Орловец - пътища за слизане и изкачване, обходни маршрути

Тъй като в последно време този "масив" е обект на неимоверен интерес ще опитам да изложа тук всичко, което знам за него - обходи, улеи, пътища за слизане и качване, пък виж ви свършило някога работа.
Изкачвания/слизания:
1. "КЛАСИЧЕСКИ ПЪТ" -
1.1. Лятно - от циркуса при стария каменен заслон БАК се тръгва по посока улея, образуван под "Прозореца" - седловината между Злия зъб и Орловец. След седловината се завива надясно, но не се следва самия ръб на Орловец, който е отвесен, а се подсича от ляво/южно/. По добре оформена пътечка се достига върха и особени трудности няма.
1.2. Зимно - зимата южното подсичане е страшен лавинарник / това е лобното място на Ат.Кованджиев/, дори подсичането под самите скали не е безопасно поради големия наклон и тревната основа. Това обикновено е пътя за слизане, тъй като траверсът се започва от Мальовица. Преди време на ръба над отвесното стъпало имаше песесарска халка, от която се правеше рапел, но преди няколко години скалата се спука и сега има някакви заместващи клинове, на които евентуално се връзва лента, ако успеете да ги откриете в снега, от която се организират рапелите. Рапелът е къс, около 20-тина метра, така че единично въже върши работа. Трябва да се знае, че рапелът изнася на юг, затова следва да хванете най-близкото до Прозореца миникулоарче, в което да влезете при спускането.
2. ЗАПАДНИЯ КУЛОАР – от премката с Големия петел се преодолява около 2 метра скално стъпало, след което се върви право нагоре, след което с лек десен диагонален траверс се захожда на югоизток по посока на характерно скално стъпало. То е късо, около 2м, но доста неудобно за стъпване. Тук действа принципът твърде лесно за да се налага носене на въже, твърде опасно за без такова, а компромисът може да има висока цена, повече от тази на 5 м прусек в магазина. Падането от там може да доведе до сериозно пребиване или смърт, тъй като изнася на юг, над отвесни скални прагове, така че трябва да се внимава особено при мокро време или вятър. Зимно време, ако кулоарът е пълен със сняг прагчето изобщо не се вижда, а изкачването е тривиално./по принцип Орловец зиме не е сложен за изкачване, а е опасен на слизане, от всички страни/.
3. КУЛОАРЪТ ВЛЯВО НА СЕВЕРНАТА СТЕНА – отдолу това не изглежда изобщо като път за качване, но отблизо се оказва по-лесно и дори сравнително по-безопасно дори от Западния кулоар. Началото му започва по полегналите плочи в основата на Северната стена. Кулоарът е непосредствено отляво на първите плочести пасажи на стената. Състои се от множество големи прагове, на места доста ронливи. Все пак това е начин да се изкачите сравнително бързо до върха, ако не ви се ходи през Западния кулоар, а сте на премката с Големия петел. Кулоарът става и за слизане. Лично съм го преминавал, без осигуряване, в двете посоки.
4. СЕВЕРОИЗТОЧНИЯТ КУЛОАР – характерно за него е големият кръгъл камък зацепен в средата му. Започва непосредствено над стария каменен заслон БАК. По лесно е да се изкачите отколкото да слезете по него. Ние го слизахме, и единствената трудност, която видяхме се оказа въпросния зацепен камък, който трябваше да откатерим от страни/северозападно от самия камък/
Обходи:
ЮЖНАТА ПОДСИЧАЩА „ПЪТЕКА”. /само лятна възможност/ – от премката на Големия петел се слиза леко на долу, по посока Гроба на монаха, търси се най – лесния начин да се прехвърлите през едно ребро, което слиза от върха на югозапад. След това прехвърляне има няколко вече по – добре изразени хоризонтални траверсчета, наподобяващи пътека и преминаването става лесно. Навлиза се в някакви улеи и не след дълго излизате под улея от който слиза пътеката с „класическия път”. Тази пътека е удобен вариант да избегнете западния кулоар на път към Злия зъб. Трябва да се внимава в началото – от премката с Петлите до прехвърлянето през реброто, тъй като наклонът на тревите е голям, и ако е мокро, стават хлъзгави.
СЕВЕРНАТА ПОДСИЧАЩА ПЪТЕКА – има и каменни пирамидки. От премката с Петлите се слиза десетина метра и се търси характерен траверс към основата на Северната стена. След края на това обширно заравнение, пътеката престава да е пътека и се преминава по добре изсечени в скалите скални стъпала и се излиза на Заслона БАК. Зиме също е вариант, но винаги безопасността е функция на моментното състояние на снежната покривка там, поради което няма нищо сигурно.
СЕВЕРНИЯТ УЛЕЙ МЕЖДУ ОРЛОВЕЦ И ГОЛЕМИЯ ПЕТЕЛ – идеалният летен път за най-бързо изкачване на Орловец – краят му е на премката, от която имате гореописаните три възможности – северен кулоар, западен кулоар и южната подсичаща пътека. Улеят не е технически труден, на места само е леко ронлив, няма скални стъпала. За мен това е идеалния път за изкачване на Орловец. По този улей понякога сме и слизали когато зимата ни е мързяло да правим целия траверс . Лавинната опасност се преценява на място, но винаги има възможност да се закачате по разни издатъци, ако сте с въже и евентуално да се подсигурите в известна степен.

