ЦПШ - Урдини езера - вр. Мальовица - ЦПШ

Целият преход направихме за два дни - от 06,07 - 07,07,13. Тръгнахме от ЦПШ около 10 часа. За около час стигнахме Яворова поляна. От там нагоре покрай Урдина река следва дълго, плавно изкачване. Пресичането на реката беше много весело.

[/url]
Изкачването продължи през Долни и Горни куки като най - интересни гледки ни предлагаха скалите на Зелени рид спускайки се отвесно към зелената гора водейки ни все по навътре в този земен рай.

Времето не беше райско, но това изобщо не помрачи настроението ни нито гледките, които се откриха след като достигнахме Долно поле. Вековните иглолистни дървета отстъпваха зелените високопланински ливади на жилавият клек и тучните поляни поръсени с цветя с различни цветове.

Урдина река спокойно шумолеше лъкатушейки бистра и студена. Меандрите на реката, полянките със сочна зелена трева, отвесните скали от запад, мощната гърбица на Калбура от изток ни караха да снимаме във всички посоки широко отворели очи.

Но трябваше да вървим.. следва пресичане на реката на едно по широко място. Водата е прозрачно - студена и супер освежаваща, но ако се позабавиш малко ... краката ти замръзват. Беше много забавно, по късно ще кача няколко клипчета.
След като се пресече пътеката започва да се изкачва и се отдалечава от реката доближавайки се до стените на Зелени рид.

От там се открива хубава гледка назад и към долината на реката. Веднага става ясно защо пътеката не следва извивките на реката - долу властва цар Клек. След това пътеката се спуска отново към реката и през разреденият клек се вижда, че преминава на другия бряг. Не искахме да пресичаме реката, отнема много време, затова продължихме по десния бряг от ляво на реката по една пътечка и така спестихме две пресичания, защото по нагоре пътеката продължава от дясно на реката.

Така стигнахме до Горно поле. А там какви гледки, какво нещо.. .Малко по - нагоре стигнахме до първата овчарска колиба. Всичко това се случи до към 14 часа. Заслона беше много занемарен, но ни свърши чудесна работа.
Дъждът валя около час. Беше спокоен, летен дъждец без силен вятър и без гръмотевици. След като хапнахме и росата от тревата се вдигна потеглихме към следващата цел – овчарската колиба до Голямата Паница. Пред нас се виждаше как долината извива на ЮЗ, от И ЮИ обрасла в сякаш непристъпен клек се спускаше Малка Урдина река, от З непристъпните стени на Зелени рид се разнообразяваха от няколко улея и водопади.

И изведнъж …. се появиха няколко потока. Тук пътеката едва личи, движихме се по усет следвайки няколкото малки пирамидки. Но местата за пресичане на потоците не можеха да се използват, многото дъждове напоследък ги бяха напълнили с вода. Докато търсехме къде да пресечем потока заваля дъжд. Яница и Стефан решиха да изчакат дъжда да спре, останалата част от групата продължихме нагоре като най – сетне намерихме брод и пресякохме потока. От другата страна имаше ясно различима пътека и пирамидки. В тази част на прехода долината на реката завива в посока З. Следва сравнително стръмно изкачване по леко хълмист терен. Стигнахме до висока скала, потока течеше отдясно на нея, а пътеката го пресичаше отново. Някои от камъните по които трябваше да минем бяха под вода. Но преди това се спусна мъгла, същевременно дъжда беше спрял. Видимостта стана около 15 метра. Решихме да изчакаме Яница и Стефан. Аз се върнах малко назад когато мъглата се беше поразкъсала за да погледна дали идват. Те не бяха пресекли потока по долу като нас и се движеха по камъните от дясно на потока. Така си спестиха две пресичания.
След като ние за пореден път пресякохме потока и вече заедно, вървейки, пътеката ни изведе стръмно нагоре виейки се на няколко серпентини. Валеше леко и мъглата се беше сгъстила. Виждахме на няколко метра напред. Поглеждайки компаса се зачудих - пътеката извиваше на север. Изглеждаше сякаш сме на ребро – стръмно от едната страна, стръмно от другата. Можехме да продължим или да изчакаме да се вдигне мъглата. Би трябвало да сме вече много близо, но ако сме хванали някое ребро и сме тръгнали към Зелени рид… Следвайки пътеката стигнахме до равно място .. и отпред се показа втората овчарска колиба. Пристигнахме .. а вътре беше много хубаво, подредено, спретнато и чисто. Докато се настаним, малко приказки и времето се изясни. Оказа се, че сме минали покрай Голямата Паница и сме в чашата на Урдиния циркус. Снимки, снимки, снимки, готвене, готвене, готвене, приказки, приказки, приказки, ракийка, ракийка, ракийка .

