Пастра - яз. Калин - Карагьол - х. Иван Вазов - вр. Г. Калин

От много отдавна мечтая да се кача там горе. Чел съм доста, гледал съм снимки от OFFroad форума, на приятелката ми бащаи ми е разказвал какво ли не ... и последно igurbev ми запали фитилите Very Happy

Справка: ЦЪК

На 14-ти юли бяхме на сватба в Благоевград. Приятелката ми е от там по принцип. В Събота естествено използвахме деня за да отидем до Рибните езера и Смрадливото езеро. Беше невероятна разходка. На сватбата, всичко мина като на сватба Very Happy

Решихме, че на 15-ти ще почиваме и ще се прибираме към Плевен. Обаче на мен ми хрумна друга идея. Реших че в Понеделник вместо да тръгнем направо към Плевен, можем да направим лирично отклонение и да се качим до яз. Калин, да видим Карагьол, х. Иван Вазов и да се качим до вр. Отовица за да видим 7-те Рилски езера от високо и да си пътуваме към Плевен.

Сутринта станахме, натоварихем се в колата и ... на приятелката ми бащаи изяви желание да дойде с нас. Каза, че там не е стъпвал ... от 30 години. С желание го взехме с нас и отпрашихме нагоре ..

Планът на днешната разходка:
Качваме се с колата до яз. Калин и от там с раниците и пеш. Не бяхме с джип и не планувахме някакви оффроуд подвизи. От Кочериново до Пастра са 17 км, от Пастра се отклонихме по път с бетонова и трошенокаменна настилка и пъплихме още 16 км, които в добрия случай се изминават за около нас (с почивките)

Трябваше да се качим ето там горе.

Както казва Емо Чолаков: Времето е перфектно за туризъм в планината.

Много често по завоите се разкриваха красиви гледки с водопадчета.

Тук вече сме горе и ... пътят по който минахме изглежда ето така:

Паркирахме бубуто под язовирната стена на язовира и нарамихме раниците. Чак сега се убедих, че природата е наистина много красива но човешкото присъствие е доста натрапчиво.

Последните метри си запазихме кефа да си ги качим пеша. Чичо Гошо макар и на възраст, с огромно желание тръгна с нас.

Язовир Калин е най-високо разположения язовир в България и на Балканския п-в.
ЯГолемината му е колкото футболно игрище и може да произведе ток, колкото да задвижи 4 електрически локомотива на БДЖ едновременно.

Построен е през 1943-1946 г. от дружество "Гранитоид", заедно с високопланинските ВЕЦ от група "Рила" - "Калин", "Каменец", "Пастра" и "Рила". Свързан е с вертикална шахта и тунел с язовир "Карагьол", разположен наблизо, като така двата образуват "скачени съдове".

Въпреки човешката намеса тук, красотата е навсякъде около нас..

Част от водите на язовир "Калин" се изравняват в язовир "Карагьол". Освен това в двата скачени язовира се запазва и част от водите на изравнителния дневен обем на ПАВЕЦ "Калин" - когато ТЕЦ произвеждат електроенергия през нощта, тя се използва за връщане на води обратно в язовирите за повторно захранване на ВЕЦ (това са т.нар. помпено - акумулиращи водноелектрически централи или ПАВЕЦ). За тази цел се използва мощна помпа с дебит 500 литра в секунда при напор 860 метра. Така се постига енергоспестяване - в противен случай произведената електроенергия от ТЕЦ-овете ще остане неизползвана. Несъмнено добре замислено техническо решение!

От време на време се появяваха облаци, тайно се надявах обаче да ни се размине.

А това най-вероятно е пътеката от Рилския манастир до Малък Калин.

През цялото време чичо Гошо не спираше да ни разказва за това място и да ни отваря очите за това и онова. Просто имахме невероятен екскурзовод.

Ето го и Малък Калин.

Продължихме напред към Карагьол

Попадаме на стадо с кончета. Беше им адски любопитно като минавахмепокрай тях и само въртяха уши.

Един интересен индиански знак ..

Отново яз.Калин и в далечината се виждат гр. Кочериново, с. Стоб, Бараково ...

Тук вече сме най на високото. Като погледнеш напред се вижда х. Иван Вазов ...

.. а като погледнаш надолу - Карагьол.

Поглед към Калинините езера и х. Иван Вазов

Кривото езеро

Отново към Калинините езера и х. Иван Вазов

Карагьол и Кривото езеро

Връх Мальовица се опитва да се покаже в далечината

На пътят ни се изпречи една от почти вечните преспи.

Карагьол е построен през 1952 г. Гранитоид АД започва строежа на язовирната каскада във времена, когато строителната техника е била на светлинни години от днешното си развитие. При това на голяма надморска височина, на каквато дори и днес малко инвеститори решават да започнат строителни работи. Какъв физически и финансов риск са поели собствениците на Гранитоид АД, е трудно да си представим. Заслужават само възхищение за смелостта си да се захванат с такъв рисков проект.

Поглед към вр. Голям Калин

Не мога да остана безмълвен и като виждам до снега съвсем на близо тези красиви цветя.

Карагьол и Кривото езеро отново..

Тук сме вече при Калинините езера

Направи ми впечатление, че има доста жаби. Какво ли е чувството да плуваш в тези ледено студено води?

Тук сме на Голямото Пазардере

Хижа Иван Вазов

Имахме лоша новина: Времето се разваля, а ние сме доста далеч от колата.

На връщане за разнообразие решихме, че ще минем през вр. Голям Калин.

Тук вече се отдалечаваме от х. Иван Вазов ..

Без коментар ..

А тук вече съм с 2 якета. Появят ли се облаци сковаваше страшен студ.

А тук вече слизаме от върха и излизаме на Малък Калин.

Поглед назад към върха, който изкачихме

Обратно покрай кончетата..

От толкова оглеждане и зазяпване по гледките се стигна до това ...

Ето че не след дълго вече сме почти при колата

След 2-3 мин отново грейна слънце и едва ли не стана подходящо за плаж

Все пак беше време да се връщаме, че път ни чака ..

КРАЙ

ПС: Използвал съм инфо за яз. Калин от тук. Всичко останало си е авторско.

Много интересен и непопулярен маршрут е Пастра-Иван Вазов. На ВЕЦ-а при Лудницата ми казаха, че с кола не пускат, същото ми го казаха и на последната централа преди върха. Ние си бяхме пеш, но ми е интересно сега пускат ли с автомобили до горе?

Мен лично не са ме спирали абсолютно никъде за нищо. На психодиспансера имаше хора но никой нищо не ни каза. На ВЕЦ Калин бариерата беше вдигната и си минахме директно. Даже се отбихме да видим какво представлява самия ВЕЦ докато колата поохлади малко. Нямаше никой наоколо. Въпреки това не бяхме капо, наоколо е пълно с диви ягоди Smile

Предварителното ми проучване по въпроса в стил "Питай местните и те ще ти кажат" казваше друго. Само горе на Бариерата понякога искат лична карта и след записване на данните те пускат. Това се прави от гледна точна на сигурност. Бариерата на ВЕЦ Калин е някъде по средата на пътя.

	Svetlix написа:
	А това най-вероятно е пътеката от Рилския манастир до Малък Калин.

Интересно, ние, ако се ориентирам правилно, също гледахме тази пътека и се чудехме от къде ли може да се хване. Някой знае ли нещо повече за нея?

най вероятно се събира с тази от вазов към елешница,по нея съм минавал и има няколко удобни места за качване към калините