Горното представям информативно, но тъй като всички сме длъжни да сме наясно възможностите, уменията и моментното ни състояние, не съветвам никого да предприема ходенета по описаните маршрути без да е наясно със себе си. Вярно, те не са никакъв алпинизъм, но не са и пътеки за масов туризъм - има и отвеси и ронляци и всичко, което може да ви донесе неприятни преживявания.

vladofff написа:

Тъй като в последно време този "масив" е обект на неимоверен интерес ще опитам да изложа тук всичко, което знам за него - обходи, улеи, пътища за слизане и качване, пък виж ви свършило някога работа.
Изкачвания/слизания:
1. "КЛАСИЧЕСКИ ПЪТ" -
1.1. Лятно - от циркуса при стария каменен заслон БАК се тръгва по посока улея, образуван под "Прозореца" - седловината между Злия зъб и Орловец. След седловината се завива надясно, но не се следва самия ръб на Орловец, който е отвесен, а се подсича от ляво/южно/. По добре оформена пътечка се достига върха и особени трудности няма.
1.2. Зимно - зимата южното подсичане е страшен лавинарник / това е лобното място на Ат.Кованджиев/, дори подсичането под самите скали не е безопасно поради големия наклон и тревната основа. Това обикновено е пътя за слизане, тъй като траверсът се започва от Мальовица. Преди време на ръба над отвесното стъпало имаше песесарска халка, от която се правеше рапел, но преди няколко години скалата се спука и сега има някакви заместващи клинове, на които евентуално се връзва лента, ако успеете да ги откриете в снега, от която се организират рапелите. Рапелът е къс, около 20-тина метра, така че единично въже върши работа. Трябва да се знае, че рапелът изнася на юг, затова следва да хванете най-близкото до Прозореца миникулоарче, в което да влезете при спускането.
2. ЗАПАДНИЯ КУЛОАР – от премката с Големия петел се преодолява около 2 метра скално стъпало, след което се върви право нагоре, след което с лек десен диагонален траверс се захожда на югоизток по посока на характерно скално стъпало. То е късо, около 2м, но доста неудобно за стъпване. Тук действа принципът твърде лесно за да се налага носене на въже, твърде опасно за без такова, а компромисът може да има висока цена, повече от тази на 5 м прусек в магазина. Падането от там може да доведе до сериозно пребиване или смърт, тъй като изнася на юг, над отвесни скални прагове, така че трябва да се внимава особено при мокро време или вятър. Зимно време, ако кулоарът е пълен със сняг прагчето изобщо не се вижда, а изкачването е тривиално./по принцип Орловец зиме не е сложен за изкачване, а е опасен на слизане, от всички страни/.
3. КУЛОАРЪТ ВЛЯВО НА СЕВЕРНАТА СТЕНА – отдолу това не изглежда изобщо като път за качване, но отблизо се оказва по-лесно и дори сравнително по-безопасно дори от Западния кулоар. Началото му започва по полегналите плочи в основата на Северната стена. Кулоарът е непосредствено отляво на първите плочести пасажи на стената. Състои се от множество големи прагове, на места доста ронливи. Все пак това е начин да се изкачите сравнително бързо до върха, ако не ви се ходи през Западния кулоар, а сте на премката с Големия петел. Кулоарът става и за слизане. Лично съм го преминавал, без осигуряване, в двете посоки.
4. СЕВЕРОИЗТОЧНИЯТ КУЛОАР – характерно за него е големият кръгъл камък зацепен в средата му. Започва непосредствено над стария каменен заслон БАК. По лесно е да се изкачите отколкото да слезете по него. Ние го слизахме, и единствената трудност, която видяхме се оказа въпросния зацепен камък, който трябваше да откатерим от страни/северозападно от самия камък/
