Отдавна планираме този преход, но чакахме да се поудължи денят, защото измереното по картата разстояние отива към 30 км. със сериозна денивелация в първата част от пътя. Намерихме си транспорт да ни остави на гара Цепина, за да можем да тръгнем по-рано - теснолинейката пристига в 9,55ч.
Началото на пътеката е вече прекъснато от бетонната ограда на пътя след ремонта. Който не я знае, доста трудно ще я намери. Може би трябва да се драсне с един спрей по бетона.
След като мине покрай една колиба - заслон, построена от септемврийските туристи на около 20 мин. от началото, пътеката тръгва в началото хоризонтално да обхожда и след първите по-големи камъни - скали рязко завива нагоре по ръба на склона. Според мен това е едно от критичните места за ориентиране. Има синя маркировка, но е на рядко и почти не се вижда заради порасналите дръвчета и храсти. Освен това няма изразена пътека а множество размити от от овцете пътечки. Общото движение е нагоре и надясно, като в началото по ръба, а после вече се подсича. Опитвайте се да следите все пак пътеката, но не се подвеждайте по хоризонтални отклонения. После пътеката става по-добре изразена, на едрите дървета си личи маркировка до момента в който се спуска в един буков дол. Там следва лек "глиганинк" през букака, който е прораснал между огромните букове - на тях има маркировка, постепенно пътеката преминава в горски път докато излезе на сравнително равно място с остатъци от колиба. Тръгва се по стар път, който е обрасъл с шипки и тръни и пресича неколкократно по-добри черни пътища. Маркировката е лоша, но сме се качвали и без GPS преди 2-3 години. Вярно, че беше декември и се виждаше повече. Просто повече проба - грешка. През цялото време на изкачването има прекрасна гледка към Къркария. Минава се покрай една много хубава чешма и се тръгва първо хоризонтално , но почти веднага синята маркировка се отклонява пак нагоре през букак. След като се премине препятствието вече е много добре изразена и добре маркирана и не след дълго пресича червената маркировка Равно боре - Милеви скали. От тук вече е лесно - Милеви скали - Млековица - Алабашка поляна : приятно билно ходене сред борови гори. От алабашка поляна хванахме камионен път за Белово. Някъде по средата е параклиса св.Спас и някакви руини срещу него. Не мога да разбера дали са римски или средновековни - нищо не пише.
Това е. В Белово GPS-а показа 30км.770м.
Последната промяна е направена от Todor на Нед Апр 28, 2013 6:51 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Нед Апр 28, 2013 6:33 pm
mikesli
Регистриран на: 28 Мар 2011 Мнения: 509 Местожителство: Сливен
Ходихме там 2011, но през Равно Боре. Никъде нямаше глиганинг. Много добре е маркирана пътеката. От руините до параклиса, тръгва жълто маркирана пътека. Вероятно слза в Голямо Белово??? Ако е така, по-добре да се мине от там. Спомням си доста стада и кучета на слизане към Белово.
Нед Апр 28, 2013 7:42 pm
Todor
Регистриран на: 03 Юни 2009 Мнения: 1161
mikesli написа:
Ходихме там 2011, но през Равно Боре. Никъде нямаше глиганинг. Много добре е маркирана пътеката. От руините до параклиса, тръгва жълто маркирана пътека. Вероятно слза в Голямо Белово??? Ако е така, по-добре да се мине от там. Спомням си доста стада и кучета на слизане към Белово.
Да разбира се от Равно Боре пътеката е много добре поддържана, аз говоря за тази от гара Цепина. За Милеви скали може да се тръгне и от Долене - пак е много стръмно, но няма начин да се загуби пътеката и общо взето е добре поддържана.
Тръгнахме надолу от Алабашка поляна по жълта маркировка, но тя беше много много нарядко. Всъщност няма нужда от нея, защото следва много добър камионен път. От руините не видях друга маркировка да тръгва нанякъде, но по-надолу имаше няколко табелки към например "калинкини ниви" и други явно местни туристически обекти.