На другият ден аз и Стефан станахме рано да посрещнем изгрева. Небето беше облачно, но на изток изглеждаше чисто. Облаците бяха като одеяло покрило планината..

Тръгнахме покрай Голямата Паница, Ботаническото (Удавника) и Горна Паница и поехме на ЮИ към Мермерите, движехме се успоредно на билото между Раздела и Дододв връх.

Горе до реброто спускащо се от Додов връх снимахме стадо коне мързеливо пасейки наоколо.

Качихме реброто с идеята да минем през Сухото езеро и третата колибка, но стръмното слизане и качване ни отказа и продължихме към Додов връх. Мъглата се беше появила пак, но не така гъста и постоянна. Планината се разкриваше по много интересен начин - малко от тук, малко от там, красиво. След като подсякохме Додов връх и вече на билото мъглата си беше отишла. Знаете какви са гледките от там, а уж трябваше да бързаме . Smile

Качихме Мальовица, мъглата покриваше всичко на СЗ. Имаше доста хора по магистралата, а и през Орлето се качиха други. Слизането покрай Еленино езеро беше дълго и каменисто. Малко преди самото езеро, на изток, по голям каменопад видяхме двама планинари от групата на Дивите кози, които се движеха в посока Петлите. Ако четат това нека разкажат за тази пряка пътека.
Влезнахме в хижата и заваля. Идеално време за бира и боб. Хапнахме, слезнахме на ЦПШ, полежахме мързеливо препичайки се на слънце и се прибрахме в София.
Край.

Още снимки

Екстра поход! Там е винаги мноооого красиво! И сте минали между капките. Ние малко по-южно, същия ден не бяхме толкова щастливи.
Май кравите още не са ги качили горе - поне така се вижда от снимките? Smile

Да, няма крави само коне. А те бяха около Ботаническото ( Удавника) и Горна Паница когато пристигнахме, а на другия ден се бяха качили в посока Додов връх. А хора срешнахме чаак на Мальовица Smile

Точно твоя пътепис ми подсказа откъде може да се качим на билото близо до Додов връх за което ти благодаря.

Да, страхотно е там, припомних си защо Рила е най-красивата планина в България Very Happy

Имаше дори дъга като шарен похлупак над Мальовица Very Happy

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Тъй като планирам едно ходене в района искам да питам от къде точно започва пътеката, маркирана ли е, и ако е до къде е, тъй като мисля да оставя колата на Мальовица от там по вашия маршрут и нощувката да е на Вазов
но ме притеснява накрая има ли начин да издрапаме преди Вазов връх за да илезем от циркуса на Раздела. Rolling Eyes

_________________
"АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс

След като оставиш колата се връщаш назад по пътя. След около 10 мин или по - малко в ляво започва пътеката. Има маркировка, табели и пътека.
Маркировка има до Яворова поляна. От там може да тръгнеш покрай Урдина река, има пътечка, или да тръгнеш по синята маркировка за Зелени рид и да се отклониш в ляво на ЮИ след около 15 мин. Като пресечеш реката по моста пътеката продължава покрай нея без маркировка.
Ние не ходихме до Рибното езеро, но аз съм минавал по Зелени рид и видях няколко възможности да се качи или слезе от там. Склона е стръмен, тревист, но мисля че няма да е трудно.

Форума ме изхвърли първият път, а после имах работа и затова чак сега ти отговарям. Дано не е прекалено късно.

Благодаря, не е късно ходенето е за 25-28 Юли.
МИсля първия ден да се качим по Зелени рид хем ще огледаме възможностите и на другия ден на връщане
ще се пуснем по реката.
Хем на долу ще е по-лесно Wink

_________________
"АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс

	peca написа:
	Благодаря, не е късно ходенето е за 25-28 Юли. МИсля първия ден да се качим по Зелени рид хем ще огледаме възможностите и на другия ден на връщане ще се пуснем по реката. Хем на долу ще е по-лесно

С Lubitel i 1/2 го направихме за един ден по Зелени рид до връх Зелени камък и на връщане по Урдин циркус и едноименната река

.

Т.е. става за един ден без някой преди това да го е минавал....

Ето няколко клипа, а по натам ще добавя още.
https://docs.google.com/file/d/0B-mD3jI7iJKEblU1MnVJdlprUXM/edit?usp=sharing - това е първото пресичане на реката без мост.
https://docs.google.com/file/d/0B-mD3jI7iJKEaHRud0lxa0hVaVE/edit?usp=sharing - това е второто и последно. Местността е Долно поле. По - нагоре по течението също се налага да се прецопва, но по камъни и значително по - бързо.

