По традиция есенно за шест дни в Стара планина

Есенно на Стара планина 2014 -01.10-06.10.2014

Дълго чакано беше това тръгване към Стара планина поради други важни обстоятелства и аз от зимата не бях излизал в планината и направо ми идваше да отлетя.
Избрахме датите и маршрута за преходите през тези пет дни.На 01.10. на обед тръгваме за Априлци минаваме през Ботевград да попълним състава на групата и продължаваме без излишно бавене за отправната точка.В с.Дебнево угасихме жаждата за бира.Стигнахме до паркинга под х.Плевен и докато си нагласяхме багажа и си мислех,че май ще трябва да оставя малко ракия пазача нещо се засуети около коша на влека и аз веднага попитах,колко ще ни струва да метне и нашите раници догоре.Той само каза давайте ги по-бързо.Е няма начин при това положение всичко се натовари,метнахме раниците в коша,взехме щеките половинка ракия и половинка червено вино и заедно с Пешо/охраната/ поехме към хижата по пътеката с дървените парапети/стръмната/.Започна леко да се здрачава но на кой му пука,почти летим нагоре.На хижата ни чака още един приятел и карето ще добие завършен вид.За хижата няма какво да казвам за мен това си е един вид някакъв хотел с малко претенциозен персонал и разни други дребни детайли ,но пак повтарям на нас не пука за това.Важното ,е че има бира,другото си го носим,само дето нищо не водим.Маршрута за тази година беше предложен от мен и единствената причина да тръгнем от тук бе това,че досега не бях ходил на тази хижа и много исках да видя красотите на Северен Джендем.Само заради това си заслужаваше.Първа вечер силна вечер,малко емоции хвърляйки по едно око на телевизора по време на мача,но само по едно щото другото е насочено към компанията,масата и напитките.
Сутринта ставаме навреме,целта ни за днес е хижа Рай,като стигнем заслона ще решим дали през върха или през Башмандра.Още снощи не бяхме много доволни ,че бирата е само Загорка но при поредната поръчка,бармана ли,хижара ли домъкна каса Шуменско.Такъв възглас и на възмущение и на радост в същото време с въпроса що я кри досега.Времето разкош Райко леко препича въпреки хладното време,постепенно се откриват красотите на Северен Джендем,ние натискаме бавно и методично Шуменското.Поръча се и скара,баси кво става тука няма ли да тръгваме.Да но след малко,щото бирата в това слънчево и приятно утро се лееше в гърлата ни така както се стичаха водопадите по Джендема.Разгеле към 11,15 потеглихме.Крачката ни спори и е в унисон с доброто настроение.Стигаме до началото на зимната пътека до Млечния чал, гледайки нагоре ми се струва много стръмно на снимките ,които съм виждал досега не изглежда така.С бодра крачка продължаваме напред и така крачка след крачка в съзнанието ми почва да гложди една мисъл от една гледка по пътеката.Аха просветна ми нарекох пътеката Пикливата пътека не знам от гледките,ли що ли но много салфетчици по тази пътека.Може пък някои да се просълзяват от умиление и радост пред околните красотите ама надали ,щото нали казват чист като сълза и биха си ги сложили в джобчето.Затуй заключих на какво ще да се дължи прекомерното наличие на салфетчици или пък нов вид маркировка нали някои се реват,че липсвала такава и хората като не носят боя късат салфетки като в гръцка таверна.Над коловете на кабела едно стадо от около десет кози се спуснаха бясно надолу след като ни усетиха.Усещам вече ,че времето ще се разваля отгоре от юг се скупчваха бързо бели облаци.Дръпвайки нагоре към заслона по коловете нещо взе да ми става баято,а да стигнем последния хоп още един и така половин час.Горе в мъгла влизаме в заслона,след поздрав с Ицо първия въпрос има ли бира-Не!