гара Костандово - гр.Пещера

Маршрутът е около 30 км. със сравнително плавни денивелации и много гледки през пролетта.
Тръгва се от гара Костандово на теснолинейката. До там може да се стигне или с по ЖП или с автобус. Ние избрахме автобус за да имаме в аванс светло време. Първият автобус е в 7ч. от автогара Пазарджик - достижим е и от Пд и от Сф по ЖП.
Тръгва се по жълта маркировка. След 30-40 минути бяхме на Алков камък. От там по билото към връх Здравец. Близо до върха някакъв иманяр /вероятно/ работеше здраво с кирка. Не му се обадихме за да не го смущаваме Smile

В тази зона има невероятни гледки към Рила и Пирин, но за съжаление видимостта не беше много добра. Маркировката е много добра. Стигнахме до подножието на крепостта Цепина. Следва изкачване. Трябва да се внимава за маркировката и да се следи постоянно заради множеството дървосекачески пътеки. Пътеката излиза на черен път до чешма с беседка и табелка "ловна дружинка Дорково". Съвсем скоро черния път стига до оградата на Дивичовъден район Къркария. Малко след това се излиза на асфалт Sad

. По асфалта продължихме до много хубава беседка до Сухата чешма /както е написана в картата/. Там обядвахме и продължихме с идеята, че изкачването общо взето свърши. Минахме покрай много хубавите постройки на дивечовъдното стопанство. После.... После стана снежно. От 10 до 30 см. мокър течащ сняг. 7-8 км. леко нагоре, леко надолу в този сняг ни взе силите. Под снега на места локви и реки. Гадостта продължи до курорта св.Константин. Забавихме се и разбрахме, че няма да хванем последния автобус от Пещера. Тръгнахме стръмно надолу първоначално по просеката. Маркировката почти липсва. Пътеката на места е затрупана от тези, които са прочиствали просеката. После най-внезапно трака от GPS ни вкара в "Апаратна камера". Това е някакво съоръжение към ВЕЦ "Пещера", където винаги има дежурен. Той ни се зарадва и каза "абе що така тези GPS-и все тук ги карат хората.... на 8-ми декември бях дежурен, едни момчета от София и те тук дойдоха по GPS Smile

" Точно там на картата е означена пещера. Стъпихме на пътя и продължихме надолу. Пропуснахме първото разклонение, защото води към х.Снежанка, което е доста далеч по пътя. Хванахме разклонението за пещера Снежанка, като се уговорихме на разклона да ни вземе кола. Пак да спомена, че маркировка от св.Константин към Пещера почти няма. Всъщност голяма опасност няма, защото по която и да е пътека ще се смъкнете на пътя Пещера - Батак. По-добре е да се следват камионните пътища, за да не се попада на на много стръмни ронливи пътеки.
И така 30 км. за 11 ч. общо време, като силно ни забави снегът на билото. 9ч.15м. е чистото ходене без почивките.