офроудъра Пламен К и застоя на машините Smile

)).

Бедставащи коне.

Болното излъчване по студеният лифт.

Залезът на юг над Добрила.

Залезът на изток над Добрила. Пламен поглъща цветовете на лавата поливаща склонът на Амбарица.

Залезът на запад към Вежен.

Както и синият час там.

На Амбарица кипи усърдна дейност.

И право в окото на бурята - подАръка на планината. Алпийските красавци в снежна премяна.

Снимките: http://martinpetrov555.blogspot.com/2013/01/blog-post_21.html

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

Добре сте овършали на дядо Вазов вилаетите

!

п.с. Емо Very Happy

, да издрапаш Амбарица от Карлово със снегоходки без щеки , и кило и половина мандарини в раницата, е постижение равно на ТОВА Tooth

..................

_________________
https://www.youtube.com/watch?v=KDPW_g2AhAU

Осен да взема да довърша разказа, че все ме гложди, че не споменахме един от главните организатори на мероприятието - Пламен, както Мартин и Катя.
И тъй, колкото и да беше приятно навън(макар че пред хижата един прожектор осветяваше безочливо цялата поляна и връх, и нарушаваше уюта на тъмнината), в един момент трябваше да се приберем. Пък вътре Пламен, Мартин и Катя, които се качиха от Сопот, защото Мартин и Катя нямаха снегоходки, бяха събрали масите, нарязали мезетата и сипали вино и ракия. Ех, живот! И се почна едно дълго и приятно хахо-хихи, чак докато стана посред нощ. (Поне на мен ми беше приятно Smile

)
На следващия ден уговорката беше да сме на линия в 8. Ферди Мръвката обаче, като най-съвестен, беше си навил часовника още в 6,30. След като часовникът позвъня известно време, Ферди поразмисли, поразмисли и отиде да го изключи. Вальо обаче стана малко след това и то спането свърши.
Долу в столовата Пламен стоеше сам на масата. Хвърлих един поглед през прозореца, за да проуча какво е времето и какво да вида - Мартин, който прибягва напред-назад по поляната, спирайки за кратко и прицелвайки се с висящия на врата му фотоапарат. И си викам - това няма как да мине без мене и се втурнах след него.
Макар и без снегоходки, Мартин не искаше да се пропусне Купена и решиха да тръгнат нагоре, пък да се откажат, в случай че преценят. Аз лично не бях много оптимистичен за това им начинание, но пък знае ли човек. Тръгнаха може би половин час преди нас, за да не ни бявят. Така и не успяхме да ги настигнем до Амбарица.
В началото всичко изглеждаше многообещаващо. Приятно, меко време, страхотна видимост и ефектно облаци за снимки. С набиране на височина обаче, се засилваше и вятъра, и горе на билото вече бе трудно да се крепим прави. Купена и Хубавеца, дето влизаха в плана се изясняваха от време на време сред облаците, но явно щяха да останат за спедващ път. И процесията се проточи обратно към хижата.

igurbev написа:

.....
На следващия ден уговорката беше да сме на линия в 8. Ферди Мръвката обаче, като най-съвестен, беше си навил часовника още в 6,30. След като часовникът позвъня известно време, Ферди поразмисли, поразмисли и отиде да го изключи.

ах, мамицата му аз на тоя телефон.... Беше останала алармата от сутринта като тръгвахме. Така се ядосах че трябва да сляза , спящ от втория етаж на леглата ... Направо изключих телефона. Оказа се обаче че той е досадна машина и си пусна алармата след 7 мин в изключено положение... Тъкмо пак бях заспал!!

_________________
Not All Who Wander Are Lost

Поглед към вр.Вежен:

Вр.Добрила:

Над х.Добрила:

Фотоловци на пейзажи Very Happy

:

вр.Амбарица:

вр.Залъмица:

Навалица на вр.Амбарица Very Happy

:

Някакъв турист на върха Very Happy

:

.JPG" />

Ей го и Ванката:

И Николай:

И Мартин:

	ПАВЕЛ написа:
	Добре сте овършали на дядо Вазов вилаетите ! п.с. Емо , да издрапаш Амбарица от Карлово със снегоходки без щеки , и кило и половина мандарини в раницата, е постижение равно на ТОВА ..................

Беше братовчед им Помелото, но все толкова си тежеше. Иначе в хижата на раздумката беше вкусно да го изядем Very Happy

Щеките ми бяха най-малкия проблем. Обикновенно ме изнервят. Ванката ме кара да пробвам с неговите малко преди Добрила, но като цяло не е за мен. При затъване до колене със снегоходки, обаче са полезни.
Преди да се излезе на колибата към Залъмица, въобще в иглолистния участък от 1600 м.н.в. до колибата, там където Слънцето не е огрявало снега между два бора, пропадах като за световно с TSL-ки давани за 120 кг.

С почти качването до Амбарица за да слезем към хижата посред нощ, ме домързя и да си разкопчея снегоходките и да сваля гетите, за да си пристегна обувките за слизането. Този мързел си има цена, казва се болки в палците. Но както се шегуваха, мързела не мори а мъчи. Very Happy

Неможахме да осъществим слизане през малкия Купен към Хубавец, че духаше ненормално на Амбарица, но не пречи да дойдем пак на пролет и да го довършим. Very Happy

Еха, много хубави снимки и преход! Май и вие сте хванали от якото време Smile