Около Безбог-Десилица,Ушиците,Перлеш и Мочарата-14 Юли 2009

С Калата се събрахме отново на хижа Безбог във вторник. Времето - чудно, безоблачно. Само за ходене. Планът беше да пообиколим пътеките в района на Десилица. Заплюти бяха пътеката х. Безбог-Десилица и Десилица-Мочарата.

Първият ден се насочихме към Десилишкото езеро. Началото на пътеката е доста скатано, но Калата го беше издирил предния ден, в понеделник. Въпросната пътека започва от просеката при детския влек западно от х. Безбог, долу-горе около третия кол на влека броено от север към юг. Пътеката е добре просечена в клека. Върви почти по хоризонтал до понижението на южно от в. Безбожка тумба, след като прехвърли склона слиза на запад, след това на северозапад и достига река Десилица. Оттам върви с леко изкачване все покрай десния бряг на реката (реката е отдясно ако отиваме към Десилишкото езеро). От реката натам клека пооредява и пътеката трябва да се следи по-изкъсо.

На около 1 час от хижата пътеката излиза на заравнен тревен участък. Отваря се видимост из целия Полежански циркус включително и към Десилишкото циркусно задълбаване на запад. Пътеката прехвърля реката и върви покрай левия и бряг. Стигаме до сипей-стеснение, веднага след който се отваря Десилишкото езеро (около час, час и 20 минути след хижата). Гьолът е чудесен, с красиви брегове и бистра вода. Полежан доминира насреща и ведно с езерото е добър кандидат за снимане.

Клекът към Десилица и Стражите

Полежан, гледка при Десилишкото езеро

От езерото поехме без пътека по едно добре изразено дебело ребро, което се спуска от Ушиците право на запад и опира в Десилишкото езеро. Целта ни беше ридът на Ушиците. За около 1:30 часа бяхме горе на ридът. Денивелацията е малко над 400 метра. Теренът обаче е крив за ходене, което обяснява бавното качване. Излазът на това ребро е точно в участъка, от който започват трудните пасажи за ходене по Ушиците и подходът към Стражите. Замотахме се нататък да огледаме кое как е и седнахме да се наслаждаваме на гледката към Газей и Вихрен на запад.

в. Безбог и Десилишкото езеро

в. Полежан, гледка от Ушиците

Калата

Изглед към Стражите от изток, вдясно - Голямата Стража

Газeй и ридът, който го свързва с Малък Газей

Гледка към Вихрен

Вихрен и Кутело

Пряспата под Горното Газейско езеро - трудно преодолима е

в. Малък Газей както се вижда от Ушиците

След доволна почивка тръгнахме на юг към Газей. Вървяхме къде по пътеката, къде по билото - според настроението. На места между чучките на Ушиците има характерни прозорци - цепки между връхчетата, които предлагат невероятен изглед в западна посока. Всъщност пътеката в 2/3 от рида Ушиците следва идеалната траектория на подсичане от изток през всичките тези 4-5 прозореца без особено разхождане нагоре-надолу. Който иска разбира се може да го кара нагоре-надолу билно - в един момент обаче не си струва зора.

Гледка към в. Вихрен през един от "прозорците" на Ушиците

Газей - циркуса и върха

Ушиците снимани от най-южната им точка

Горното Газейско езеро

На последната, откъм Газей чучка се спряхме по- задълго, да се порадваме на Горното Газейско езеро и върха до него. След това бавно се дотътрихме до западния бряг на езерото и му ударихме около двучасова дрямка в тревата. Нейде към 17:30 се качихме на Газей и направихме едно преходче по рида на север, към т.нар. Малък Газей - за разузнаване и прочее. Слизането от Газей към рида е лееко технично, после е просто интересно. Смея да твърдя - това е мястото с може би най-внушителната гледка към самите Ушици.

Кристалните води на Горното Газейско езеро

Горното Газейско езеро, снимано от склона на в. Газей

Ушиците отблизо

Западните склонове на в. Голяма Стража

От рида забелязахме една двойка туристи, които явно бяха тръгнали към хижа Демяница през Газей. Беше ги блокирала пряспата под Горното Газейско езеро. Отгоре наблюдавахме маневрите им в опит да заобиколят, до една неуспешни. На връщане ги срещнахме до езерото. Хората бяха изморени и решиха да се връщат обратно на х. Безбог с нас. Минахме през Полежан, порадвахме се на залеза и на здрачаване бяхме обратно на х. Безбог.

Залез от Полежан. Гледка към Поповото езеро

На другия ден, сряда, поехме отново към Десилица по познатата пътека през клека. От нея се отклонихме по друга пътека на запад към връх Десилица. Отклонението е на около 20 минути ходене след първото излизане при река Десилица. Тази пътека също е просечена и маркирана с пирамидки. Очевидно обаче е много по-слабо използвана и на места клекови гнезда препречват пътеката. При едно такова гнездо взехме грешно решение за посоката и изгубихме пътеката. След голяма дъга на севрозапад и после на югозапад, отново я намерихме. За всеки случай се върнах обратно по пирамидките да разбера къде сме сбъркали.