Кучета имаше в един овчарник 30 мин. над Белово. От всички които лаеха излязоха 2, но 1 камък реши проблема. По пътя на съседни склонове се чуваха и други стада, но нямахме неприятни срещи. Горе на билото ни подмина едно АТВ, срещнахме 4-ма мъже, които бяха тръгнали от Велинград към Долене през Милеви скали и 1 джип с 2-ма мъже с които си помахахме.
Тъкмо се каних и аз да разкажа, за изкачването ни на вр. Милеви скали, от спирка Долене, на 20. 04.! Не бих казала, че пътеката от там е поддържана! Маркировката е почти изтрита и на места направо липсва. Указателните табели и стълбовете, в по - високия участък, са паднали по земята. След изкачване през гора, пътеката извежда на поляни, от които, направо се губи. Просто, следвахме посоката към върха, който се вижда и налучквахме, по спомена от предишното ни изкачване по този маршрут, през 2008г. Изкачването, наистина е доста стръмно! Денивелацията от спирка Долене /590м./ до върха е 1000м. За награда, времето беше сравнително ясно и ни се откриха величествени панорами към Баташката планина, Велийшия рид, Къркария и самия рид Алабак. Добре се виждаше Източна Рила и като бледи силуети - върховете на Пиринския карстов дял. Последните, не можаха да излязат на моите снимки, направени с обикновена "сапунерка"!
Най - неприятния участък от изкачването, за мен беше, когато пътеката, малко под върха, завива на изток и през гората заобикаля непристъпните скали. Този участък, изобщо не е поддържан и е трудно проходим, заради множеството паднали дървета и дълбоката шума, из която трябва да се гази. Маркировката там, изобщо отсъстваше!
На следващия ден слязохме към х. Равно Боре и стопирахме влакчето на спирка "Марко Николов". По този маршрут няма проблеми - пътеката е ясна и маркировката - прясна!
Въпреки трудностите на маршрута Долене - Милеви скали, бих се качила пак по него, заради прекрасните панорами, които няма как да се видят по пътеката Равно Боре - Милеви скали!
Ето някои снимки:
Към Долината на Чепинската река:
Към Милеви скали:
Към вр. Острец и Велийшкия рид:
Ридът Алабак:
Към Баташката планина и Равногорския дял:
Към Къркария:
Към Чепинската котловина и вр. Сюткя:
А, така изглеждаше панорамата от върха на юг:
Рила от вр. Милеви скали:
_________________ "Искам талантливо да живея, като тебе, моя планина!"
Сря Май 01, 2013 11:19 pm
Todor
Регистриран на: 03 Юни 2009 Мнения: 1161
mihaela10, Просто искам да кажа, че от Цепина пътеката е доста по-зле. От Долене само последния участък е по-зле, а от Цепина такива участъци има много. Минавам го 1 път годишно и имам чувството, че освен нас и тук там някой ловец, никой не минава и затова силно обрасла пътеката, а тази от Долене се ползва от пастири.
Todor, убедена съм, че сте прав! Зная, че познавате добре този район на Родопите! Аз не съм се изкачвала на Милеви скали от Цепина и нямам представа какво е от там. За мен, пътеката от Долене до върха не е "общо взето, добре поддържана", както казвате вие по - горе. Вероятно пастирите все пак се грижат, падналите по земята табели - стрелки, да сочат в правилната посока - видях по пътеката такива, подпрени с камъни. Не знам, дали това може да мине за поддържане!
Ние говорихме с хората, които държат бунгалата под върха, за лошото състояние на пътеката от Долене и те казаха, че ще кажат за това, на ръководството на Пазарджишко туристическо дружество, но кой знае дали ще го направят и дали пазарджишките туристи ще се загрижат?!
_________________ "Искам талантливо да живея, като тебе, моя планина!"
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