Баси никой не очакваше подобен развой.Моментално решаваме проблема с поглъщането на големи дози кубински ром и сръбски виняк с шоколад.Мъглата все повече се сгъстяваше и се отказахме да ходим до върха.Попийнахме близо час ако не и повече и тръгваме към Башмандра Ицо ни предупреждава за две големи навети преспи на пътеката.Оставяме на Ицо една зелка за последната вечер да имаме салата.Преодоляваме преспите но май бяха повече и продължавайки надолу сме се объркали и свърнали във второто дере мисля Дереклийското по една животинска пътека,усещаме ,че нещо не е като хората бухаме се от пряспа в пряспа нагоре надолу взе да става по скалисто и стръмно.Нямам такъв спомен за такъв релеф по пътеката за Башмандра,първоначално помислих че сме забили до водопада,но в тази мъгла с пет метра видимост как да се ориентираш.Стигнахме до много стръмни участъци Бойко реши да продължи още малко надолу да види как е.След малко извика-Не става.Тогава включиха умника и той ни каза по права линия на 400 метра има пътека.Бахти къде сме се замотали.Включихме на I-ва предавка с 4х4 започна драпането нагоре.След излизането на пътеката се включваме в отклонението за Башмандра.Настроението е доста минорно след това загубване падна бойния дух на групата.На Дереклийско дере правим много кратка почивка и потегляме.Вече сме наясно ,че сме го затевнили.Пристигаме на хижата и с доста голяма изненада виждам столовата препълнена,има учебен сбор на отряди от ПСС. След първата бира за добре дошли и добре стигнали и след поканата на Николай се установяваме при него.Всеки с бърза скорост вади мезета и подкрепителни напитки след първата,втората чашка се възстановява в пълен обем крепкия боен дух на групата.Обсъдихме положението със сговняването на времето,наличето на толкова много сняг по южните склонове в съчетание с наличната за нас информация,че Ема на х.Амбарица е с контузен крак и е в ниското да се лекува взехме решението да останем две вечери на Рай и да отменим от плана ходенето до Амбарица и оттам траверса до заслона през Купена.Както винаги се свири на китара но това се оказа просто една малка репетиция за очертаващия се на следващата вечер прекрасен съвместен купон с част от спасителите.Сутринта Джо ни изоставя и се прибира към София.През деня пълен отдих -бира,хапване,вино,бира,бране на малко гъби,хапване,спане,баня и то дошло време за правене на салата.Тази вечер сме в малката столова.Получи се невероятен купон със хората от ПСС до късна доба,много готини хора.С Бойко много успешно се допълваха и разменяха с китариста от ПСС,имаше едно момче от Чепеларе-страхотен глас и артист да го кажа,размаза ме с родопски песни.Жанрово нещата препускат през Черно фередже,Окуджава,Вили Кавалджиев,Ролинг Стоунс,македонско,Юго рок и т.н доста дълъг списък от прекрасни песни– душевен оргазъм.Лягаме късно,ставаме рано.Ще ходим до х.Левски с нагласата ако мъглата се разкара да отскочим до Хайдут тепе.Но още преди гората под Башмандра мъглата настъпи мощно като римски легион и ни отказа от това ни намерение.На двайсет метра под кошарата на пътеката Левски-Рай на завет под едни скалички направихме тайм-аут със доволно количество сръбски виняк и уиски и ядки.Не ни се слизаше толкова рано в хижата.Стигайки хижата Яна се учудва много на поръчката от два стека бира.Приготвяме зелевата салата подхранвайки с отпадъците кокошките на хижата.Стана доста хладничко и бързо се намъкнахме в столовата.Хапваме чудна гъбена супа .Парното пуснато и така ме отпуска,че тази вечер към 21,30 се отделям да дремна но и тази вечер не успях да спя добре.