Резерват Соколна е съхранил биоразнообразието на много видове, дължащо се на терена там - непристъпни скалисти ждрела, почти отвесни склонове, вековни горски масиви, скални корнизи в дълбоките дерета, прорязани от бучащи реки... Всичката тази смес винаги е повеждала любопитните ни сетива в неизвестните територии. Множество дерета, две от които уникални сами по себе си - Кюйдере, в което ще слезем да търсим водопад Скока и Курудере, шедьоври на времето и реките, издълбали пъклените долове и непристъпни ждрела. С това може да ни посрещне уникалната природа в резерват Соколна.
Местност "Барата", в подножието на планината, около резерват Соколна ни посрещна учудващо свежо. Интересна местност със смотано име, за красотата, с която ни среща! Снощните дъждове си бяха казали думата и ниските облаци обикаляха като по поръчка, облизвайки склоновете на планината. Пролетта напира всячески.
Пътеката за хижа Соколна набира височина, а гледките към Курудере са смайващи.
Намираме се над дебрите на един тайнствен и девствен свят. Времето там е спряло, въпреки живота, който видимо кипи. Бушуващи реки, движещи се по склоновете животни, главозамайваща феерия от облаци като застинала над този истински и неподправено чист свят. Курудере влезе в съзнанието ми дотолкова, че неименуемо трябва в скоро време и да се посети-обходи-снима. Безкрайни бездни, непристъпни скални отвеси, буйни потоци следващи гънките на планината.
Липсата на зеленина догатна определени ракурси, с които исках да се занимая тук. Мечите следи ни караха да се озъртаме като джедаи, а свирката, която надувахме не преставаше да свири. С предвижването по особения терен имахме сблъсък на интереси, но..... някак си успявахме да се справим и с това. Капаните под листата са повечко, отколкото човек може да предположи. Или някой хлъзгав полегат корен ще се опита да ни свлече надолу, или пък гладки скали ще ни подхлъзнат. Трябва да се внимава. Терена, както в повечето случаи си е кракотрошачка!
Надолу по реката също се получаваха интересни кадри. Имахме и повечко време, все пак бързо слязохме до тук. Денят вече е и по-дълъг, кеф си е! Снимам си аз-снимам, пързалям се-пързалям, падам си-падам, хич не ми е забавно, озъртам се за мечки, кеф. Гледам аз Катя ненадейно се телепортирана на една скала. Направо се екзалтирах. Казах си на ум, това е кадъра, мащаба ще се пресъздаде идеално с човешката фигурка на големите скали. Определено има разлика спрямо горният кадър.
Ранната пролет е един от най-подходящите сезони
за снимане на водопади.
Поздрави!
Благодаря ви, прехода също поднася определени изненади! Знам, че е малко рано, но тъй като исках да направя определени кадри, евентуална зеленинка ще възпрепятства някои ракурси (гледни точки)!
Разкошни снимки! Благодаря ти за релакса, който ми създаде при гледането на снимките! Светни ме по въпроса- защо надувахте свирката??
Деретата, в частност тези по-непосещаемите и непристъпни са пълни с мечки! Пък и Соколна..... Реките и пролетните водопади бучат доста силно и е вариант да се натресем случайно на някоя (лежаща, търсеща храна) мечка, неподозираща за присъствието ни! Свирката и подвикването намаляват процента за подобни срещи значително.
Моята свирка е в закопчалката на раницата, ако ме яде мечка, няма да и свири корема поне.
Мартине, ти само ходиш насам-натам, не можеш да качиш някое кило. Ако те срещне мечка, направо ще откаже да те яде.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Моята свирка е в закопчалката на раницата, ако ме яде мечка, няма да и свири корема поне.
Мартине, ти само ходиш насам-натам, не можеш да качиш някое кило. Ако те срещне мечка, направо ще откаже да те яде.
Опитвам се да кача малко килца, ама хич не ми се получава . А това с мечката и свирката на раницата е голям майтап!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Снощните дъждове си бяха казали думата и ниските облаци обикаляха като по поръчка, облизвайки склоновете на планината. Пролетта напира всячески.
