По Мозговишки рид и долината на Беговица

Наскоро се разходих из гореспоменатите райони в северен Пирин, споделям няколко снимки и впечатления оттам.

Мозговишкия рид се отклонява от главното планинско било между Превала (Чаирската превала) и Мозговишката (Винарска) порта, в района на Тевно езеро. Ридът е доста стръмен и внушителен, както е забелязал всеки, който е ходил до Тевно езеро. Най-чукарестата му част - върхът Мозговишки чукар - остава като че ли скрита от повечето любопитни очи. Намира се съвсем в края на рида и е обект и цел единствено на хората, които са се отклонили от обичайните пътеки нарочно за целта. Върхът е чукарест, в билната част има масивни струпвания от нацепени скали и блокажи.

Моята разходка в района беше по-скоро заради двойката Чаирски езера, които лежат скрити между Мозговишки рид и късо негово разклонение на север. Езерата са труднодостъпни заради клека в Чаира. Може би най-добрия начин да стигнем до тях е като минем по рида, или ако подсечем сипея южно от Дългото Чаирско езеро. Последния вариант го видях късно, затова минах по очевидния път - продължението на главното било, а оттам - на запад по Мозговишки рид. Слязох до езерата, огледах ги отблизо, насладих се на уникалната акустика на малкия вложен циркус и след едночасов ремонт на моя МР3-плейър прегазих клека и се качих обратно на рида.

Двете скатани езерца в Чаира, вляво чуките на Мозговишки чукар. Насреща - по-малкото Мечо езеро в Чаира.

Мозговишки чукар

Оттам реших да пробвам ходене по острия ръб към връх Мозговишки чукар. Запънах на едно-две места, и бидейки поизоморен, реших да мина на сигурно - подсякох откъм Мозговица вместо да прегръщам чучките. Стигнах до една от четирите коти на Мозговишки чукар, реших, че ми е писнало и тръгнах обратно. Нейде към края на рида неочаквано попаднах на изоставена раница. Мястото е доволно пустинно, малко хора бродят в района, та му ударих 20 минутно размишление кой ли ще е собственика на раницата. Кръгът се стесни до Никси, Павката и изчезналия и обявен за издирване Dexter. Никси беше нейде по Алпите, Павката - не знам къде, в ума ми обаче се загнезди версията за Dexter, който е дошъл в пущинака и се е пречукал нейде от скалите. Срам не срам реших да видя поне чия е раницата. Погледнах в 1-2 джоба, не видях документи някакви и преустанових ровенето. Изправих се да погледна за последно района и видях фигура, която скача по камънака. На секундата реших, че човеко е Павел, така се и оказа. Неочакваната среща ме зарадва, утрепахме половин час в приказка.

Крайните чуки на Мозговишки чукар, тук вече ми писна да лавирам из блокажите, щракнах последна снимка към върха и се върнах

С Павката пред върховете от Каменишкото било

Окъснял, към 18:30 се прибрах на заслона. Там се срещнах с друг приятел, Ники, и компанията му. Последва обменяне на Пирински впечатления и солидно разливане на бири.
На другия ден с Ива решихме да да обиколим Беговишкия циркус. От Тевно езеро тръгнахме по маркираната в жълто пътека до Беговишки превал. От превала поехме по пътечката за качване на в. Каменица, до горното Беговишко езеро. Не че е нещо особено, но от него се открива впечатляваща и популярна гледка към върховете Зъбът и Куклите. Едва ли някой любител на планинските пейзажи я е пропуснал.

Снимка от района на Тевно езеро - луната се изкатерва над дясната кралевдворска порта, острият връх е Кралев двор

Случайно забелязахме, че има лунно затъмнение. Беше си направо късмет това ...