През всичките 5 вечери спях или по скоро дремех в някакво полубудно състояние от което сутрин не изглеждах много свеж в първия един час след ставане от леглото.Сутринта се чудим откъде да стигнем до заслона – дали през Равнец или през Жълтец,аз казвам на Бойко,че никога не съм се качвал от Левски нагоре,миналата година пък ходихме до Рай през Равнец,така че отговора дойде от само себе си.Стигайки кошарата аз поглеждайки нагоре по коловете си викам е тука ще ми излезе душата.Обаче нищо подобно пътеката е много стръмна,но пък на нея има червени боровинки с размери на дренки.На два пъти спираме за доста дълго пасене на боровинки,но аз нещо бързо им се насищам оставям ги двамата да продължат с наситата си на боровинковото изкушение.Издрапахме на равното под Жълтец и отдъхнахме нямаше да газим много някои по големи петна се заобикаляха а и снега се бе степал и Бойко се насочи към извора на Дерин дере ,където в пряспата се зарови виняка,в чашите се сложи сняг и така на припек се отдадохме на дълга и продължителна подкрепителна почивка.Мина час,започна втори и аз викам да тръгваме,двамцата ми отговарят рано ни е не ни се мърда.Ставам и потеглям.Върха ту ми се показва,ту се крие от север мляко,от юг шарена мъгла и ниска облачност.По едно време си викам за къде съм се забързал като на заслона няма бира.Ама пусто нали тръгнах и стигнах.Там имаше хора задробихме лаф и пристигнаха моите другари и ме питат що не съм направил салатата,ами щото другите съставни части са при вас само зелка не върви,но бързо се поправих и я стъкмих набързо.Тази вечер ни се опря салатата.
Сутринта станахме по-рано щото имах работа в София.Горе мъгла,студ,леко повейва хладен вятър,добре че се укроти защото снощи виеше яко.Решихме до паркинга да слезем по кабела,тъкмо да я разучим тази пътека,долу в ниското се изясни и стана по топличко,малко преди пътеката срещнахме отново козите.Много колянонатоварваща тази пътека.На мостчето преди паркинга си устроих една баня,много освежаваща почти ледена баня,но няма начин трябваше да се хигиенизирам в София отивах по работа.Качваме се в колата и мълчим дълго всеки е сам в мислите и сигурно още е горе.Когато сме на път за планината не спираме да бъбрим щуротии, смеем се,а сега пълен мрак.Длъжен да кажа едно голямо Благодаря на моите спътници за прекрасните шест дни.
Ще пусна снимките по късно имам някакъв проблем с кабела на фотото.
P.S. Да попитам някой знае ли какво е ботевска принцеса и троянски редбул.
Снимките
https://plus.google.com/photos/117806924060137759635/albums/6067863581392979569

Последната промяна е направена от Stefak на Чет Окт 09, 2014 9:03 am; мнението е било променяно общо 2 пъти

Направо ми напълни душата! Само неприятната новина за бирата на заслона, ма то така, сам го каза по- рано.. който си носи пие и който не си води си е за него. Smile

Тва с троянския ред бул ще да има общо със сливовата ракия може би...?
Яко походче, браво на вази Smile

_________________
Не мога да спра.
http://ke-2013.blogspot.com/

Стефчо,не е Ботевска принцеса,а Билна русалка-да не намесваме името на Ботев в нашите простотии.

Та това идва от лафа какво било турска русалка-от кръста надолу- мъж,а от кръста нагоре-риба.

Е,а билната русалка е когато си взимаш аперитива на заслон Ботев по къси гащи и ти се наложи да идеш до тоалетната навън в мъгла и силен вятър,естествено,че не ти се разправя да обуваш дълги панталони,но пък нагоре си обличаш якето,слагаш качулката и пр.

Е,това е билна русалка-от кръста надолу,почти гол мъж,а от кръста нагоре-космонавт.
Very Happy

Да се таковам в дневалния,пак не съм запомнил читаво тази култова фраза.

Ей това СевероЗапада са голяма Сила Very Happy