Оттам нататък клека рязко оредя и скоро тръгнахме покрай поточето, което излиза от Плешето езеро в Десилишкия циркус. Последният е спорно понятие, може да се разглежда като страничен придатък на Полежанския циркус. В него пък лежи Десилишкото езеро, въобще кашата с имената в тоя район е пълна и непоправима Smile

На Плешето езеро починахме преди финалното изкачване до премката на Десилица. Въпреки, че върхът беше само на някакви си 30-на метра от нас, го пропуснахме единодушно. Западно от Десилица в дупката има малко езерце с чудна ливада. Бяхме се измързеливили от жегата и тревицата дойде тъкмо като за една едночасова дрямка.

От езерцето се пуснахме на север през морените към Перлешките езера. От северния бряг на Голямото езеро хванахме пътечката за Мочарата. Добре просечена е. В началото слиза умерено стръмно през клека. Той отстъпва на изключително красива и ароматна рядка беломурова гора. Там някъде се появява и синя лентова маркировка (ок. 40 мин след Перлешкото езеро). За съжаление идилията секва половин-един час по-долу, с навлизането в местността Кривата валта и Мочарата. Комарите там са безумни меко казано. Заради постоянното ръкомахане и стъргане нямам особен спомен за терена. За отбелязване е само това, че 20 минути преди туристическа база Мочарата (дотам води синята маркировка), се излиза на черен път.

На Мочарата се разговорихме с хижаря за тукашния район. Оттам за 40-на минути стигнахме по чакъления път до хижа Гоце Делчев, където приключи разходката ни.

Всички снимки могат да се видят в галерията

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Последната промяна е направена от dido на Вто Дек 19, 2023 2:24 am; мнението е било променяно общо 1 път

Във петък бях към мочарата и от там до перлешкия кладенец тои се намира на една поляна под перлешките езера прес кривата валта минахме.А това езеро където казваш плешето се казва плеше.Това за мане едно от наи красивите места в Пирин

_________________
Пирин планина номер 1

не бях взел апарат и нямам снимки защото там съм почти всяка събота и неделя

_________________
Пирин планина номер 1

Тая пътека от Безбог за Дисилишко до реката наистина няма къде да се сбърка.
След това обаче всеки път минавам по различен път макар че уж има нещо като пътека и нагоре.
Иначе Стражите и целия района наоколо са сред най-красивите в Пирин, живот и здраве тоя уикенд и аз мисля да се замотам натам.

А, до Десилица има пътека през клека, която се отбива от главната за Десилишкото езеро. Пирамидките си водят в една посока ...

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Много е красиво наистина! Ние бяхме в района няколко дена по-късно, но вашите снимки са по хубави Smile

.

Чудя се дали човек, може да добие представа само от снимките, без да е бил там... Заснели сме и ние скалните прозорци, но ето и едно по-малко прозорче, з а което се чуди човек, кой ли би могъл да погледне през него?

[img]http://picasaweb.google.com/planiniMIM/Pirin2009#5363836709676823794[/img]

Пътечката по Ушиците и Старжите си я бива, признавам, че си ме беше доста шубе. След Стражите се качихме на Каймакчал и оттам се свлякохме надолу в циркуса директно по доста стръмен склон. Сигурно има и по-добър вариант?

Долу при езерото срещнахме човек, който ни каза за пътеката по реката, която в някакъв момент се отделя и завива за хижа Безбог. Поне два пъти губихме пирамидките, единия път доста се лутахме

Нети Дим,

Виж дали тези инструкции за Picasaweb няма да помогнат..

Поздрави!

тази снимка с малкото прозорче исках да пусна

	dido написа:
	А, до Десилица има пътека през клека, която се отбива от главната за Десилишкото езеро. Пирамидките си водят в една посока ...

Пътеката за езерото, не за върха имам предвид, иначе не знам колко е главна но колкото пъти ходя натам се в клека се навирам, влече си ме нещо явно Smile

А, ако те влече там клек бол, има де да се забавляваш Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Хубава разходка, добри снимки.
Очевидно, освен достъпността, този район си има и други плюсове.
Интересно бе да прочета за туристите, които не са могли да се спуснат
покрай Газея. Добре е човек да си носи, освен щеките, и котки, ала не всеки го прави.
Особено през август. Иначе за комарите около Дамяница вече чух,
явно тази година през лятото трябва да се предпочита западната страна на Северен Пирин.
Както винаги, темите ти носят информация.

Хъм. Не са проблем тия преспи, напротив - само помагат при слизането на каменисти наклони. Хората обаче явно нямаха смелост да се пуснат по задник по преспата ... Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	BateBorko написа:
	явно тази година през лятото трябва да се предпочита западната страна на Северен Пирин. Както винаги, темите ти носят информация.

Подозирам че и в района на Ретиже/Долно Кременско положението няма да е по-добро, ще го видим уикенда.

Миряна беше ходила в него район към края на юли, не виждам особени грижи със снеговете в Кременския циркус:

http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?t=1132

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	Цитат:
	Хъм. Не са проблем тия преспи, напротив - само помагат при слизането на каменисти наклони. Хората обаче явно нямаха смелост да се пуснат по задник по преспата ... Very Happy

Мдам...колко познато.. Wink

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.