Обходи:
ЮЖНАТА ПОДСИЧАЩА „ПЪТЕКА”. /само лятна възможност/ – от премката на Големия петел се слиза леко на долу, по посока Гроба на монаха, търси се най – лесния начин да се прехвърлите през едно ребро, което слиза от върха на югозапад. След това прехвърляне има няколко вече по – добре изразени хоризонтални траверсчета, наподобяващи пътека и преминаването става лесно. Навлиза се в някакви улеи и не след дълго излизате под улея от който слиза пътеката с „класическия път”. Тази пътека е удобен вариант да избегнете западния кулоар на път към Злия зъб. Трябва да се внимава в началото – от премката с Петлите до прехвърлянето през реброто, тъй като наклонът на тревите е голям, и ако е мокро, стават хлъзгави.
СЕВЕРНАТА ПОДСИЧАЩА ПЪТЕКА – има и каменни пирамидки. От премката с Петлите се слиза десетина метра и се търси характерен траверс към основата на Северната стена. След края на това обширно заравнение, пътеката престава да е пътека и се преминава по добре изсечени в скалите скални стъпала и се излиза на Заслона БАК. Зиме също е вариант, но винаги безопасността е функция на моментното състояние на снежната покривка там, поради което няма нищо сигурно.
СЕВЕРНИЯТ УЛЕЙ МЕЖДУ ОРЛОВЕЦ И ГОЛЕМИЯ ПЕТЕЛ – идеалният летен път за най-бързо изкачване на Орловец – краят му е на премката, от която имате гореописаните три възможности – северен кулоар, западен кулоар и южната подсичаща пътека. Улеят не е технически труден, на места само е леко ронлив, няма скални стъпала. За мен това е идеалния път за изкачване на Орловец. По този улей понякога сме и слизали когато зимата ни е мързяло да правим целия траверс . Лавинната опасност се преценява на място, но винаги има възможност да се закачате по разни издатъци, ако сте с въже и евентуално да се подсигурите в известна степен.

Горното представям информативно, но тъй като всички сме длъжни да сме наясно възможностите, уменията и моментното ни състояние, не съветвам никого да предприема ходенета по описаните маршрути без да е наясно със себе си. Вярно, те не са никакъв алпинизъм, но не са и пътеки за масов туризъм - има и отвеси и ронляци и всичко, което може да ви донесе неприятни преживявания.

vladofff, добре си ги описал подходите и вариантите. И наистина, това не е алпинизъм, но е достатъчно за претрепване, както казваш, ако не си наясно със себе си и възможностите си. Сега остана да допълним с по някоя прясна снимка всяко описание и ще си е направо като пътеводител. Very Happy

https://plus.google.com/u/0/photos/112689911515502721962/albums/5901446442980864497/5901446444846458498?pid=5901446444846458498&oid=112689911515502721962

В събота така е изглеждал Орловец. Улеят между Злия зъб и Орловец е бил със сняг...

vladofff, изключително ценна и полезна информация, за което благодаря. За номер 3 даже не съм и представял че е възможен. Laughing

	iozkan написа:
	vladofff, изключително ценна и полезна информация, за което благодаря. За номер 3 даже не съм и представял че е възможен.

ей там някъде е номер три:

Отляво има един отвес с някакъв тур шестица. Та като го качихме, ни мързеше да носим железата до върха, и затова слязохме от там. Доста е ронливо, затова слизането трябва да е с повишено внимание.