Зъбът, гледан от най-горното Беговишко езеро - това под Каменица и Яловарника

Отново Зъбът, сниман е от пътеката за х. Беговица

... и Яловарника

Оттам слязохме по пътеката за хижа Беговица и на около километър преди Даков мост свихме наляво (юг) при табелата за Беговишкото езеро. Пресякохме река Беговица, издрапахме по моренния сипей в основата на връх Бегова капа и скоро бяхме до въпросното Беговишко езеро. То си е хубаво място с добра панорама към съседните Куклите. Излежавахме се на брега около час и половина и потеглихме обратно към Тевно езеро, а оттам - към хижа Демяница и Банско.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Ей това е много качествено ходене и бая изморително. Маането по тия скаляци не си е работа.

Много ми харесва тая снимка на Горно Беговишко със Зъбът. Ако имаше и някой друг облак в пейзажа щеше да е убиец! Cool

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Малко закъсняла реакция, но ми се прииска да отворя дума за Мозговишки рид и видях, че има такава тема. Съвсем наскоро и ние се пробвахме. Аз лично не бях подготвен за това, което ме очаква. Тръгнахме късно привечер, затова първо преспахме на едно от малкото по-равни, тревисти места в началовто на рида. На следващия ден без багаж, че дори и без вода, се понесохме, за да "притичаме" до края, след което да се върнем за багажа и да продължим. Не се оказа точно притичване.
Пъвоначално тесното било се следва крепейки се от камък на камък. След това идва участък с клек. След клека и след като вече си придобил, както и дрехите ти прашен цвят трябва да се преминат няколко по-скоро екстремни участъци.
Не стигнахме до края едно, че беше жега и без вода страшно ожадняхме, едно че времето напредваше, едно че преди последната издатина (ако наистина е била последна, както ни се струваше) ни се привидя нов участък с клек, който трябваше да преминем и в двете посоки. Ето снимки

Последната промяна е направена от igurbev на Пон Юли 26, 2010 5:00 pm; мнението е било променяно общо 1 път

А, тоя рид е един от най-тежките траверси за минаване в Пирин. Добре е било да се подготивиш предварително за какво иде реч, особено за водата. Клека не е нищо особено горе, хилав и изроден и човек даже не може да си направи кефа като хората. Камъните са грижа, че са грамадни блокове и край нямат.

Аз преди време не го изкарах целия до край, а зимата го подхванах от запад. Все пак ми е останало едно парче малко под 100 метра по средата, което не съм ходил, и доколкото мога да преценя, е доста трудно за минаване.

Гледам на 17-и сте ходили, и ми беше интересно да видя оня странен грамаден кумуло-нимбус къде е трещял. Бях готов да се обзаложа, че е бил нейде около Тевното езеро, но явно е бил още по на юг - вероятно около Неврокоп. От Влахинските езера изглеждаше така - http://mountain.bajhui.org/index.php/pirin/pirin_jul_17_2010/IMG_4323 .

А, само да спомена - върховете и езерата се казват тИпици/тИпицки, като тЕпици не съм чувал да ги споменават ...

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Последната промяна е направена от dido на Пон Дек 25, 2023 3:16 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Даа, яко ходене сте спретнали.Снимката на Мечото езеро отгоре е впечатляваща
и много полезна,като информация.Ясно личат просеките в клекарника около него
по,които може да се стигне до езерото,отдолу в ниското те не се виждат,а и не са
много местата от,които може да се хване цялото езеро в кадър.Поздравления!

За съжаление не бях пуснал и ГПС-а и не бих могъл да кажа с точност къде се отказахме. Ако съдя по снимките по-горе, покатерихме "Крайните чуки на Мозговишки чукар" както ги нарича Дидо (не е невъзможно да бъркам обаче), но отгоре се оказа, че има още - на пръв поглед не толкова ефектен участък, но неприятен за ходене. За мен все пак провирането в клека беше най-лошата част, прескачането по скалите е по-интересно и тонизиращо. Smile

Мерси за забележката за Типиците. (Предвид как добре се оправям с имената, пак доста букви съм уцелил ) Smile

Мдам...тръпка си е минаването по Мозговишкия чукар.
И зиме, и лете си заслужава. Smile

По-здрави ... и до-скитане. Cool

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

Нощните снимки са много хубави!
Хубава разходка!