Джафардере и водопад Червената скала, поправителна сесия.
Уникалното ждрело, което прорязва река Джафардере над село Кърнаре в Стара планина е сред най-труднодостъпните и красиви места, в които сме опитвали да пробием! Въпреки почти невъзможният за преминаване терен и опасностите, с които среща Джафардере, сметнахме че дъждовете, които потопиха България в последните дни ще реализират интересна разходка там. След първият и неуспешен откъм вода пробив по Джафардере през изминалата пролет, в който се зарекох да не стъпя повече там, се получи така, че сега е четвърти за мен. Второто посещение се изля богато с нереалният дебит на водопадите, след двуседмична серия от сериозни дъждове. Приемайки, че няма да мога да спазя това, в което се бях зарекъл, в един пролетно-януарски ден се занесохме за трети път, да се позабавляваме по сухите водопади и да спускаме рапели там. Серията продължи и сега, нямах снимки с буйни водопади облечени в свежа лятна премяна, това трябваше да се промени. По този повод следихме изкъсо прогнозата за времето и с Жоро, и Катя в ранните часове на неделното утро се озовахме отново тук...
Началото на Джафардере. То с нищо не подсказва за това, с което щяхме да се преборим по пътя към двата красиви водопадa, които се спотайват в дебрите му там.
Има някаква видима пътека, по която се гази във вода, докато не стигнахме и мястото, в което реката се разделя на две и се тръгва импровизирано по лявото и разклонение, в което както се вижда по снимката долу имаше приятно количество вода. Не таях надежди да видим водопадите с вода, защото знаех, че са много капризни, не напразно ги оприличават с мит. Много хора тръгват да ги търсят, но малко стигат дотук. А тук вече става наистина трудно. Изкатерват се скалите, по които тече водата, така процедирахме в предните-безводни посещения, сега обаче този вариант не беше изпълним в това състояние на природата. След малко двоумене Катя и Жоро тръгнаха вдясно от водопада по скалите, а аз реших да се пробвам вляво от него. Припотих се от това, с което ме срещна терена. Отвесните склонове завършваха с кални и полегато-мокри скали. На места включвах и ръце крепейки се в полулегнало положение, за да се самозадържа и да не сляза набързо в ледените води.
Малко по-късно обаче усилията ми бяха богато възнаградени, след като достигнах в подножието му. Водопадът на Джафардере.
Страхотен дебит приветстващ с шум, свежест, зеленина и облаците, зад които слънцето се скри, за около пет минути в слънчевият юнски ден. Бинго, си казах наум и извадих статива да отстрелям приказката случваща се тук. Тъй като беше първи юни се чувствах като дете пред неразопакован подарък! Водопадът е висок около 40 метра, според замерванията ми с въжето.
С центриран изглед водопада също се вписа добре.
Забавлявайки се по мокрите скали ме полазиха нотки на притеснение! Катя и Жоро се бяха забавили достатъчно време за да си помисли човек, че се е случило нещо лошо. Нямаше обхват на мобилните телефони и тъкмо мислех да се връщам да ги търся, когато над мен се появиха ухилените им и доволни от гледката физиономии. Тъй като снимах от десният склон се опасявах да не съборят нещо на главата ми, те се движеха оттам... Катя се е подхлъзнала на скалите докато са се предвижвали и паднала да се свлича по полегатият склон, но скоро спряла! Освен с уплаха и малко кръв по ръката, и синина на кракът, беше видимо добре и готова да продължим напред. Сега вече времето е топло и хората извадиха летните си дрехи, а тя ходи с дълги ръкави на работа... Както споменах в началото, малко хора стигат дотук и ако имат късмет да видят водопада с вода се връщат надолу. С Жоро се майтапихме как може да срещнем майки с колички по-натам. Дотук беше с трудната част от подхода, следваше да изпълним и страшната.
Горе вдясно, изкатервайки се над водопада оттук се излиза над него, където митовете оживяват.
Поредица от диви каскади, които се заобикалят с доста трънинг и изкатерване на скали отвеждат до големаца на каньона. Водопадът на Червената скала.
Отвесните скали наоколо всяват респект, а ако човек се вгледа добре в подножието му се вижда човешка фигура. Катя се беше появила и спомогна за реализация на кадър показващ мащаба на това страховито място.
Водопада отблизо.
Невредим, но не и сух минах зад него. Тръпката и свежестта са неописуеми!
Малка част от лесните моменти по "пътечката", в които вадихме фотоапаратите и документирахме!
Оказа се, че целият този мокреж не ни стигна и отидохме да навестим доволно преливащият каньон на река Леевица. Жоро също остана доволен, защото му останаха малко диви водопади в Стара планина, които не е видял! Аз пък умишлено всеки път му разказвам за нови и нови, а той допълва списъка.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
