Въпреки че знаехме, колко много хора ще има на Заврачица, решихме да рискуваме за да осъществим един отдавнашен план. Вече бяхме минавали от Боровец до Якоруда, и от Костенец до Черна Места. Сега решихме да минем от Заврачица към Черна Места. За Заврачица всичко е написано и показано в съседна тема.
Ние станахме в 6 и в 6,30 тръгнахме. Нещо се заприказвахме и по навик минахме по зимната и през Янчов чал - не си струваше - ходихме в мъгла На Ортачал също, но след Мръне водопад вече мъгла нямаше. В казана имаше палатки наши и поляци. Ние чинно отидохме до разклона на пътеката за да потърсим пирамидки или друг някакъв белег - нищо. Спускахме се бавно и внимателно /за да не попаднем в клек/ Пътека не си личи. В един момент видяхме пастирска колибка и разбрахме, че "няма начин да няма начин". Скоро срещнахме боровинкари. Оказа се че пътеката си личи и е поддържана в долната част. Това Джеенем дере се оказа изключително красива рекичка с многобройни вирчета и водопадчета. Стигнахме до пътя на водохващането с кантоните. Там се въртяха двама рейнджъри от парка и питаха какви хора има нагоре и като им казахме, че са само боровинкари, се успокоиха. Оттам вече понатиснахме, за да хванем теснолинейката в Черна места. В началото пътят е доста красив сред борови гори, но надолу става вече сухо и горещо, особено след голямото Лееве. Последния 1-2 км ни взеха на стоп и в 3 следобед /1,5 часа предсрочно/ се оказахме на гарата с достатъчно бира и семки.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
На Ортачал също, но след Мръне водопад вече мъгла нямаше. В казана имаше палатки наши и поляци. Ние чинно отидохме до разклона на пътеката за да потърсим пирамидки или друг някакъв белег - нищо. Спускахме се бавно и внимателно /за да не попаднем в клек/ Пътека не си личи. В един момент видяхме пастирска колибка и разбрахме, че "няма начин да няма начин". Скоро срещнахме боровинкари. Оказа се че пътеката си личи и е поддържана в долната част. Това Джеенем дере се оказа изключително красива рекичка с многобройни вирчета и водопадчета. Стигнахме до пътя на водохващането с кантоните. Там се въртяха двама рейнджъри от парка и питаха какви хора има нагоре и като им казахме, че са само боровинкари, се успокоиха. Оттам вече понатиснахме, за да хванем теснолинейката в Черна места. В началото пътят е доста красив сред борови гори, но надолу става вече сухо и горещо, особено след голямото Лееве. Последния 1-2 км ни взеха на стоп и в 3 следобед /1,5 часа предсрочно/ се оказахме на гарата с достатъчно бира и семки.
Ама айде и снимки 