Съботно направихме едно чудо ходене до половината Урдини езера . Маршрута беше: ЦПШ - х.Мальовица - Овчарския улей - Мальово поле - Мальовишки езера - премката между Мальовица и Ушите - Мермера - Ботаническо езеро (Удавника ) - Долна Паница и Горна Паница и на връщане през Малкия Мермер , Големия , Мальовица и така до ЦПШ. Бая ходене се оказа за един ден - 09.00 тръгнахме и в 20.00 се приземихме като не ни стигна времето да обиколим и останалите езера (но не е проблем , че миналата година с нощувка на къщичката между Триъгълника и Горната Паница успяхме да ги обходим почти изцяло, без Плиткачо). Изводът е , че за спокойно обхождане на циркуса на Урдините езера си са нужни два дена. Ето и малко фото:
Мальовица от пътеката минаваща покрай Мальовишките езера

и пак тя , но от Мермера

последното по-сериозно изкачване преди циркуса , минаващо в подножието на Додов връх

овчарникът под Мермера с долината на Урдина река

последните метри

Ботаническото или Удавника

Долната паница

Горната паница

Долната паница и Триъгълника

Какво ви накара да препочетете връщането към Мальовица, а не слизането към Яворова поляна, което според мен би било логично за подобен маршрут?

Имаше и такива , които предвид умората наистина се върнаха през Яворова поляна ( женската част от групата ) . За мен гледката от билото не може да се пропусне и затова се върнахме от там та се наснимахме на воля и ето два интересни кадъра от слизането след Мальовица:
човека така се беше натоварил , че хем жал ми стана как се е натоварил , хем му се възхитих

после една групичка май бяха решили да минат някъде от север на Големия петел към Орловец , но след малко суетене се върнаха

Красота, и много добра новина за кравите Laughing

. Тая година, май няма да чакаме да дойде края на септември, може да се пробваме още в четвъртък. Минават се езерата за един ден, ходенето никак не е малко, само не трябва да се катерите по билата. Варианта от Мальово поле, Ушите, Паниците, Удавнико, Триъгълника, Рибното, Плиткачо и слизане по Урдина река, е като че ли по-лесен от обратния такъв. И какво е това тръгване в 9 или 10 часа Smile

, седем най-късно на ЦПШ. Знам и го помня като ориентир, че от Голямата Паница през Мальово поле до хижа Мальовица е около 4 часа. Поздравления Clap

Здравейте, утре мислим да се качим до Урдини езера през ЦПШ >пътеката за х.Вада >Яворова поляна и до колкото разбрах после се върви покрай реката нагоре до езерата и да се върнем по същия маршрут(останах с впечатление че това е най-лекия маршрут до там). Любители планинари сме и се притеснявам дали ще може да минем маршрута за 1 ден. Можете ли да ме ориентирате долу горе за колко часа се върви този маршрут? Благодаря предварително.

Ей, големи сте машини в този форум, не като нас кашкавал туристи Laughing

Голяма грешка се оказа тръгването ми с нови и неразтъпкани обувки(а уж ми бяха като по мярка,нито ми убиваха нито нищо) на такъв дълъг преход. Направиха ми пришка още в гората след Яворова поляна, добре че си носех лепенки и как да е стигнахме до овчарската колиба някъде по обяд, където мислехме да направим малко по-голяма почивка и да продължим, но като видяхме каква е мизерия(не се научиха да си обират боклуците Evil or Very Mad

) и бързо размислихме. По равното беше добре, ама като почнахме да катерим и пришката като цъфна и лепенките като свършиха Laughing

Сега ми е смешно ама тогава... Ако бях стиснала зъби можеше и да се кача до първото езеро поне, но не знам как щях да се върна обратно, затова решихме че е по-добре да преглътнем "поражението" и да се върнем. Вече понакуцвайки тръгнахме обратно, ако не се лъжа някъде по камъните около водопадчето съм минала над една змия без да я видя и само чух гаджето ми като изрева 2-3 крачки зад мен и... позасилихме темпото Laughing

Сива каза, че била змията... Похапнахме малинки и ягодки по пътя, поприказвахме с един стар планинар и около 18ч бяхме на ЦПШ-то. Преди малко гледах снимки и карта в една друга тема, оказа се че сме били може би на около 400-500м ако не и по-малко до ез. Плиткачо

. Миналата година с едни приятели катерихме съседния "улей", разбирайте ЦПШ-х. Мальовица-Страшното езеро-Йончево езеро и от там през боровата гора май пообъркахме пътеките и излязохме на пътя около 500-600м преди ЦПШ-то (където е чешмичката с масичките и пейките). Маршрута до Урдините езера ми се видя по-лесен в сравнение с миналогодишния, но определено е по-добре да му се отделят 2 дена за да се насладиш на всички красоти. Още ми е трудно да преглътна поражението, но от сега се надъхвам за догодина живот и здраве Wink